Бистра Чавдарова Лозанова e от хората, чийто път сякаш е предопределен още от ражданено им. Расте в семейството на каменоделци и изкуството е около нея още преди да проходи. Мъжете в семейството - и дядо й, и баща й, и чичо й - се занимават с каменоделство. Дядо й е работил със скулптора Георги Радулов и е участвал дейно в реставрацията на сградите в целия град. От 7 до 12 клас Бистра учи в Училището по изкуствата, което тогава все още е Музикално училище, и е от първия випуск, който учи всички изкуства, а в дипломите пише „художник“. Завършва специалност „Графика и педагогика“ във Великотърновския университет, а по-късно - магистратура със специалност „Арт мениджмънт“ в Художествената академия в Пловдив. Близо 6 години работи като музеен педагог в Художествената галерия, в момента води школата по рисуване в сдружение „Блок 14“, където обучава над 35 деца в три различни групи, като две от тях са от 4 до 10 години. За работата й най-добре говорят резултатите. От началото на годината възпитаниците на Бистра Лозанова имат 25 награди от конкурси в цялата страна, по-голямата част от тях - национални.
В чест на Деня на детето - 1 юни, по инициатива на Бистра Лозанова и управителя на „Блок 14“ Евгения Явашева в сградата на сдружението на ул. „Борисова“ 47 беше открита една много интересна изложба, в която 32 деца показаха над 80 рисунки.

- Как вашите възпитаници стигат до „Блок 14“?
- Няколко от децата, които ме познават отпреди, дойдоха в самото начало - буквално след мен, когато разбраха, че ще давам уроци. След това те доведоха много свои приятелчета, след което между родители се заговори. Започнах да водя много активно може би и поради това, че бях препоръчана от колегите си в Училището по изкуствата. Имаме почти 98% успеваемост сред нашите мънички деца, които кандидатстват в 1 и 4 клас, обираме шестиците и влизат с много добър успех. Рядко има деца, които не успяват, и то по причина, че просто не са рисували от достатъчно дълго време. 
- Всяко дете започва да рисува на 2 или 3 години и това е едно от любимите занимания, как проличава дарбата, как я отсявате?
- Да, всички деца обичат да рисуват и им доставя удоволствие, но талантите се открояват. Когато има дарба, тя си личи и от най-елементарната детска рисунка. Из имам повече от 10 години опит и лесно разпознавам искриците. Деца не съм връщала, но казвам искрено на родителите каква е преценката ми, а решенията ги вземат те.
- Вашата школа впечатлява с многобройните си награди и това е може би най-обективната оценка за работата в нея, как се печелят конкурси?
- Наистина имаме много награди и това ни прави щастливи. През годините започнах почти на шега да изпращам рисунки на нашите деца по конкурси. След това и аз, и те се понаучихме как трябва да бъде изпипано всичко и вече 4-годишните например, които правеха по 4 рисунки за 1 час, сега правят една рисунка с месеци - много сериозно и със страшно внимание.
Много труд се влага и това ни се отплаща, защото имаме вече стотици награди
Аз знам, че когато участваме в конкурс, ще оберем първите места. Наскоро получихме две втори места и всички бяха разочаровани, а там участват хиляди. В последния конкурс взеха участие над 600 деца от цялата страна, а в предния се състезаваха 2800 деца и ние взехме 6 награди! А най-любимият ми случай е, когато изпратихме 4 рисунки в Попово за конкурс на тема: „Спомени от село“, където взехме 5 награди! Много съм щастлива с децата си и толкова много се гордея! 
- Как така - 5 награди за 4 рисунки?
- Ами така, дадоха ни и една колективна награда за Работилницата за изявени таланти. Един родител ни закара тогава с колата си, успяхме да заведем децата на награждаването и беше много хубаво.  
- А как овладявате енергията на децата? Защото те са известни със спонтанност, обаче и с трудно задържане на вниманието върху едно нещо продължително време?
- Когато едно дете дойде при нас, то знае защо е дошло, не е като в училище. Те идват с интересна цел и им поставяме задача. Естествено, шуми се, но започнат ли да рисуват...
- Акварел ли е преобладаващата техника?
- Работим абсолютно с всичко: с акварелни и темперни бои, с флумастри и моливи. Много използваме маслени пастели, а по-големите опитват вече и акрил. 
- Акрилът не е ли сложен за тях?
