Мисля си, че това, което като че ли тепърва ни предстои да развиваме, е културата на дебата относно нашите постижения. В момента се намираме все още в онзи етап, при който трябва да бъдем оценени отвън, за да осъзнаем какво имаме. Това каза Йордан Ефтимов по време на представянето на априлския брой на списание ЛИК на тема „България и световните изложения“ в зала „Максим“ на БТА днес.
„Развитите и по-спокойни култури разчитат на собствената дискусия и собствения избор. Разбира се, че е от значение за един френски, например, кинорежисьор, ако филмът му бъде номиниран за „Оскар“, но далеч по-важно е в рамките на френското общество той да бъде критикуван, хвален и да получи признание. А при нас, както знаете, все още водеща е тази идея някой да ни хареса отвън. И тогава вече и българите си казват: „Да бе, имали сме го този“. Така че темата за изложенията е свързана, според мен, и с този вътрешен и външен начин на оценяване“, посочи Ефтимов.
Според него темата за представянето на постиженията на нашето общество е голяма, като има съвсем конкретни измерения през годините. Само едно от тези измерения са тези изложения като ЕКСПО 2025, отбеляза поетът, литературовед, литературен критик. Само едно малко измерение, но много съществено, е как един български юрист, но изключително сензитивен общественик като Алеко Константинов пише за посещението си в Колумбовото изложение, както и за изложенията в Прага и Париж, каза той. „Дори за Пловдив в някои текстове, включително в текста за Америка, прави сравнение с Пловдивското изложение, което, разбира се, е съвсем мъничко на фона на тези големите“ обясни още Ефтимов.
Той разказа, че първото нещо, за което се е сетил, когато научил темата на априлския брой на ЛИК, е книга на проф. Милена Георгиева отпреди повече от десет години, която е била посветена на Иван Пенков. „Голям български художник, който през 30-те години на 20-и век е има за задача да мисли върху фигурки, върху буквално кукли с национални носии и някакви други такива знаци, които да репрезентират българска визуална някаква традиция“, разказа Ефтимов. Той отбеляза, че Пенков е автор и на дизайна на няколко български представяния по света. „След това други специалисти като проф. Йонов са се занимавали с подобни задачи. Но техните задачи имат два нюанса. Единият – конкретна художествена задача как да изглежда павилионът, щандът чисто визуално. Но разбира се, те трябва да се справят и с по-едрата задача, в която си сътрудничат вече с други специалисти, каква да е водещата идея. Тоест, какво иска България да покаже. И тук искам да ви обърна внимание, че в най-различни ситуации ние имаме представяне някъде по света. И много често се мисли не стратегически, а тактически“, каза Йордан Ефтимов.
Той даде пример с участията на България в песенния конкурс „Евровизия“. Те много често са свързани с това кои са последните носители, като се опитваме да направим нещо като вече направеното миналата или по-миналата година, смята литературоведът. Допълни, че обикновено няма идея, с която България да покаже, че има някаква традиция и същевременно има нюх за бъдещето.
„Все още предстои добрият анализ на нашето минало и на истинските постижения на българските творци и интелектуалци, но и на българските инженери, на българските учени, които ние засега сме подредили в един много кратък и не бих казал особено качествен списък, в който, например, името на Джон Атанасов е едно от първите, които се появяват. Пък в крайна сметка това е един американски изобретател и учен от български произход. За сметка на това, примерно, имаме Алеко, който е един от големите мислители в областта на правото, който просто ние трябва да си припомним неговите идеи в тази посока. Но той не е единственият. Имаме такива мислители като Димитър Михалчев във философията си имаме собствена традиция бих казал дори“, отбеляза още Йордан Ефтимов.