Футболният отбор на „Дунав“ направи добра серия, в почти всеки мач изпъкваше някакъв герой, но най-полезният човек все оставаше някак в сянка. Това безспорно е Елисее Су, представен при идването си повече от скромно - само с определението дефанзивен халф и нищо повече. Освен това знаехме, че е роден в Абиджан, Кот д‘Ивоар, че идва от местния клуб FC „SOL“, че има и френско гражданство и е национал на Буркина Фасо. 
Месеци по-късно 25-годишният Су е основен играч в селекцията на старши треньора Георги Чиликов. Освен това не е онзи дефанзивен футболист, който „убива“ по длъжностна характеристика в средата на терена с безогледни шпагати, а е доста шлифован и изпипан в действията си играч. Въобще не е мекушав, за което свидетелстват 6-те жълти и един червен картон, но не е и грубиянът, какъвто има по дефиниция в почти всеки отбор.
Истински атлет със своите 184 сантиметра Елисее е страхотна машина за печелене на единоборства. Голямо богатство е, че не само умее да отнема топката, но и да стои в зародиша на атаките. Работи опростено, не се изкушава от ефектите, веднага търси съотборници в по-предни позиции. Играта му развенчава и един мит - че африканските футболисти идват едва ли не като пълни неграмотници в тактическо отношение. При него няма такъв проблем - пласирането му е точно, движенията му са изчистени и премерени, колкото да потвърдят максимата, че футболът бил проста игра за умни момчета. 
Талантът на Су се видя още през миналата година, когато „Дунав“ игра в София мач срещу „Левски“ мач за купата на България. Тогава като че ли никой не забеляза и отбеляза, че той се държа като повече от равен срещу скъпите халфове на софийския гранд. И беше почти сензация, че русенският отбор доминираше в средата на терена близо 70 минути. Голяма част от това надмощие беше заслуга на Су.
Днес той е безупречната трансмисия между защитата и хората в офанзива. Можете да го зърнете навсякъде - как се бори за висока топка до Камен Хаджиев, е след секунди да диктува темпото на първия пас за ответна атака.
Другото забележително е пословичната му скромност. Неуморен като пчеличка, не спира да върши черна работа от първата до последната минута.
„Дунав“ има истински късмет в това отношение и с другите чужденци - Джонатан Н‘Сонде и Кевин Беманга. Нямаме кой знае какви наблюдения за поведението им в тренировките, но на терена се раздават според възможностите си като завършени професионалисти. Младите могат да се умат от тях. Дунавските легионери са пример, че могат и да бъдат полезни и като ментори в подготовката. 
Навремето попитали треньора Никола Ковачев как ще изглежда титулярният състав на „Дунав“. Той наредил от 2 до 11 номер името на един футболист - Васко Симеонов. Заради неговата отдаденост, не толкова заради класата му.
Ако попитаме Георги Чиликов без кого не може да почне мача, сигурно ще чуем: „Без Елисее Су, разбира се!“
Такъв универсален футболист е нужен на всеки отбор. В нашия случай Елисее е истинска находка, късче самородно злато на русенски терен. 
Нямаме данни за какъв срок е неговият договор с „Дунав“, но ако остане още един сезон, ще е човекът с фундаментално значение. Без значение коя лига ще е бъдещето на отбора. Сигурното е, че ако продължава да работи така, неговото лично бъдеще ще го изстреля по-високо.