- Справят се. Имам едно момиче на 17 години, което дава много сериозни заявки. Вероятно ще я изпратя на конкурса за млад живописец, който ще се проведе скоро. А не беше пипала бои, въобще не знаеше какво е акварел, когато дойде за първи път преди 3 години! Тя просто дойде и каза, че обича да рисува. Седна и нарисува графичен натюрморт с моливчета. Казах й: защо не опиташ с боичките? Ами аз нямам, отговори ми тя. Дадох й боичките на по-малките, от които вечно има забравени там, и изведнъж видях страхотно живописно чувство, което извираше от рисунката й. Зарадвах се и веднага й казах какво да си купи. 
- Какво си казахте: тук има късче самородно злато, на което трябва да се помогне, за да разкрие блясъка си?
- Да, да. 
- А как се изравняват силите в съперничеството между статива и екрана на телефона?
- Децата 
не се сещат да си гледат в телефоните, даже много често идват без тях
и аз ги подсещам да ги вземат, защото ще им трябват в час, за да погледнем заедно нещо. Предпочитам аз да им разказвам интересни истории за художници, както и много за моя опит като ученичка и това много им харесва. За учителите също съм им разказвала. Много често колеги се отбиват - учители, мои приятели, които също им разказват много неща. 
- Учите ли история на изкуството?
- По-скоро не, но с интересни факти за някоя картина и под формата на игра. Историите са интересни, особено за мъничките, а големите след 12-13 години вече сами идват да питат и проявяват интерес. Скоро им дадох едно предизвикателство: да нарисуват картина на известен автор, когото сами да изберат, и много от тях избраха български автори. Направиха страхотни репродукции на Владимир Димитров-Майстора. Имахме „Мона Лиза“ на Леонардо Да Винчи, а също и „Звездна нощ“ на Ван Гог. Картините са много хубави и са част от изложбата за 1 юни в „Блок 14“. В нея участват 32 деца с над 80 рисунки и понеже решението за тази изложба беше взето много спонтанно, децата 
имаха много малко време за подготовка - само 1 месец, но се постараха добре и направиха хубави картини
- Да се върнем на наградите - създавате ли фонд от наградени творби?
- Лошото е, че не ни връщат картините от конкурсите, в които участваме - такъв е регламентът. Ние рисуваме нещо половин година, изпращаме го... и то изчезва в някой склад или кой знае къде. Но имаме идеи как поне частично да се справим с този проблем.
- Може организаторите да правят каталози и когато след 10-20 години например някое дете стане голям художник, ще разполагат с една от най-ранните му творби. Освен това с пълно право ще могат да кажат - ето, ние го открихме и наградихме. В какви посоки вървят децата - реализъм или абстрактност ги привличат?
- Привлича ги реализмът, но почти винаги се получават абстрактни картини, особено при по-мъничките. Аз се старая да работя индивидуално с всяко дете и постоянно се опитвам да ги насърчавам да бъдат индивидуалисти. Даже понякога размествам най-малките от една маса, когато видя, че рисуват еднакви пеперудки или цветенца. Постоянно им обяснявам, че всеки трябва индивидуално да си направи рисунката, без да гледа от другите деца. 
- А те сами ли си избират темите?
- Не, аз им ги давам, като се старая всеки път да имат по няколко избора. В повечето случаи конкурсите налагат темите, само че често се налага да ориентирам децата какво значи това заглавие и им давам насоки за очакванията на организаторите. Тогава сядат и мислят съсредоточено какво точно да направят. 
- Може би скицират и после се отказват, връщат се и започват отначало?
- Да, практиката е да не „оцветяват“, както те го наричат, без да съм видяла и одобрила скицата. После, при самото покриване на картината, също 
контролирам, но никога не рисувам по рисунките на децата
Ако трябва нещо да се показва, им показвам отстрани на листче или моля по-голямо дете - то да покаже. Зщото винаги си личи, когато колегите пипат рисунките. Освен това детето няма да изпита удоволствие от рисуването и от себе си. На изложбата в „Блок 14“ дадохме медал на едно 4-годишно дете и то чак се разтрепера от щастие... Много се вълнуват и много се радват! 
- Наистина сте им като родител.
- Да, аз толкова ги обичам! - колкото и тривиално да звучи. Познаваме се и със семействата им, денонощно съм на тяхно разположение. Веднъж, по молба за помощ от майката, сме рисували с едно дете цяла нощ по вайбър. На другия ден си носи рисунката и ми казва: „Госпожо, имам тук едно петънце от супичка, а това тук ми е петънце от сълза!“. Такова старание влагат просто и се вълнуваме много - и те, и аз! 
- След влизането им в Училището по изкуства продължавате ли работа?
- Някои продължават, а други идват само на гости, но връзката помежду ни я има. 
- Какъв е погледът на децата при избора им на цветове, какви са техните детски фантазии?
