Фотографията е изкуство, което разказва истории. 
Фотографията е среща на кръстовището между реалността, мига, любопитството, общата култура и въображението на автора.
Фотографията рисува цветната мозайка на живота, дори когато е черно-бяла. Или най-вече тогава. Защото за експресията и внушението се разчита не на цветните образи, а на цветната идея на автора.
Фотографията е и машина на времето - припомня какви сме били, какви промени са настъпили с нас и около нас, как са създадени например сградите, които следващите поколения приемат като даденост, все едно винаги са били на местата си. Или как се разрушават.
На тази памет е посветена специалната рубрика на „Утро“ - „Черно-бели мигове от цветната мозайка на живота“. В нея публикуваме интересни снимки на журналистът, автор на блестящи афоризми, изследовател на историята на Русе и общественик Хачик Лебикян, а той разказва тяхната история.

Пред леките коли е паркирал един файтон. На мястото на днешния паркинг е спрял автобус. Табелата над входа  „ЖП ГАРА РУСЕ“ е старата. През тези години (1969 г.)  такива самоделни телевизионни антени бяха на мода. Хрумна ми идеята да използвам ромбоидите на антената като рамки на всичко на площада пред гарата. Така се роди и заглавието на снимката. За мен снимката е класическа - има близък план, има далечен план, фигурите са разположени като на шахматна дъска, без да съм имал възможност да я режисирам. Пък и гледката от новото жилище, в което отскоро живеехме, много ми харесваше. Не случайно именно от тази тераса на ХI етаж по-късно заснех изкопа на най-хубавия подлез, построен някога в Русе (сега превърнат в мрачен порутен тунел), растежа пред очите ми на Телевизионната кула, както и едно любопитно ПТП, за които ще стане дума по-нататък в нашата поредица.

Хачик ЛЕБИКЯН