След вдъхновяващата премиера в началото на този юбилеен за Русенска опера сезон през миналата есен, на 10 май от 19 часа в Голямата зала на Доходно здание, Държавна опера - Русе ще представи отново операта на Джоакино Росини по либрето на Чезаре Стербини “Севилският бръснар" - една от най-обичаните и най-популярни опери, пленяваща със своята жизнерадост, заразяваща с хумора си, запомняща се със своята мелодичност и музикална изобретателност.

Оркестъра, хора и солистите на Русенска опера този път ще води маестро Димитър Косев, диригент на хора е Стелияна Димитрова-Хернани, сценографията и костюмите са на Денис Иванов, а пластиката е на Наталия Осипова.

Режисьор на спектакъла е Александър Мутафчийски, известен с многобройните си сценични превъплъщения и режисури на оперетни заглавия, с които се е превърнал в съвременния символ на оперетната музика в България.

Бляскав солист в трупата на Националния музикален театър „Стефан Македонски“, той се нуждае само от миг, за да отвлече публиката в непознати вълнуващи светове. Този път обаче Александър Мутафчийски за първи път в кариерата си постави на русенска сцена оперно заглавие, а именно “Севилският бръснар”, което беше и първата премиера в 75 - тия юбилеен сезон за Държавна опера - Русе.

- Какво означава за един артист, посветил живота си на оперетата да получи възможност да постави оперно заглавие?

- За първи път на професионална сцена имах удоволствието да поставя оперно заглавие и то не кое да е, а христоматийното “Севилският бръснар’’. Като човек, който от години се занимава и е учил точно това, за мен тази творба е като Библия за операта. Радвам се, че спектакълът се получи толкова жив и изпълнен с много неподправен хумор. Заедно със забележителния екип на Русенска опера сътворихме един дълбоко автентичен и оригинален спектакъл, който несъмнено обогати репертоара на емблематичния културен институт на града и се играе при голям зрителски интерес.

- Вие самият пял ли сте в “Севилският бръснар” някога?

- Хах, не, не съм бил на сцената във въпросната опера, но може би партията на Фигаро би ми лежала, ако бях посветил кариерата си на оперното пеене. В Музикалната академия доста често се шегувах, че ще се дипломирам по актьорско майсторство с дуета на Розина и Фигаро, защото беше емблематично за мен да изпълнявам именно този откъс от “Севилският бръснар” в партньорство с много колежки...

- Какво е за Вас оперетата и с какво Ви провокира при режисурата ѝ първата опера, която поставяте в живота си?

- Винаги казвам за оперетата, където е стихията и вихъра ми, и на която съм посветил живота си, че тя е приказка за любовта. С пълна сила мога да го кажа сега и за “Севилският бръснар”. Ако погледнем историята, която е взета от Бомарше, тя е преразказана от либретиста и в последствие от композитора леко наивистично, както при оперетата. Разбира се музиката е много по-сериозна, а сюжетът е изчистен от социалните неравности и конфликти при Бомарше.

- Сценографията и великолепните костюми на художника Денис Иванов със своята бравурност и ярки цветове, с основание грабнаха сърцата и вниманието на публиката. Вие сте утвърден екип с него през годините. Този път какво е различното? 

- С художника Денис Иванов вече имаме едно добро сътрудничество за спектакли, както в София, така и преди “Севилският бръснар” в Русе за оперетата “Графиня Марица”. Този път ние заложихме на един класически прочит, защото аз съм негов почитател. Нямам все още самочувствието на такъв режисьор, който може да развихри фантазията си дотам, че да преиначи това, което е заложено като епоха. За мен самия е забавно да се потопя в онези години, а мисля, че за публиката е истинско удоволствие и дори атракция, своебразното пътуване във времето.Ние сме хора, които подаряват на ценителите пътешествие в 18 век. Защо да ги лишим от него?!

- Какъв е Вашият начин да промотирате “Севилският бръснар” за онези почитатели на оперното изкуство, които не успяха да видят операта миналата есен или може би биха я посетили отново?

Каня всички да дойдат да се забавляват с нашите герои, да видят прекрасните им костюми! Декорите на Денис Иванов наподобяват комиксови илюстрации от онази епоха. Цялата визия на спектакъла е като отгръщане на книга, в която ние виждаме картинките оживели на сцената. Казал съм на моите колеги , че изхождам както от текста, така и от емоцията на музиката. Няма защо да откриваме, че Росини е гениален композитор, помъчил съм се само да разгадая ключовете и подсказките, които той ми дава в музикалната арматура. Субтитри разбира се има, но сме направили постановката така, че дори да не знаеш италиански, да почувстваш и разбереш сюжета.

Твърди се, че Росини написва този свой шедьовър само за 12 дни, и все пак той се превръща в неподражаем пример за комичния оперен жанр. Първоначално творбата на Росини носи заглавието „Алмавива“ – името на главния герой или „Напразна предпазливост“. Но със заглавието „Севилският бръснар“ операта се превръща в произведение, „родено“ под щастлива звезда. Това означава само едно – музиката на Джоакино Росини носи светлина. Новата постановка на Русенската опера плува с лекота и непринуденост в този океан от светлина.

В ролята на граф Алмавива на голямата сцена на Доходно здание тази събота ще се превъплъти Иван Пенчев, като Бартоло ще видим и чуем Стоян Стоянджов, а Розина ще бъде Теодора Чукурска. В ролята на Фигаро гостува Добромир Момеков, а Базилио е Момчил Миланов.

Интервю на Диана Димитрова