Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

В Ковчега се съхраняват скрижалите с 10-те Божии заповеди, една златна стомна с мана и Аароновият жезъл, който е процъфтял (Числ. 17:18). Тези три пресвети предмета ясно показват, че Ковчегът на завета е предобраз на земния живот на Господ Иисус Христос: 1. Единствен Божият Син нелицемерно и в пълнота носи в Сърцето Си Господния Закон и не го нарушава нито веднъж, поради което е абсолютно безгрешен (Лук. 1: 35; Иоан. 8: 46; 14: 30; 1 Петр. 2: 22). 2. В Иоан. 6: 32 – 35 Господ Иисус Христос казва за Себе Си, че е истинският хляб на живота. 3. Жезълът на Аарон е направен от бадемово дърво. То цъфва по-рано от другите дървета и е предвестник на новия живот след зимата. Този факт е свързан с преславното Христово Възкресение, което е победа над смъртта.
Очистилището е поставено върху Ковчега. Там е Божият трон, изработен от чисто злато, а в подножието му се намира Законът, неведнъж нарушаван от грешните хора. Веднъж в годината първосвещеникът поръсва пред очистилището с кръв, която е предобраз на съвършената жертва, принесена от Господ Иисус Христос за цялото човечество. Тронът на осъждането се превръща в трон на благодатта чрез Христовата жертва (срв. Рим. 3: 25 – 26). 
Херувимите са висши небесни същества. Те се намират близо до Божия трон. Херувим с огнен меч пази пътя към Дървото на живота (Бит. 3: 24). В Святая Святих обаче присъствието на херувимите е свързано с благодат. Техните крила са разперени над очистилището, а лицата им са сведени като знак на преклонение пред кръвта, която се поръсва в Пресвятото място.
Завесата, която разделя Святая Святих от Святая (вж. Изх. 26: 31 – 33), се разкъсва на две части, отгоре додолу, по времето на смъртта на Господ Иисус Христос (Мат. 27: 51; Марк. 15: 38; Лук. 23: 45). Това събитие навярно има следния смисъл. Святая Святих изобразява небето. До смъртта на Господа входът към него е закрит за хората поради човешките грехове. Така и Святая Святих е недостъпна за обикновените хора. Само веднъж годишно първосвещеникът влиза в нея с очистителна кръв. Но Господ Иисус Христос, Който е „велик Първосвещеник“ (Евр. 4: 14), отваря пътя към небето за хората, като пролива не „козя и телешка кръв, но със Своята кръв влезе веднъж завинаги в светилището и придоби вечно изкупление“. 

Заб. При написването на настоящата компилативна бележка съм използвал тълкувания от следните трудове: 1. Е. Роу. Божият дом от злато. Dillenburg, Germany, 1995; 2. Хр. Попов. Ръководство за изясняване Четириевангелието и книга „Деяния апостолски“. С., 1991.

Иво БРАТАНОВ