Д-р Фил Бъджел е завършил два от най-елитните университети във Великобритания - Университета в Дърам и Университета в Оксфорд. След като работи със социално слаби деца като учител и образователен психолог и като директор на държавен проект за деца със затруднения в обучението, става Главен инспектор за средните училища в Шефийлд. Сред преките му отговорности там са въвеждането на делегираните бюджети и формулата за финансиране и статистически анализ на представянето на учениците в средните училища.
През последните 20 години д-р Бъджел е независим образователен консултант с ангажименти към някои от най-авторитетните образователни институции във Великобритания.
Над 20 години работи с учителите по английски език в МГ „Баба Тонка“ и техните ученици по редица теми, публикува материали на образователна тема и в авторитетното професионално издание „Аз-Буки“.

Проблемите в образованието по математика се намират на двата полюса на възможностите, а именно - ученици с високи постижения и ученици с ниски постижения. Тези проблеми са илюстрирани в Таблица 1. 
Ученици с високи постижения
На 2 август 2023 г. във вестник „Утро“* беше изразена загриженост за избора, който учениците от 12 клас са направили за втория предмет от държавните зрелостни изпити. Твърди се, че прекалено много ученици са избрали английски език, а не профилиращ предмет, който са изучавали задълбочено в продължение на четири години. В отговор на тази статия допълних, че и през 2023 г. само 31%, а през 2024 г. само 16% от учениците в МГ „Баба Тонка“ са избрали да се явят на държавния зрелостен изпит по математика. В същото време процентите за английски език са били 50% и 48%.
Ученици с ниски постижения
На 22 януари 2024 г.**, в статия, публикувана в „Утро“, посочих, че 55% (15.2%)*** от момчетата и 52% (14.7%) от момичетата не са достигнали второ ниво на усвояване по математика в тестовете на PISA (Програмата за международно оценяване на учениците) през 2022 г. По подобен начин само 3.7% (8.8%) от момчетата и 2.5% (5.3%) от момичетата са достигнали пето ниво на усвояване по математика. Като цяло, тези резултати поставят България между 31-во и 33-то място в Европа по математика. 
Що се отнася до учениците с високи постижения, най-важният проблем, който се вижда от данните, представени в Таблица 1, е много малкият брой ученици, които избират да се явят на математика като втори зрелостен изпит. Това допълнително се затвърждава от много малкия брой ученици, които продължават образованието си  в специалност Математика в университета. Какъв е тогава отговорът на Министерството на образованието и науката? Вместо да задава фундаментални въпроси, като например „Защо е такова качеството на образованието по математика?“, т.е.
защо учениците не избират да се явят на втори държавен зрелостен изпит по математика 
трябва да се анализира:
- има ли проблеми с обхвата и балансирането на учебната програма; 
- има ли проблеми с качеството на преподаване и учене; 
- дали вярват, правилно или не, че държавният зрелостен изпит по математика по някакъв начин е по-труден.
Вместо това отговорът на Министерството на образованието и науката е да обвинява учениците, че не са толкова съвестни, колкото са били по „тяхно“ време и да задължи учениците да държат втори държавен зрелостен изпит по профилиращ предмет.
Няколко са проблемите в този ред на мисли
1. МОН може и да дава инструкции на директорите на училища и на учителите - дори да ги заплашва с уволнение. Аз, обаче, вярвам и се надявам, че както учениците, така и техните родители, имат свободата да не се съгласяват раболепно и че МОН ще бъде принудено отново да се спасява като направи нова рязка промяна.  
2. Също така това повдига и фундаментални въпроси, свързани с училището - дали основната цел на образованието е да бъде от полза на индивида или на колектива/обществото; т.е. дали основната цел на образованието е:
- да даде възможност на индивида да стане по-умен, да го направи по-способен да мисли ясно и да му даде възможност да създава свой собствен житейски опит; или
- да предостави на индивида определен набор от основни професионални умения, така че, когато държавата му каже какво да прави, той да го направи?
А що се отнася до учениците със слаби постижения, най-важният проблем, който се  вижда от данните, представени в Таблица 1, е много малкият процент ученици на 15-годишна възраст, които са функционално грамотни по математика (PISA 2022). Това се подчертава и от малкия брой ученици, които са функционално грамотни и имат познания по основните науки. Процентът на учениците със слаби постижения е сред най-високите в Европейския съюз**** и е значително по-висок от средните стойности за ЕС. В сравнение с PISA 2012, делът на учениците със слаби постижения се е увеличил повече от средното за ЕС.
Предвид резултатите от тестовете на PISA през 2022 и коментарите от ЕС, е важно
1. да се изясни какво се разбира под математическа грамотност и защо тя не е непременно същото като това да си добър във висшата математика (Таблица 2); и
2. да се изясни какво има предвид Джордан Еленбург под „просто“ за разлика от „сложно“ и под „повърхностно“ за разлика от „задълбочено“, когато говори за математика (Таблица 3)
