Точно преди 100 години един ентусиаст на средна възраст основава корпорация, която носи не само собственото му име, но и неговите виждания за бъдещето на една от най-важните индустрии и в тогавашния, и в днешния свят - автомобилната. Това е Уолтър Пакард Крайслер - едно от най-значимите имена в историята на световната индустрия за мобилност. Роден на 2 април 1875 година в село Колумбус, щата Канзас, той израства в семейната ферма, където още в ранна детска възраст се запознава с механиката и с чисто практическия начин на решаване на проблеми. Този опит, съчетан с нахъсания му работен дух и инженерна любознателност, оформят личността му на бъдещ иноватор и предприемач.
Когато е едва 16-годишен, Уолтър Крайслер напуска родния дом и заминава за Ню Йорк, където постъпва като чертожник в железопътна компания. Там бързо напредва в кариерата и
изкачва стълбата от чертожник до ръководител на отдела за ремонт и поддръжка на локомотиви
Този период го учи и на бизнес - умее да организира хора, да договаря доставки на материали и да планира дейности с прецизност. Междувременно продължава да следи новите технологии: в началото на XX век автомобилите все още са изключително рядко явление, но той остава впечатлен от темпа, с който настъпват техните иновации.
През 1911 г. Крайслер е привлечен в „Буик“ - един от най-големите производители на автомобили в САЩ, част от групата „Дженерал Мотърс“. Там той оглавява техническия отдел, а скоро демонстрира изумителни организационни умения и разбиране на пазара. Под негово ръководство качеството на каросериите и двигателите се повишава, производствените разходи намаляват, а печалбата расте.
През 1921-1922 г. започва ескалация на напрежението в отношенията на Крайслер с първия и единствен производител на джипове „Уилис Овърленд“, чиято концепция през годините бурно процъфтява. Проблемът е, че голям инвеститор в „Уилис“ е неговият работодател - „Буик“. Но 
вместо да се примири и да отстъпи в името на голямата заплата
Крайслер приема предложението на инвестиционни банки от Ню Йорк да изкупи проблемната „Maxwell Motor Company“. Финансовите учреждения залагат на неговия мениджърски опит и инженерните му познания и му предоставят капитал. Така на 6 юни 1925 г. официално се появява „Крайслер Корпорация“ - компанията, носеща неговото име и изпълнена с амбицията да предложи качествени, надеждни и технически напреднали автомобили на достъпна цена.
Първият модел се нарича просто „Chrysler Six“ /“Крайслер Шест“/. Оборудван с 6-цилиндров двигател, новаторска маслена помпа и радиатор с бъбрековидна декоративна решетка, колата впечатлява със своята мощност и комфорт. Моделът е конкурент на по-скъпите седани на „Кадилак“ и „Пакард“, но струва значително по-малко. За по-малко от година „Шестицата“ успява да продаде стотици хиляди бройки - огромен успех за компания, съществуваща не повече от 12 месеца.
И това е само началото
През следващото десетилетие „Крайслер“ се развива със завидни темпове. Пускат се в производство модели като „Плимут“ (1928) и „ДеСото“ (1929), които заемат ниши в по-евтиния и средния клас автомобили. Инженерният отдел не престава да развива нови решения: автоматични трансмисии, „Флуид Драйв“ - предтеча на хидродинамичните предавателни кутии и независимо окачване на предните колела. Благодарение на тези иновации и на агресивната рекламна стратегия „Крайслер“ се превръща в третия по големина автомобилен производител в САЩ след „Форд“ и „Дженерал Мотърс“.
Дори Голямата депресия в началото на 30-те години, която разтърсва потребителския пазар и довежда до намалено търсене на луксозни автомобили, не успява да сломи позициите на „Крайслер“. Компанията намалява себестойността чрез оптимизиране на производствените процеси, въвежда гъвкави модели на кредитиране за крайни клиенти и създава специални семейни модели с по-ниска цена, но без съществен компромис в качеството.
А философията на Уолтър Крайслер може да се разбере от някои негови изявления през годините: „Съжалявам за човека, който не може да се вълнува истински от работата си. Той не само никога няма да бъде удовлетворен, но и никога няма да постигне нещо стойностно“; „Обичам да строя нещата. Обичам да правя неща. Много се забавлявам“; „Истинската тайна на успеха е ентусиазмът. Да, повече от ентусиазъм, бих казал вълнение. Обичам да виждам мъже да се вълнуват. Когато се развълнуват, те правят успех в живота си“; „Причината, поради която много хора никога не стигат до никъде в живота, е, че когато се появи възможност, те са навън в задния двор и търсят детелини с четири листа“; „Винаги, когато трябва да се свърши трудна работа, я възлагам на мързелив човек; той със сигурност ще намери лесен начин да се справи“.
На война като на война
След избухването на Втората световна война и влизането на САЩ в нея през декември 1941 г., автомобилните заводи на „Крайслер“ са превърнати в оръжейници на нацията. Хиляди машини и хора преминават на производство на авиационни двигатели, танкове, боеприпаси и различни части за военната техника.
Авиационни двигатели: Заводите в Тейлтън, Пенсилвания и Детройт започват да произвеждат мощни Wright R-3350 Cyclone и Pratt & Whitney мотори, използвани в бомбардировачи и транспортни самолети.
