Четвъртокласничката от Русе  Виктория Керчева спечели награда от Международния литературен конкурс „Вълшебното перо“, 2025 г., обявен от НБУ „Ив. Вазов“ – Париж. Присъдена й е трета награда във възрастовата й група, в раздел „Проза“. Вики е член на  Клуб „Слово“ към Възрожденско читалище „Зора 1866“ – Русе и вече е с различни награди в биографията си – има първа награда от Националния литературен конкурс за деца на тема “Мечта", организиран от НЧ „Изгрев 1909“ – Бургас, печелила е и конкурса, посветен на патрония празник на училището й  - "Йордан Йовков"в Русе, както и първа награда от конкурса „Първи стъпки“ на училището й. Има награда и от XVII национален ученически конкурс за литературно творчество и журналистика „Стоян Михайловски“ Русе`24.

В конкурса в Париж са участвали са 688 творци от 39 български училища в чужбина и над 100 училища, школи и клубове в България., живеещи в 18 държави: Австрия, България, Великобритания, Германия, Гърция, Испания, Италия, Молдова, Нидерландия, Норвегия, Обединени арабски емирства, Румъния, САЩ, Северна Македония, Украйна, Франция, Чехия, Швейцария. 140 са произведенията с максимален брой точки, от които са излъчени победителите.

Прочетете наградения разказ на Вики:

МАГЬОСНИЦИ 

 

            Далеч в гората ,,МАГИЯ‘‘ живяли двама магьосници. Те имали огромен замък, който се пазел от две летящи метли. Нека се върнем към магьосниците. Те са брат и сестра. Тя е по-голяма, а той по-малък. Казват се Люси и Лупи. Той прави магии за миналото, а тя за бъдещето, което значи, че той вижда миналото, а тя-бъдещето. Люси имала дълга черна рокля украсена с бели перли, имала специална говореща вещерска шапка и вълшебна пръчка от тяхното магично дърво, което можело да върви. Нейната коса е огненочервена и стига до петите ѝ. Също така имала перлени токчета. Лупи имал черна риза и панталон от прилепова кожа. Носел дълго наметало украсено с перли, такова носела и сестра му. Имал шапка и пръчка като на Люси. Обувките му са кубинки украсени с прилепови крила. Косата му е яркожълта.

            Веднъж при тях се появил върколак. Той поискал да види миналото си, защото някак се е превърнал във върколак, но не помни как. Също така поискал да види бъдещето си, за да разбере дали отново ще бъде човек.

            Лупи веднага се зае да направи магия за миналото. Каза, че ще му трябват зъб и нокът от владетеля на драконите. Върколакът тръгнал на път. След един час стигна до тайнствената гора на драконите. Там го чакали много препятствия. Върколкът продължил своя път и тогава се показал драконът-охрана. Той бълнал огън и му опърлил опашката. Върколакът избягал, но не отишъл на по-добро място. Чакали го три бебета дракончета. Той започнал да вие и бебенцата избягали. Не след дълго стигнал до дракона-владетел, който за негово щастие спял. Върколакът бавно дръпнал нокътя и се покатерил до устата му като се опитал да дръпне и зъба. Но драконът си отворил устата и го глътнал. Понеже космите на върколака го погаделичкали, той кихнал. Тогава върколакът изхвърчал и летейки успял да издръпа зъба от устата на дракона. Бързо-бързо избягал. След като се върнал в замъка, отишъл при Лупи и му дал двете драконови части. Магьосникът си взел пръчката и поставил зъба и нокатя в издълбаните ѝ части. Лупи размахал пръчката си и изрекъл думите:

-ЗЪБ И НОКЪТ ОТ ДРАКОНА-ВЛАДЕТЕЛ,

СИЛИТЕ СИ СЪЕДИНЕТЕ

И МИНАЛОТО ПОКАЖЕТЕ!

Тогава се появило зелено сияние и се видяло миналото като холограма. Оказало се, че върколакът е  бил човек, но по пълнолуние дошъл злият магьосник-Луцирон. Той изрекъл страшна магия за превръщане във върколак и за да можеш да станеш човек, трябва да направиш нещо, което ще видиш в бъдещето си.

            Тук на помощ дошла Люси. Тя му казала, че ще ѝ трябва отрова от змията Вайлет, която е виолетова на цвят и пуска лилава отрова. Тази змия живеела в пещерата Малефикус. Върколакът тръгнал на път и след два дни стигнал пещерата. Влязъл вътре и затърсил Вайлет. Намерил я на един камък завита на спирала. Сграбчил я с гигантските си лапи и събрал лилавата ѝ отровата в едно шишенце. Докато тя се опомнила, той вече бил избягал. Занесъл на Люси ценното шишенце. Тя изсипала отровата в едно котле, добавила някакъв син блясък, размахала пръчицата си и казала нещо на езика на магьосниците. Тогава в котлето се показало бъдещето-върколакът трябвало да вземе пръчката на злия магьосник и да я счупи и Луцирон щял да изчезне. Тогава върколакът пак ще стане човек. Той се зачудил къде може да го намери. Люси му дала една летяща метла, която ще го заведе до Луцирон. Върколакът се качил на метлата и тя потеглила с бясна скорост. Минали пет часа и все още пътували. Минало известно време и стигнали до една мрачна планина, в която се намирал замъка на Луцирон. Върколакът слязъл от метлата и я взел в ръка. Влязъл вътре и се качил по стълбите водещи до горния етаж, а там бил злият магьосник. Бавно се доближил до него и се опитал да вземе пръчката му, която стискал силно в ръката си. Върколакът я хванал за единия ѝ край и плавно започнал да я издърпва. След дълги усилия взел пръчката, яхнал метлата и тя потеглила много бързо. Стигнал до замъка на Лупи и Люси. Те му казали да я счупи по-бързо, защото Луцирон го бил подгонил и бил близо до гората. Върколакът я счупил на две части, а после я дал на Люси и Лупи да направят магия върху нея. Те съюзили две магии в една и я приложили на счупената пръчка. Станало кълбо розов дим и пръчката вече била станала на прах. Върколакът станал отново човек, а Луцирон го нямало на този свят. Човекът се отблагодарил на добрите магьосници, сбогувал се с тях и си заминал.

            Лупи и Люси продължили да правят добри дела. Даже започнали да учат нови магии и отворили училище за магьосници.