Математическа грамотност***** е способността да се разбират, анализират и прилагат прости числови понятия; това е математически еквивалент на езиковата грамотност. Математическа грамотност означава да се разбира как математиката се използва в реалния свят и да може да се прилага, за да се вземат най-добрите решения. Става въпрос повече за мислене и разсъждение, отколкото за смятане. Човек с математически умения може да се справя и да отговаря на математическите изисквания на живота.
Да си математически грамотен не е непременно следствие, нито нещо отделно, от изучаването на висша математика; например, способността да решаваш диференциални уравнения с частни производни не ви прави математически грамотен или неграмотен. Те са различни, ортогонални съвкупности от умения; т.е. такива, които са независими едни от други, и едните могат да бъдат развивани, без да оказват значително влияние върху развитието на останалите.
Да си математически неграмотен може да повлияе негативно върху икономическия избор, финансовите резултати, здравето и удовлетвореността от живота
То може също така да изкриви възприятието за риск при решения, свързани със здравето. Математическата неграмотност е свързана с:
- повишена податливост на ограничаващи ефекти; 
- по-голямо влияние на нечислова информация, като например състояния на настроението; и 
- по-голяма чувствителност към различни нива на числен риск. 
В Таблица 3 са илюстрирани Квадрантите на Еленбург******, които повдигат допълнителни въпроси относно математическата грамотност и предоставят рамка за анализ на учебната програма по математика. Еленбург твърди, че „голяма част от училищната/колежанската математика е сложна, но повърхностна. Имате задача за умножение на две десетцифрени числа или за изчисляване на сложен интеграл. Възможно е по някаква причина да се наложи да знаете отговора на такава задача и е неоспоримо, че би граничело с досадното и невъзможното да се реши на ръка; а би било необходимо и сериозно обучение, дори само за да се разбере какво се иска. Но знаенето на тези отговори не обогатява познанията ви за света“. Това е особено вярно за учениците с ниски постижения, които не успяват да достигнат второ ниво на владеене и завършват училище функционално неспособни да смятат; но това важи и за учениците с високи постижения, които са се отдръпнали от математиката и не искат да я изучават след като завършат училище.
Еленбург също така твърди, че училищната и колежанската математика трябва да бъде задълбочена, но проста. Математически идеи, които:
- могат да бъдат използвани директно и ползотворно, независимо дали образованието ви по математика спира до проста алгебра или стига много по-далеч;
- не са „прости факти“, като просто аритметично твърдение, а представляват принципи, чието приложение се простира далеч отвъд това, което сте свикнали да разпознавате като математика;
- са инструментите, към които се обръщате за помощ и които, ако се използват правилно, ще ви помогнат да не правите грешки.
Ръководните принципи би следвало да са:
- начини на мислене в училищната/колежанската математика  - изчисление, представяне, разсъждение, въображение и задаване на въпроси; и 
- начини на работа в училищната/колежанската математика - темперамент и сътрудничество. 
Във вестник „Сега“******* се цитира съществена част от доклада, изготвен от Националната сметна палата, в който се казва, че: 
1. Министерството на образованието и науката категорично не изпълнява задачата си да осигурява качествено образование.
2. Действията на Министерството на образованието и науката, свързани с осигуряването на качествено училищно образование, не са достатъчно ефективни и трябва да се положат значителни допълнителни усилия за преодоляване на проблемите; 
3. Най-плашещо е липсата на достатъчен административен капацитет, необходим за радикалните реформи, които вече не могат да бъдат отлагани. 
Не е изненадващо тогава, че реакцията на Министерството на образованието и науката ще предизвика добавяне към проблемите, което ще влоши ситуацията; разделение сред учителската професия; намаляване на броя ученици, които искат да се явят на матура по математика и умножаване на проблемите, с които се сблъскват директорите.
Освен това, предвид доклада на Националната сметна палата, не може да се каже, че Министерството на образованието и науката има капацитета да подобри качеството на образованието по математика и да увеличи броя на учениците, които искат да се явят на държавен зрелостен изпит по математика и  да изучават математика в училище или в университета.  

* „Расте интересът към професионалните гимназии“, „Утро“, брой 9975 от 2 август 2023 г.
** „Какво точно ни казаха резултатите от ПИЗА 2022 за българските ученици“, „Утро“, брой 9842 от 22 Януари 2024 г.
*** Медианата за всички ученици е посочена в скобите.
****  Доклад за мониторинг на Европейската комисия по образование и обучение 2024: България
***** Paulus, J (2001): Innumeracy: Mathematical Illiteracy and Its Consequences (Математическата неграмотност и нейните последствия); Turtleback Books, Washington, USA
******  Ellenberg, J (2014): How not to be Wrong, The Hidden Maths of Everyday Life (Как да не грешим, скритата математика на ежедневието); Penguin, London, England 
******* „Сега“ от  8 юли 2024 г.в

Д-р Фил БЪДЖЕЛ