Собственик на русенска шивашка фирма трябва да плати близо 200 хил. лева данъци и лихви по тях за приходи от наеми на земеделски земи в периода 2017-2022 г., реши окончателно Върховният административен съд. Бизнесменът твърди, че упражняването на правото на собственост върху земеделски земи не може да бъде приравнено към понятието търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, тъй като неколкократното получаване на рента в рамките на календарната година не представлява сложна стопанска операция, налагаща водене на делата по търговски начин. Според НАП и съда обаче, които се позовават на Търговския закон, дейността по придобиване и отдаване под наем на земеделски земи е извършвана редовно, системно, в продължителен период от време и е била източник на постоянен доход.
Чрез множество повтарящи се сделки бизнесменът е придобил в съсобственост през 2017 г. над 369 дка земя, през 2018 г. - над 166 дка, през 2019 - над 345 дка, а и преди началото на ревизирания период множество земеделски земи в землищата на Русе, Ветово, пет села в Русенско и едно в Плевенско. Нивите са отдавани под наем, общо възлизащ над 1 006 805 лв. Земите отдавал под наем, договаряйки сам със себе си, на свои фирми или дружества на свои близки. При начисляване на рентите свързаните с него дружества отчитали разход, който рефлектирал върху реализираната от тях печалба и така се намалявал дължимия от тях корпоративен данък.
Няма съмнение, че едно физическо лице може да купи, наследи или да получи като дарение земеделски земи, които да отдаде под наем и да реализира от това значителни доходи. Броят на имотите и начинът на придобиването им сами по себе си не са достатъчни да обусловят извод за осъществявана търговска дейност. Но в хипотеза на извършване през продължителен период от време дейност по придобиване и отдаване под наем на земеделски земи, в резултат на което са получавани регулярни доходи от наем; при данните за разходи за придобиване и получени доходи във връзка с конкретна дейност, които се използват за придобиване и други земеделски имоти със същата цел, извършвана системно през дълъг времеви период, приложение намира чл. 1, ал. 3 от ТЗ. Така се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец, постановява ВАС.
Решението не подлежи на обжалване.