- Има някои, които се стараят цветовете да са съвсем точни, дори детето отива до драперията с боичката си, за да провери дали цветът е същият. Има други, които изобщо не ги интересува, че съм сложила например жълто цвете и си го правят лилаво - това много ме радва, когато го видя по рисунките им. А има и деца, които изразяват цялата рисунка само в една гама. 
Много е интересно, всички са толкова различни един от друг
- Бягството от оригиналния цвят е може би първа стъпка към свободата, защото нищо не те ограничава, освен собственото ти въображение? 
- Четиригодишното момиченце например рисува с линии - независимо дали с флумастер, с моливче или боя. То просто прави едни линии с различни бои, но рисува такива 3D рисунки, че и на големите им „падат шапките“! 
- Всъщност това този тип експерименти е част от бъдещето на изобразителното изкуство.
- Надявам се, надявам се да продължат. Моят син е суперталантлив - не че е мое дете - и той така от 2-годишен правеше изложби... вкъщи. Обаче се намери една колежка, която го отказа завинаги. Дъщеря ми се занимава с оперно пеене, но сама отива, без никаква помощ от мен, дори в повечето случаи не знам какво прави точно. Тя също се явява на конкурси с рисунки и ги печели. Но няма този талант, докато синът ми го имаше. Той все още го има и тайно много се надявам, след като тийнейджърската му „буря“ премине, пак да посегне към рисуването. 
- Има ли при децата взаимодействие между изкуствата - например рисуването ли ги подтиква към музиката, литературата или театралната сцена? 
- Имам няколко деца, които паралелно с рисуването посещават и занимания по актьорско майсторство, а също и творческо писане. 
- „Блок 14“ е особено подходящ, защото той на практика предлага почти целия набор от изкуства. 
- Да, опитваме се, имаме и пеене с Адриана Николова, която работи с децата строго индивидуално, а не в групи.  
- А вие самата рисувате ли?
- Не ми остава никакво време! Рисувам за приятели и когато не мога да откажа - когато някой иска нещо за подарък или излезе някоя голяма поръчка. Миналата година работих по една такава много голяма поръчка за „Булмаркет“. Когато има работа я върша, но така - за себе си, от сърце и като творец - не, не рисувам, няма време за това, по-скоро се занимавам с менажиране на много колеги. 
- Какъв е общият ви поглед към съвременното изобразително изкуство в Русе? 
- Тук имаме страшно много талантливи колеги. 
- Как се движи изобразителното изкуство в Русе?
- Рядко се набляга на класиката, а по-скоро на пърформанси, дигитални изкуства, анимации и късометражни филми.
- Ако перефразираме поговорката „Музикант къща не храни“, художник къща храни ли?
- Ако си намериш нишата и публиката, мисля че храни. 
- А има ли публика за изобразителното изкуство? Първо, която да го харесва, и после - има ли и хора, които да го купуват?
- Има публика и тя е една и съща. Картини се купуватт по различни поводи, например подарък за рожден ден. Има и хора, които идват и казват: „Трябва ми нещо, което да подхожда на пердетата в кухнята!“ или на плочките в банята. Естествено, има и хора, които разбират. 
Познавам например човек, който е обикновен работник, но си събира пари, следи и когато си хареса, купува по нещо
Има и такива, но са много малък процент. Ние от „Блок 14“ се стараем някак си да излизаме от пространството, всички не спираме да работим и с театъра, и с училищата, и с операта. Опитваме се да привличаме и къде се получава, къде - не. Когато дойдат, всички са много доволни и много им харесва, въпросът е да ги доведеш.
- А какво става с школата през ваканцията, ще работят ли групите?
- Продължаваме работа, спирала съм само миналото лято за 2 месеца, което после отчетох като не много добро решение. Ще съберем евентуално сборна група, защото децата сега ще започнат да пътуват на море или на село. Много от децата вече ме питаха и щом искат, продължаваме. 
- Кога ще подредите следващата си изложба?
- Обещаваме да я направим. Не знам дали да давам прогнози, но много се надявам да не е чак на следващия 1 юни.  
- Рисунките на децата биха могли да участват и в някоя благотворителна изложба?
- Участвахме вече. Много беше успешно и всички бяха много щастливи! В една от благотворителните инициативи изпратихме един 8-годишен портретист - това дете може да не може да нарисува цвете, обаче види ли човек, такива портрети прави! С една линия, просто страхотен! Той прави портрети на хора срещу заплащане - благотворително. При нас възрастта въобще няма значение, децата си намират общ език и новодошлият или е приет, или е отхвърлен - в редки случаи. Много сърдечни деца са и винаги си помагат. Страшно различни са, обаче рисуването, изкуството е свързващото между тях. Това е много благодатна работа и аз много я обичам!