Информацията е онази част от живота на човека, която граничи единствено с вечността. Докосвайки се до нея, всеки архивист трябва да я адаптира, изпълнявайки ролята на своеобразен филтър и така да я съхрани и популяризира в полза на обществото. Русенският Държавен архив пази паметта на поколения българи. В тази съкровищница от документи всеки може да открие както информация за предприятия, институции, учреждения и организации, така и за отделни личности - политически и културни дейци, учени и изследователи, творци и съзидатели, елита на русенското общество. 
Един от тях е д-р Михаил Симеонов, останал в паметта на поколения русенци като компетентен, всеотдаен и уважаван лекар. Днес се навършват 155 години от рождението му и това е чудесна възможност да засвидетелстваме признанието към един от медиците, положили темелите на българското здравеопазване в новоосвободена България. 
Михаил Ангелов Симеонов е роден на 9 юни 1870 година в град Русе. Баща му Ангел Симеонов е заможен и културен човек, със сериозни позиции в обществото, родолюбец и радетел за опазване на живота, имота и честта на българите, по време на национално-освободителните борби. Той е снабдявал четниците с храна и пари, участвал е активно като благодетел в църковните борби за самостоятелна църква.
Михаил Симеонов получава първоначално образование в Русенското народно училище, като се дипломира на 29 юни 1881 година с 
пълно отличие и поведение „твърде добро“
За завършено четвърто отделение на Русенското варошко първоначално училище през 1882 година получава похвален лист за отличен успех. По-късно, през годината баща му го изпраща да учи в гимназията на град Николаев, Русия, която са завършили Алеко Константинов, проф. Пенчо Райков, Георги Кирков и още много други бележити българи. Независимо че през 1890 година получава диплома от тази престижна за времето си гимназия, Михаил Симеонов се явява на изпити в Софийската класическа гимназия, които издържа с отличен успех и получава зрелостно свидетелство и в България. 
В края на XIX век новоосвободената ни държава има нужда от специалисти във всички области. Михаил Симеонов се записва в Медицинския университет в Москва през 1892 година и открива своето призвание - медицината. След дипломирането през 1897 година се завръща в България. В родината започва професионалния си път като училищен лекар.
В началото на XX век 
участва в Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война
Служи като лекар в Девети конен полк, Първи артилерийски полк и в Седемнадесети пехотен полк. Военните звания, които заема са подпоручик, поручик, капитан, майор и подполковник. Уволнява се от армията през 1919 година. 
След ужасите на войните, множеството ранени и убити, в настъпилото примирие д-р Михаил Симеонов започва работа като участъков лекар в Чирпан. Впоследствие работи в болниците в Тутракан и Разград, след което се установява на работа в Русенската окръжна болница.
Той е от лекарите, които полагат основите на здравеопазването в освободена България заедно с лекарите: д-р Мустаков, д-р Чуховски, д-р Доганов и други.
 На 14 декември 1938 година д-р Михаил Симеонов тържествено отбелязва четиридесет и две години медицинска дейност. По този повод му е връчен Поздравителен адрес от Русенския лекарски съюз, от неговите колеги и приятели. В документа е изказана почит и уважение за безкористната му работа като лекар в областта на родното здравеопазване. За трудното всекидневие колегите му бегло споменават:
„ние празнуваме многото неволи и малкото радост, които всеки един от нас ежедневно изпитва“
Трудовият му път на приключва като училищен лекар в Техническото училище в Русе (днес Професионална гимназия по механотехника „Юрий Гагарин“). 
Михаил Симеонов е енциклопедична личност. Ерудиран, със знания и интереси в различни области на културата и изкуствата, той не пропуска театрални представления и концерти. Участва активно в обществения живот, изнася множество здравни беседи, с различна тематика, дава съвети и напътствия по медицински въпроси и проблеми. Поддържа контакти с хора от най-различни професии и съсловия. Много от тях му гостуват в дома, разговарят по разнородни теми, спомнят си за живота на фронта и за трудното ежедневие след войната. 
Д-р Михаил Симеонов е много точен и изпълнителен в работата си. Винаги се бори за справедливо решаване на проблемите, в интерес на болните пациенти. Поради това често е влизал в конфликт с директорите на училищата, с главния лекар и други ръководни медицински фактори. За неговата безкористност, за хуманизма и уважението към пациентите, много русенци са казвали, че д-р Михаил Симеонов е „лекар с голямо сърце“, винаги готов да помогне, ползващ се с голям авторитет и доверие.
Д-р Михаил Симеонов умира на 27 май 1953 година на 83-годишна възраст в родния си град Русе.

Д-р Надежда ЦВЕТКОВА
гл. експерт в Държавен
архив-Русе