В събота небето сякаш се изплака за актьора Иван Самоковлиев - до обяд валя неспирно, а час преди да започне сбогуването с артиста с голям талант и голямо сърце, дъждът спря и облаците се отдръпнаха. 
В храма „Всех Святих“ дойдоха много актьори от драматичния и кукления театри, приятели и ценители на удивителната дарба на Самоковлиев - човека и артиста. С прочувствено и просветлено слово отец Милен се обърна към събралите се и припомни, че името на Иван Самоковлиев е вградено в основите на възстановената емблематична за русенци черква. Той беше сред хората, които първи подеха идеята Русе отново да има своята разрушена преди десетилетия църква, припомни свещеникът. И обясни: „Днес дверите на олтара са отворени - това обикновено не се прави, но него Господ го познава!“. Съкрушената вдовица - известната и обичана художничка Виолета Радкова, и дъщерята Ралица благодариха на десетките, дошли да ги прегърнат и да изразят съболезнования за загубата на техния Рицар. 
А днес Виолета Радкова е в София. Там във вторник в галерия „Българи“ на бул.“Дондуков“ 73 Аксиния Джурова ще открие нейната изложба, онасловена „Докато стигна...“ с посвещението „На моя любим и актьор Иван Самоковлиев“. 
За експозицията изкуствоведката казва: „Галерия „Българи“ представя известната русенска художничка и сценограф Виолета Радкова с изложба, която бих нарекла изповедна. Платната й напомнят живописна магия, повлияна от избрания от нея професионален път - сценографията, но не само това... През целия си път Виолета не позволи на бруталността на деня или неговата злободневност да я погълне. Спаси я освен характера й, домашното й възпитание и шансът да бъде в обкръжението на личности като Учителите Петър Попов и Борис Василев и съпруга й - великолепния актьор Иван Самоковлиев. Спаси я личният подбор на хората, които допусна до себе си, и вътрешната хигиена, с която опази своя неразомагьосан свят на мечтите, любовните трепети и нежността, съчетани с експериментаторски дух и копнеж този добър свят да бъде и светът на хората около нея. Този свят тя пренесе в платната си, обля ги с магията на сценичната светлина, която превърна реалния в иреален свят на стремежа към красота и хармония. Преплете го с този от нейните съновидения, обгърна с тайнственост обезлюдените и величествени в своята самотност стилни русенски къщи, придаде на старите фамилни аксесоари артистичен аристократизъм, на голото женско тяло - поезия и нежност, разбърка пространствената перспектива, за да извади нужния за изказа й детайл. С една дума, създаде своя разпознаваем и привлекателен стил, облече го в пластичен цветови еквивалент, патент за изящната й кавалетна живопис „а ла Виолета Радкова“.