Танкове: В базата в Тилбюри, щата Мичиган, „Крайслер“ създава и сглобява части за M3 „Stuart“ и по-късно за тежките M4 „Sherman“ танкове.
Мобилност и логистика: Хиляди камиони „Додж“ и „Плимут“, произведени по-рано от „Додж“, са пригодени за военни нужди - с допълнителна броня, радиооборудване и специални прицели за засичане на разстояния.
Тази огромна и светкавична трансформация е изключително важна за военните усилия на САЩ и съюзниците им и превръща „Крайслер“ във водещ доставчик на военна техника и резервни части. Заводските мощности са работили на три смени, докато хиляди жени и мъже бяха назначени на нови работни места - едно от ранните и най-видими включвания на женската работна ръка в индустрията - съществена част от т.нар. „Rosie the Riveter“ движение (в превод „Рози Нитовачката“). Това е популярна американска културна икона, символизираща 6-те милиона жени, които работят в оръжейната индустрия на САЩ по време на Втората световна война, тъй като мъжете са на фронта. Тя се превръща в културен символ и признак на икономическа мощ.
Предизвикателствата на мира
След края на войната през 1945 г. „Крайслер“ бързо се връща към гражданското производство. В продължение на броени месеци заводите са реорганизирани за пускане на нови модели леки автомобили и камиони. В периода 1946-1950 г. излизат някои от най-емблематичните модели на компанията: „Уиндзор“ и „Саратога“ (1946-1950) - обновени седани с хромирани решетки и панорамни ветробрани стъкла, както и „Плимут Р24“ - първият граждански автомобил с внедрена автоматична трансмисия „Флуид Драйв“.
В края на 40-те и началото на 50-те години автомобилният дизайн претърпява силно влияние от космическата надпревара и теорията за „Jet Age“ - ерата на реактивните самолети. „Крайслер“ е сред първите, които експериментират със забележителни „оперени“ задни секции и големи хромирани емблеми, черпейки вдъхновение от авиоиндустрията.
Консолидиране, кризи и ренесанс през втората половина на XX век
През 1960-те години компанията се слива с „Американса Моторна Корпорация“ (AMC) в опит да консолидира ресурси и да се противопостави на нарастващата чуждестранна конкуренция, особено от японските и европейските производители. Успоредно с това се развиват високопроизводителните модели „Хеми“ и започва строителството на гигазаводи за двигатели и автоматични трансмисии.
Въпреки това обаче в края на 70-те и началото на 80-те години „Крайслер“ изпитва сериозни финансови затруднения, причинени от кризи в горивата, нарастващи норми за емисии и силна конкуренция. През 1979 г. начело на компанията е назначен Лий Якока, който успява да договори правителствена помощ под формата на федерални гаранции за кредитни линии. Под негово ръководство се лансират модели като K-car сериите и минивановете „Додж Караван“ и „Плимут Вояджър“. Търговският успех е огромен, корпорацията е спасена от фалит, а Лий Якока придобива статут на икона в автомобилния свят.
Преход към XXI век 
През 1998 г. „Крайслер“ сключва партньорство с „Даймлер-Бенц“ и влиза в общо акционерно дружество с производителя на „Мерцедес“ - „Даймлер-Крайслер“. Това сливане дава възможност за технологичен обмен и глобален маркетинг, но след няколко години различията в корпоративната култура довеждат до отделяне през 2007 г. на „Крайслер Груп“.
След кризата през 2008-2009 г. „Крайслер“ отново получава помощ от американското правителство и залага на алианса си с италианската „ФИАТ“. През 2014 г. „Fiat Chrysler Automobiles“ (FCA) стартира котиране на борсата и продължава инвестициите в електрификация и дигитализация на автомобили. През 2021 г. FCA се обединява с френско-американския концерн „PSA Group“ („Пежо“-“Ситроен“), формирайки най-новата автомобилна група - „Стелантис“. С повече от 14 марки под шапката си и присъствие в над 130 страни, „Стелантис“ наследява не само името, но и иновативния дух, който Уолтър Крайслер полага още през 20-те години на миналия век.
Днес марката „Крайслер“ и нейните дъщерни брандове „Додж“, „Джип“, „Рам“ и др. продължават да са синоним на американската автомобилна култура - мощни мотори, просторни салони и технологични иновации. В същото време корпорацията залага все по-силно на електрически и хибридни модели, автономни шофьорски системи и решения за свързани автомобили.
Наследството на Уолтър Крайслер се изразява не само в емблематичните модели и инженерните постижения, но и в бизнес-философията му: постоянното търсене на баланс между качество, цена и технологичност, както и умението да възприема индустриални предизвикателства и да ги превръща в нови възможности.
Век след основаването на компанията, името „Крайслер“ остава неразривно свързано с американската индустриална мощ и със способността за бърза адаптация към променящия се свят - от парите и кредитните споразумения, през мобилизацията на ресурсите във война, до съвременните пътни мрежи на електрически автомобили и софтуерни платформи. Пътят, по който Уолтър Крайслер е поел преди сто години, продължава да вдъхновява и да поставя стандарти в глобалната автомобилна архитектура.
По материали от интернет