„Гласувам, а за да гласувам, трябва да съм наясно кой какво предлага“. В тази проста на пръв поглед взаимовръзка се крие мотивацията на един 20-годишен студент във Великобритания да се бори за политическа справедливост в родината си. Той се казва Петър Генов и отговаря за протестите в Русе, които се провеждат през последните седмици. Макар да е съвсем млад, вместо да се отдаде на забавления през лятната ваканция, той се е съсредоточил върху политическата обстановка в страната. Петър е човекът, който редовно актуализира страницата във Фейсбук, в която се обявяват протестите в Русе. Той е един от администраторите и на основния протест в София. А тук се грижи за законосъобразността и легитимността на митингите, като пуска задължителните уведомления за тях в Общината. И винаги е в челото на протеста, макар да обяснява, че се определя по-скоро като индивидуалист и не обича груповите изяви. Въпреки че
в него хората често виждат лицето и водача на протестите от юни
Петър изобщо не иска да се възприема като такъв и твърди, че просто е отговорник за тяхното провеждане.
Момчето всъщност прекарва в Русе половината от годината. През другите шест месеца Петър учи психология в университета в Глазгоу. Но е далеч от мечтите на повечето хора да живее и работи в чужбина. Именно защото го е грижа за бъдещето на родината му, смята да живее и да се развива именно в България. „След като завърша, мисля да работя в Шотландия не повече от 1-2 години и да се върна“, споделя младежът. И веднага обяснява защо: „Тук няма да ме наръгат на улицата вечерта, а в Глазгоу е възможно“. Опитът му от живота в България и Шотландия го води до заключението, че тук е много по-спокойно. А хората в Шотландия са студени. И с различни приоритети. Там семейството е важно, но е по-скоро отметка, която всеки трябва направи в живота си. А не ценност, на която да се отдаде и която осмисля съществуването му. Петър вижда различия и по отношение на начина на живот у нас и в чужбина.
В Глазгоу си беден, ако нямаш пари за храна. А тук - ако нямаш автомобил
обяснява той. А собствена кола в Шотландия е по-скоро лукс, отколкото задължителна придобивка. Точно защото е изненадан от живота там и защото иска да се върне в България, Петър смята за нормално да е част от протестите.
„Битува мит, че младите хора не се интересуват от ситуацията в България“, казва младежът. Според него обаче не е никак изненадващо, че именно младите са активни. Дори смята, че шотландците, с чийто манталитет се сблъсква вече две години, са по-назад по отношение на отстояване на гражданската си позиция в сравнение с българите.
„В Глазгоу хората много се оплакват, но масово чакат някой да им реши проблемите“, разказва впечатленията си студентът по психология. Докато у нас това не било съвсем така. И дава като пример спонтанния протест, който вдигна България на 14 юни, когато Делян Пеевски бе избран за шеф на ДАНС.
„Събудих се късно и мои приятели веднага ми писаха, че ще има протест в София заради назначението и ме поканиха на него“, връща се Петър към оня петък, който разбунтува страстите в страната. Тогава той решава чрез Фейсбук да покани русенци да изразят недоволството си на площада пред Общината. И оттогава е в челото на събитията. Макар те да не са никак многобройни и в сравнение с мащабните шествия в София да са по-скоро капка в морето.
Странно е да се протестира срещу кабинета „Орешарски“ пред празната сграда на Общината
веднага започва да анализира бъдещият психолог. И обяснява, че София е мястото за такива действия, защото там трябва да се случи промяната. А властта в Русе няма нищо общо с правителството, което управлява в момента страната. Затова и негови познати са се насочили към голямото недоволство в столицата. Петър споделя, че и той е обмислял да се включи в софийския протест, но си дава сметка, че това ще е съпроводено със солидни разходи. И макар и отдалеч, се радва, че столицата събира всеки ден хиляди хора, които от сряда започнаха ефективни действия.
„Не трябва само да се блокира „Орлов мост“. Той е бил затварян и за ремонти и хората са се придвижвали някак си“, смята Петър. Той напълно одобрява блокирането на Народното събрание, но не е краен и според него не трябва да се стига до събитията през 1997-а, когато хората влязоха в парламента. „Няма чак такава истерия, но гняв има“, отсича младежът. Докато в Русе подобна ситуация няма как да се случи. „Хората трябва да изкарват пари, протестът им е далечен. Пък и ние не сме се събрали да негодуваме срещу състоянието на русенските улици, за да излязат“, коментира Петър.
Активната роля на младежа в протестите все още не му е докарала нито неприятели, нито пък политически агитатори или предложения. И шеговито казва, че „малкото хора на протестите предполагат и по-малко проблеми“. Въпреки мирната обстановка майка му е
притеснена заради активността на Петър 
Но пък и двамата му родители го подкрепят в начинанието. „Те обаче работят и не могат да идват на протестите“, разказва младежът. И споделя впечатленията си, че по-възрастните хора сякаш са обезкуражени, тъй като не намират разлика в многоцветното управление през 23-годишния преход.
Всъщност русенските протести не са първите, в които Петър взема участие. Още в първите месеци на обучението си в Глазгоу той се включва в митинг срещу търговското споразумение за ограничаване на свободата в интернет АКТА. Тогава в 2.5-милионния град се събрали едва 60-70 човека.
„Затова повечето протести събират хора в столиците, където има кой да ги чуе“, прави заключения Петър. Но сам казва, че не всеки проблем се решава с протест. Изходът от настоящата ситуация, в която се намира България, обаче според него се крие именно в гражданското недоволство. Петър смята, че оставката на кабинета Орешарски е задължителна и трябва да се даде час по-скоро. „Ако успее да спечели поне частица доверие и да свърши реална работа, може първо да се направят промени в Изборния кодекс“, коментира Петър. А те са най-наложителното нещо, от което страната ни има нужда според него. Хората трябва да знаят за кого гласуват и кого пращат във властта и затова според младия мъж е недопустимо един човек да води листите в няколко града и накрая сам да преценява откъде да влезе. „Играе се на руска рулетка с хората при назначаването на министрите“, смята още студентът. И отсича - ако ще са експерти, да са експерти наистина.
Категоричен е, че 4% бариера, която трябва да прескочат политическите партии, за да имат свои представители в Народното събрание, е твърде висока. Затова той е на мнение, че тя трябва да се свали с 1%. „В Русе има много хора, чийто избор не е представен в парламента, тъй като гласовете им отидоха за партии, които не успяха да достигнат вот от 4%“, коментира младежът. И един от тези гласове е неговият - Петър гласувал за дясна партия, която не е събрала достатъчно симпатизанти, за да влезе във властта.