Журналистът Панайот Денев и генерален директор на Българската телеграфна агенция (БТА) в периода 1997 – 2002 г. представи доклад на тема „Поверително“ и „Строго поверително“ – разликата. Из архива на Българската телеграфна агенция (БТА)“ в Центъра за академични изследвания в София.
Денев разказа за поверителните бюлетини, които БТА започва да издава още с първия, който излиза на 16 февруари 1898 г. Той съдържа три страници, изписани калиграфски от първия директор на БТА Оскар Искандер, като три екземпляра са изпращани до двореца, министър-председателя и военния министър. Четвъртият екземпляр остава в БТА. На следващия ден част от информациите са публикувани в „Неофициален дял“ на Държавен вестник.
Винаги има един бюлетин, който е за управляващите хора. Това най-отчетливо личи по време на двете Балкански войни, уточни Панайот Денев. Всяка власт е искала освен другите екстри да притежава и особено високата привилегия да е по-информирана от управляваните. Тази практика не е нито само българска, нито е обичайна само за новото време, каза още той.
През годините те са наричани служебни, специални и секретни бюлетини според степента на достъп до публикуваната в тях информация. През 1934 г. наред с явните бюлетини се издава строго поверителен Т-4 в четири екземпляра: за двореца, министър-председателя, директора на печата и за архив. През 1935 г. се издава поверителен бюлетин с телеграми с неблагоприятно съдържание за властта.
В доклада си Панайот Денев посочи, че през 70-те и 80-те години на 20-и век БТА издава явни, служебни (информационни и статийни) и поверителни бюлетини. Всички издания са с платен абонамент, който за онова време е твърде висок. БТА се самоиздържа благодарение на тези абонаменти и на продаваните на населението четириседмични издания – „Паралели“, ЛИК, „Наука и техника“, „По света“.
Служебни и по-рядко поверителни преди 1944 г. са бюлетини с информации за Турция и Гърция от балканския печат. След 1945 г. поверителните бюлетини съдържат информации и коментари за Гърция и Турция, за Югославия (за Тито и приближените му през 1951 – 1952 г.) и публикации от капиталистическия печат. Телеграмният и статийният бюлетин на Международна информация (МИНФ) в периода 1951 – 1993 г. също е служебен. „Служебен. Спортен бюлетин“ се издава седмично от 1976 до 1994 г. главно с материали за допинга, за скрития професионализъм в съветския лагер, за избягали на Запад спортисти. „Черните“, наричани „Служебни“, са най-интересните и качествени бюлетини. Публикуват се политически и стопански новини, коментари, интервюта, репортажи от най-авторитетните източници и от автори със световна известност. Издавани са от 1944 до 1990 г., разказа още Денев.
Години наред се мълчи за замърсяването в Русе, идващо от Румъния, докато на кореспондентите на БТА и на радиото им е наредено да пускат информации. Това се публикува в поверителен бюлетин „Списък 1“ (С-1), който се получава от около 3000 души, между които са заместник-председателите на Народното събрание, първият секретар и секретарите по международните връзки и идеологическите въпроси и др. След първия масов протест, на който излизат майки с колички, информациите от Русе се публикуват в Списък 2 и от 2000-3000 души, които до този момент ги четат, започват да се четат от 300 души, сред които заместник-председателите, секретарят на Държавния съвет и др. част от номенклатурата.
В строго поверителния бюлетин, наричан още „Сводка“, се съдържат кратки информации, които излизат до четири пъти на ден. Тези бюлетини са изпращани в плик по номенклатурен списък до ЦК на БКП по техен пратеник, но без списък на кого се предават.
Около 9600 души по номенклатура на длъжностите от ЦК на БКП имат право да се абонират за поверителните бюлетини на БТА през 1980 г. 
Ето затова нарекох така беседата „Поверително“ и „Строго поверително“, уточни Панайот Денев.
Това е шестата среща от редовния семинар на тема: „България след Чернобил“, който започна в началото на 2025 г. “. Семинарът има за цел да даде публичност на последните изследвания и да хвърли повече светлина върху „управлението“ и последствията от Чернобилската катастрофа в България. 
Сред присъстващите по време на събитието бяха  Димитър Вацов, професор по философия в Департамента „Философия и социология“ на Нов български университет, Димитър Димов, докторант към Катедра „Теория и история на култура“ към Софийски университет, и кинокритикът проф. Петя Александрова.
Организатори на форума са Центърът за академични изследвания София и Институтът за изследване на близкото минало „Проф. Ивайло Знеполски".
В рамките на семинара са представени доклади на тема „Българският Чернобил: Археология на моралния дебилизъм“от проф. Димитър Вацов, „Българската държава и аварията Чернобил: процес на взимане на решения, исторически контекст и последици“ от проф. Момчил Методиев, ръководител на департамент „История“ в Нов български университет, председател и научен ръководител на Института за изследване на близкото минало „Проф. Ивайло Знеполски“, документалния филм „Хроники за неудобната истина. България след чернобилската авария“ от Атанас Кръстанов, Ния Райчева, студент по история в Университета на Утрехт със специализация в съвременна политическа история на Европа, стажант в Института за изследване на близкото минало с доклад на тема „Чернобил в поверителните приложения на БТА“ и проф. Георги Касчиев с неговите "Козлодуйски спомени и размисли за Чернобилската авария и за ядрената енергетика".