Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

И така, ако булката е „честна“, т.е. запазила е девството си до сватбата, и двата рода се радват. Следват интересни обичаи, свързани и с бъдещия семеен живот. Помайчимата и побащимът водят булката и зетя при свекъра и свекървата. Младоженците целуват ръка на родителите; булката измива ръцете и краката на свекъра и свекървата, а зетят ѝ полива. Присъстващите пускат пепел върху ръцете и краката им, за да има повод булката пак да ги мие и „да се научи“. При това помайчимата казва: „Я, булка, да видим, като ти е дошло на ума за мъж, можеш ли да миеш ръце и крака на свекър и на свекърва.“
След като невестата е измила 2-3 пъти краката на свекъра и на свекървата, в легена се пускат пак пари (от свекъра и свекървата). Свекървата заръчва: „Ади да занесете блага ракия у сватовете, че и те да видят, че са отгледали добро чедо и че не ги е посрамило“. Сватбата вече се пренася в дома на невестините родители.
Побащимът и помайчимата, деверите и етървите носят ризата и благата ракия у сватовете. Помайчимата казва: „Честната ви радост, да са ви живи и здрави младите“. Побащимът добавя: „Пийте, сватове, блага ракия, затуй че сте отхранили добро чедо и че не ви е посрамило“.
Майката приема ризата и я прибира, а по-късно я изпира и я връща на невестата.
Съвсем различно е поведението на сватбарите, ако се окаже, че булката не е била девствена. Някои от сватбарите си отиват. Булката е изведена и се води пеша до дома на родителите си, като бива и унизявана, защото не е могла да запази девството си. Потърпевши са и родителите на невестата. Дъщеря им е нарушила правилата на общоприетия морал и затова им носят студена, неподсладена ракия и я наливат в пробита чаша. 
Ако се реши, че булката ще остане при младоженеца, започват пазарлъци с баща ѝ за по-голяма зестра (ниви, ливади и др. под.). Ако булката остане при родителите си, е опозорена завинаги и за нея няма повече женихи.
За един по-модерен начин за опозоряване псоменава Ал. Константинов в своя фейлетон „Миш-маш“: 

С казаното съвсем не се изчерпват приложенията на газеното тенеке в частния живот, но нека минем постепенно към ролята на тенекето в нашия обществен живот. Става сватба и ако се случи чашата на червената ракия да бъде със строшено дъно, нака му мисли невестата! Като я хванат за ръчицата, па й отварят портата, че като заблъскат онова ми ти газено тенеке, вдън земя да потънеш! 

Ако младоженецът не успее да извърши сексуалния акт, се смята, че той е омагьосан, т.е. е „завързан“. Затова в семейството на младоженеца се вземат мерки преди сватбата против евентуалното омагьосване. 
Ако булката не е девствена, но родителите на младоженеца решат все пак да не се разгласява този факт, върху ризата се намазва кръв от животно. Ето пример от повестта „Преди да се родя“ на Ивайло Петров (X ч.): 

Татаровите дигнаха голяма сватба, както се полагаше на хора с тяхното положение, изпиха и цяла бъчва сладка ракия. Аница омагьоса Бенко през нощта, изстиска го като лимон, но върху ризата ѝ нищо не капна. Затулиха безчестието ѝ пред очите на селото, старата Татарка сама ходи посред нощ да лови гълъби под стряхата, улови един, изтърбуши му сърцето и го даде на снахата да си пусне малко кръв на ризата. Свекърът и свекървата преглътнаха хапа, но никога нямаше да простят безчестието на Аница и години наред щяха да ѝ го натякват. 

„Благата ракия“ е част от старите сватбени ритуали. Явно е, че нейното наличие/отсъствие от сватбата може да бъде и изключително унизително както за невестата, така и за нейните родители.

Заб. При написването на настоящата бележка съм ползвал сведения от: 1. Христо Вакарелски. Етнография на България. II издание. С., Издателство „Наука и изкуство“, 1977, с. 486 – 487; 2. Д. Игнатова-Цонева. „Благата ракия“ блага ли е. – сб. Ракията на българина. Русе, Издателство „ЛЕНИ-АН“, 2005, с. 11 – 18.

Иво БРАТАНОВ