По повод на 122-ата годишнина от гибелта на Гоце Делчев вчера в зелените площи на кея до новата пасарелка, русенския клуб „Традиция“ представи художествената възстановка „Последните дни на Гоце Делчев“. 

Специално за читателите на „Утро“ представяме последните паметни мигове на великия български герой, дал живота си за свободата на изконната българска земя – Македония.

Големият патриот – борец за свободата на народите, населяващи Македония от Османско робство Георги Николов Делчев (Гоце Делчев) е роден в град Кукуш, днес в Северна Гърция, през 1872 година. Детството му преминава под диктовката и наставничеството на познатият в околността с юнашките си наклонности и външност баща Никола, допълвано от съчувствената и благомилозлива, но душевно богата и добра майка Султана. Град Кукуш, с доминиращото през този период българско население, става причина за високата хуманност, която той често проявява, но и за която Гоце има кратко и просто обяснение „…Аз не мразя османците като народ, а воювам срещу османската тирания като господарствена система”. Това своеобразно „символ-верую” показва принадлежността му към онази особена „порода” хора, които наричаме велики и след които тръгваме привлечени като с магнит от думите им, външността им, поведението им, делата им. И онази магия на зрелостта, съчетана с младостта на годините и мъдростта на мислите, която ги отличава и ги прави водачи. Това, съчетано с вродения стремеж към знания, намерил плодородна почва в Солунската гимназия чрез достъпа до световната книжна съкровищница и примера на цяла плеяда български светила в освободителната борба, начело с Левски и Ботев бързо превръща любознателния младеж в осъзнат и преследващ единствената висша цел – освобождението на родния край – идеалист. Незавършил последния клас на гимназията, 19- годишният Делчев постъпва във военното училище в София. Новата обстановка много бързо го приземява. Разбирайки колко далеч са обществените български идеали от неговите лични представи, свързани с родния му край, единственото, което му остава е колкото се може по-бързо да се отърве от обезателствата си тук и да се върне в нуждаещата се от него Македония. Дребните простъпки, контрастиращи с блестящия му успех и огромните знания, които показва, бавно но сигурно помагат и няколко месеца преди получаването на офицерските пагони Георги Делчев е изключен по скалъпено обвинение. От този ден всеки миг до края на краткия си живот той посвещава на мисълта и дейността за освобождение. В родната среда бързо намира съмишленици и приятели, между които Дамян Груев, с когото стават почти неразделни. Гоце започва своята апостолска дейност – обикаля безспирно села и градове, убеждава, създава организационни звена, урежда доставки на оръжия, патрони и динамит, работи по укрепването на връзките в и между отделните комитети и чети. Идва и моментът през 1897 година, когато нуждата от средства за широко разгърнатото вече дело принуждава да се премине на по-горен етап в освободителната борба – отнемане пари от богатите и демонстрация на невъзможност властта да се справи с революционното движение. Колкото повече се разраства борбата, толкова по-действен и неуморим е нейният негласен водач.

След солунските атентати, Делчев е свикал на Гергьовден в Алиботуш представителите на околийските комитети и чети на окръжен конгрес, за да се обсъди и планира участието им в предстоящите действия. На 19-ти април 1903 година, на смрачаване, той пристига в село Баница, северно от Сяр, с двадесетина четници от четите на воеводите Димитър Гущанов и Георги Бродилията, с които се е събрал по-рано през деня. Посрещнати са лично от селския кмет и поканени в дома му.

В спокойствие и безгрижно веселие преминава целият 20-ти април. Но дали в резултат на директно предателство или поради факта, че пускането от затвора на Дамян Груев спомага на властта да влезе в дирите на Гоце Делчев, грешната стъпка вече е направена. Организирана е голяма потеря, според повечето източници от около 1000 човека, ръководена от съученика от военното училище на Гоце Делчев – Тефиков. Рано сутринта на 21 април потерята обкръжава селото и започва претърсване къща по къща.

В началото комитите остават в къщата, където са защитени и могат да дочакат нощта, за да се измъкнат. Гоце Делчев, знаейки за разпореждането на турската управа селата, в които са открити комити да бъдат изгаряни напълно, взема решение да излязат извън него и да предотвратят унищожаването му впоследствие. Групата бавно започва изтеглянето си и тъкмо когато считат, че са успели, се натъкват на башибозушка засада.

Цял ден продължава престрелката. „Петнадесет часа – пише по спомените на участника Димо Хаджидимов Пейо Яворов в своите Съчинения в три тома – турците не посмяха да приближат от куршумите ни нашите убити. Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, приведен сякаш върху гробът на Македония! Петнадесет часа ни се късаха сърцата… Защото цял един народ беше осиротял!”

Днес село Баница не съществува. На мястото, където е било, има само каменни руини…И насред нищото гордо извисява снага църковната камбанария – единствена оцеляла от пламъците на погрома и тежестта на годините. За да бъде символ! И паметник – висок и неподвластен на времето, ням свидетел на случилото се преди 120 години. Величествен и непоклатим, сякаш построен за да не погълне забравата най- големия и най- скъпия на род и родина – Гоце Делчев!

Възстановката се реализира по покана на НЧ „Гоце Делчев-2009“ със секретар Цветелин Радулов; режисура, сценография и творческо ръководство – Мартин Календжиев – председател на клуб „Традиция” - Русе и читалище „Ст. Караджа - 2018”. В образа на Гоце Делчев се превъплъти Диян Великов. За първи път продукцията бе осъществена преди две години от русенските представители на НД „Традиция“,  а в тазгодишното й представяне освен русенци, участваха клубовете от Велики Преслав и Търговище, както и самодейци от Клуб „Калина“ и Народно читалище „Ст. Караджа-2018” – Русе.

През последните няколко дни русенските представители на „Традиция“ се включиха в още две знакови възстановки – Априлското въстание в село Мусина, Павликенско и годишнината от приемането на учениците на Св. Св. Кирил и Методий, състояла се в Голямата базилика в Плиска.