Съпредседателят на групата на „Продължаваме промяната-Демократична България“ в русенския Общински съвет Деян Герасимов разпространи свой анализ на държавната инвестиционна програма и участието на Община Русе в нея. Редакцията е готова да публикува и други мнения.

„Ще има, ако имаме пълен мандат.“ С тези думи министърът на регионалното развитие Иван Иванов, многократен депутат от русенския многомандатен избирателен район, даде да се разбере, че магистралата Русе-Велико Търново е не толкова национален приоритет, колкото партийно условие. Как иначе да разчетем тази дилема: ако правителството остане - ще има, яко не - ще видим?
Този стил на управление не е нов. Той просто се проявява особено болезнено в град като Русе, където дори гарантирани, подписани и договорени средства не се реализират. И където парите не са проблем - проблем е липсата на темпо, визия и координация.
Градът, който не тръгна
През 2023 година България въведе една от най-мащабните схеми за публично финансиране в последното десетилетие - Държавната инвестиционна програма към Закона за държавния бюджет за 2024 година. Целта й беше ясна: да даде равен достъп до ресурси за всички общини в страната, без да се търсят политически зависимости и посредници.
Парите ги има. Процедурата е известна. Партньорството между държавата и общините е официално заявено.
Какво се изисква? Политическа воля, административен капацитет и способност да се управляват проекти. Нищо повече.
Още през 2024 година, а и през 2025 година десетки български градове започнаха да реализират обекти. Местните власти се мобилизираха, администрациите реагираха, а финансирането тръгна.
А Русе? Русе с мъка успя да подпише 6 споразумения в края на календарната година. Но не направи крачка напред.
6 проекта. 37,6 милиона лева. 0 реализация
Към 30 април 2025 година, Община Русе продължава да има сключени споразумения за едва 6 проекта по Държавната инвестиционна програма, на стойност 37,6 млн. лв. Това включва стратегически обекти като ПСОВ - Николово; общински път RSE1130 /I-2/ Русе-Николово; Благоустрояване на общински терен в кв. 205, ПИ63427.2.2136; водопровод в кв. Средна кула; ремонт на НЧ „Васил Левски“; водопровод бул. „Гоце Делчев“.
Но в системата на Министерството на финансите е отчетено 0 лв. реално разплатени средства по нито един от договорите. Това фактически означава, че проектите не са стартирани. Имайки предвид, че 4 от споразуменията са за „инженеринг“ (т.е. проектиране и строителство) остава крайно озадачаващо какво бави старта им и искането на средства от страна на Община Русе. 
Когато други градове вече строят
Проблемът не е в самата програма. Той не е и в липса на средства. Доказателството: общини със сходни (и по-малки) структура и ресурси вече реализират милиони. На последната сесия дадох справка, тук само ще щриховам - Бургас (34 млн.), Силистра (14 млн.), Стара Загора (11,6 млн.),  Банско (10 млн.), Иваново (7,2 млн.)
Последният срок за промени е... сега
Според чл. 113 от Закона за държавния бюджет, промени по Приложение 3 могат да се правят само до 30 юни 2025 година. След тази дата - нищо не може да се добави, замени или коригира. След това - независимо дали проектите са изостанали, неосъществими или нуждаещи се от корекция - не може да се направи нищо до края на годината.
Тоест: Русе има броени седмици, за да внесе корекции, да придвижи процедурите и да покаже воля за реално изпълнение. Иначе ще изгуби и втората година от тригодишния период на програмата.
Не само държавна програма: Домът на учителя - проект на ръба 
В самия център на Русе, на главната улица, стои една от най-показателните сгради за това как градът се справя с възможностите, които получава. Това е бившият Дом на учителя - архитектурен паметник с висок потенциал, прехвърлен на Община Русе още през 2019 година със задължението в срок от 5 години да бъде превърнат в образователен, културен или социален център. В противен случай сградата подлежи на връщане на държавата.
През 2023 година Община Русе получи финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) в размер на 4,2 млн. лв. за превръщането й в Международен младежки център - проект с ясен социален и обществен смисъл. Срокът, заложен в договора по НПВУ, е март 2025 година.
Вместо навременен старт, обществената поръчка за изпълнение се забави с близо година. Едва през април 2025 година е подписан договор с изпълнител за около половината от средствата. В същото време, в Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН) срокът за изпълнение вече е вписан като 30 юни 2026 година, което подсказва, че предстои или е подготвено формално удължаване. Към днешна дата, сградата не само не е започнала да се възстановява - тя изглежда в по-лошо състояние, отколкото през 2019 година. 
Така градът не просто рискува да изгуби финансирането. Рискува да изгуби и самата сграда - и доверието на хората, че тук нещо наистина се случва.
Плувен комплекс: Протяжно строителство и безкрайни отсрочки
Един от знаковите проекти, обявяван за лична гордост от кмета Пенчо Милков, е изграждането на многофункционален плувен комплекс в Парка на младежта. От самото начало беше представен като стратегически приоритет за Русе, символ на модернизацията и новото мислене. Днес, години по-късно, той се е превърнал в символ на протакането, управленската некомпетентност и загубата на обществено доверие.
Проектът премина през поредица от удължавания на сроковете, съпроводени от нарастване на стойността и мъгла около реалното му изпълнение. След последната отсрочка - приета дори с признание от страна на Общината за административна вина - новият краен срок за завършване беше фиксиран за май 2025 година.
Но не бързайте да купувате бански. На 1 юни най-вероятно ще има много слънце, но не и отворени каси на новия басейн. От официален отговор на въпрос на колегата Калин Иванов стана ясно, че и този срок няма да бъде спазен. Причините? Отново класическият репертоар от формулировки без съдържание:
- „непредвидени трудности“,
- „корекции в проектната документация“,
- „обективни фактори, свързани с доставки“.
Всички те звучат като добре заучени извинения в стил „това никой не можеше да го предвиди“. Но общественото търпение вече предвиди всичко - още удължавания, още мълчание и - най-вероятно - още едно увеличение на стойността на проекта. Дали Община Русе ще потърси отговорност на изпълнителя, съгласно договора? Досегашната практика не дава основания за оптимизъм.
Проектът за плувен комплекс трябваше да бъде воден проект - вместо това, се дави в оправдания и административно безсилие.
Отговорността вече не е „в системата“
През 2024 година можеше да има обяснения. Но 2025 година започна с всички карти на масата: министърът е близък до кмета на Русе, властите са в синхрон, споразуменията - подписани, финансирането - осигурено. А реализацията - в най-добрия случай зациклила.
Русе няма нужда от оправдания. Нуждае се от управление
Това не е статия срещу администрацията. Това е глас за град, който не заслужава да бъде догонващ. Русе има потенциал, хора и място. Но без ефективно управление - нито програми, нито финансиране ще го измъкнат от безвремието.
Така, докато в други градове се изграждат съоръжения със средства по държавни и европейски програми, Русе не успява да завърши дори онези проекти, които сам си е поставил като приоритет. Всяка пропусната година струва повече от неизхарчени пари. Струва доверие. И бъдеще.

Деян ГЕРАСИМОВ