Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

Част от многобройните турски думи, възприети в българския език, са свързани с различни ястия и пития. Бележитият български езиковед проф. Б. Цонев е изредил над 100 такива думи, част от които са от арабски или от персийски език (вж. Б. Цонев. История на българский език. Т. II. Университетска библиотека № 134. С., 1934, с. 183 – 184). В следващите редове на тази бележка ще посоча някои от тях, като приведа и турските им съответствия. 
Баклава – от тур. baklava „орехова баница, обилно напоена със сладък сироп“.
Бюрек – от тур. börek „вид баница“. Нека да бъде посочено, че в турския език първата сричка съдържа гласната [ö] – специфична гласна, срещана също в немския и френския език. Тя няма съответствие в нашия език и затова при възприемане на чужди думи и имена се предава обикновено с [йо] или с [ ̕о], напр. нем. Gödel – Гьодел; френ. Sainte-Beuve – Сент Бьов; френ. Pasteur – Пастьор. В случая предаването на тур. [ö] с [ ̕у] вероятно се дължи на редукция на гласната в първата сричка.
Геврек – от тур. gevrek „питка; кравайче, геврек“.
Гьозлеме – от тур. gözleme „вид тестено ястие“. 
Каварма – от тур. kıvırma „баница; вита баница“. Съществителното име е сродно с глагола kıvırmak „увивам, завивам“. В българския език то би трябвало да има облика къвърма, но е установена формата с „а“ поради свръхстарателност (вж. Български етимологичен речник. Т. II. С., Изд. на БАН, с. 123). В редица краища на България това ястие сега се приготвя по съвсем различен начин – чрез изпържване на месо, към което се добавят чесън, лук, чушки и гъби.
Кайма – от тур. kıyma „кълцано месо, кайма“. Съществителното име е сродно с глагола kıymak „нарязвам на ситно“.
Каймак – от тур. kaymak „каймак (на прясно мляко); сметана“. В турския език думата има и преносно значение – каймакът (т.е. най-добрата част) на нещо. Същото преносно значение е налице и в нашия език.
Качамак – от тур. kaçamak „каша от сварено царевично брашно; качамак, мамалига“. 
Пексимет – от тур. peksimet „сухари“, което е от гръцки произход – вж. новогрц. παξιμάδι (вж. Български етимологичен речник. Т. V; С., Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2012, с. 135).

Иво БРАТАНОВ