Изложбата „Под пластовете време - Археология от Кале Широково“ с автор Деян Драгоев ще бъде открита в петък, 6 юни, от 18 часа в Историческия музей. Експозицията разкрива изследванията на терен под негово ръководство през последните пет години на този все още непопулярен обект. За този период се открояват впечатляващи кули и крепостни стени, както и множество други съоръжения от древната крепост - стъпала, порти, жилища и множество артефакти. Сред тях в изложбата могат да бъдат видени печати на императорската канцелария - управителят на този град е водил кореспонденция със столицата, а също необичайни предмети като „сфероконус“ - съд, който съдържа магическа течност, отрова или алкохол. Археолозите са намерили и сандъче за монети, от което има отделни части - обков, както и заключалката с ключ. 
Впечатляват не само археологическите открития - Кале Широково събира подкрепата на местните жители. Читалища, земеделски производители, къщи за гости, местни власти помагат с хора и с пари, включват се дори физически в проучването. Интересът към мястото е много голям и в разкопките участват и рядко срещаните у нас доброволци. Заедно с това археологът Деян Драгоев организира лятна школа по археология с ученици от Математическата гимназия в Русе. Всичко това помага на мястото да стане по-видимо. 
Кале Широково се намира на 35 км южно от Русе, върху скален нос при сливането на реките Баниски и Черни лом. В резултат на археологическите разкопки там са разкрити останки, принадлежащи на един от най-значимите центрове през късноантичната и средновековна епоха в Русенска област.
Крепостта е построена в размирните години при император Теодосий II (408-450). В началото укреплението охранява пътищата в долините на реките Баниски и Черни лом. За имперския характер на строителството свидетелстват както плановото му решение, така и начина му на градеж. По подобие на Теодосиевите стени в Константинопол и тук има две успоредни крепостни стени. В основната стена са вградени три големи полукръгли кули, от които изцяло са проучени две. В отделни сектори широчината на стената достига до 4,80 м, което я превръща в най-широката у нас. Външната стена е по-тънка (2,80 м), намира се на 12 м в източна посока спрямо основната. За по-добра отбрана е снабдена с плътни, триъгълни по форма, кули, от които са проучени две, защитаващи портата на крепостта. И двете стени са изградени от големи каменни блокове, някои от които с дължина повече от 2 м. Част от тях носят по себе си каменоделски знаци и монограми. 
Благодарение на мощните си крепостни стени селището устоява на големите аварски и славянски нашествия от края на VI в.
През Средновековието върху руините на крепостта е изградено селище. Към момента най-ранните разкрити структури се отнасят към XI в., но редица находки показват, че мястото е обитавано и в годините на Първото българско царство. В първата половина на XI в. в източна посока е изградена нова крепостна стена, с което защитената територия се увеличава двойно. През византийския период в крепостта се установява административен управител, който води коренспонденция с константинополската императорска канцелария. Кръстовец е името на града през следващите столетия, запазило се и във времето на цар Иван Шишман.