Към края на септември 2024 г. е постигнато подобряване на енергийната ефективност на 1970 сгради или 98 на сто от сградите, за които има сключени договори за целево финансиране, показва одит на изпълнението на Сметната палата на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, съобщават от одитната институция. Въведените в експлоатация обновени сгради са 1958 с над 131 700 жилища.
Одитирана организация е само Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), което е координатор по изпълнение на програмата. Според данните по Програмата са сключени 2022 договора за целево финансиране, което е 38 на сто от подадените 5333 искания, изпълнени са проекти в 152 населени места в 143 общини, ангажирани са 1800 външни изпълнители, има подадени 153 сигнала в МРРБ за некачествено изпълнение на строително-монтажни работи. 
Финансовият ресурс на програмата възлиза на 2 млрд. лв. За 52 сгради, за които има сключени договори за целево финансиране, но липсва ресурс, от регионалното министерство са предприети действия за стартиране на друга процедура и през 2024 г. са сключени споразумения за трансфер на 91,4 млн. лв. в полза на общините, на територията на които сградите се намират. Така от всички 2022 сгради, за които има сключени договори за целево финансиране, ще бъдат обновени 2018, като за 4 сгради санирането няма да бъде извършено поради конструктивни проблеми.
От сключените по програмата 2022 договора за целево финансиране, 1725 са сключени през 2015 г., 296 - през 2016 г. и един - през 2017 г. Обновената площ в жилищните сгради към 30 септември 2024 г. е общо 11,3 млн. кв. м.
С най-голям интерес и активност като заявени искания за финансиране са областите Хасково, Бургас, Благоевград, Пловдив, Стара Загора, Пазарджик, Софийска, Габрово и други. По mрограмата към 30 септември 2024 г. е усвоен 99 на сто от общия финансов ресурс - в размер на 1,973 млрд. лв. 
Изпълнението на програмата има ефект и върху приходите в държавния бюджет, като стойността на начисления ДДС за периода от 2 февруари 2015 г. до 30 септември 2024 г. е в размер на близо 400 млн. лв., се отбелязва в доклада.
Общата сума на начислените неустойки във връзка с неизпълнени клаузи по сключените договори с външни изпълнители за целия период на програмата е в размер на 821,6 хил. лв., като най-големи са неустойките в Плевен и Стара Загора.
В одитния доклад Сметната палата констатира редица пропуски, които се дължат преди всичко на децентрализирания модел и националния обхват, сложността и комплексността на изпълняваните дейности, като големият брой участници изисква динамично управление на процесите, посочват от одитната институция.
Отбелязва се, че от МРРБ са давани насоки и допълнителни указания към кметовете на общини и областните управители за по-ефективна координация и правилното прилагане на нормативните изисквания. Предвид липсата на опит с подобни мащабни национални програми, в МРРБ са допуснати пропуски, част от които са идентифицирани и преодолени, а други се наблюдават и към момента на завършване на одита и за тях са дадени препоръки към министъра на регионалното развитие и благоустройството, посочват от Сметната палата. 
Одитът констатира още, че в нормативните документи не са изрично определени недопустимите дейности и разходи за финансиране, което води в някои случаи до договаряне от общините на дейности, които няма да се финансират по програмата. 
От Сметната палата отбелязват липсата на интегрирана информационна система, обхващаща цялостния процес, в т.ч. документацията и данни за напредъка по етапите, чрез която да се дигитализира пълната информация по програмата. Като резултат от това не може да се осигури актуалност, точност и пълнота на данните за вземане на информирани управленски решения и за проследимост на изпълнението.