Фотографията е изкуство, което разказва истории. 
Фотографията е среща на кръстовището между реалността, мига, любопитството, общата култура и въображението на автора.
Фотографията рисува цветната мозайка на живота, дори когато е черно-бяла. Или най-вече тогава. Защото за експресията и внушението се разчита не на цветните образи, а на цветната идея на автора.
Фотографията е и машина на времето - припомня какви сме били, какви промени са настъпили с нас и около нас, как са създадени например сградите, които следващите поколения приемат като даденост, все едно винаги са били на местата си. Или как се разрушават.
На тази памет е посветена специалната рубрика на „Утро“ - „Черно-бели мигове от цветната мозайка на живота“. В нея публикуваме интересни снимки на журналиста, автор на блестящи афоризми, изследовател на историята на Русе и общественик Хачик Лебикян, а той разказва тяхната история.

Мотоциклетизмът има стари традиции в нашия град. В по-далечното и по-близкото минало този спорт привличаше десетки хиляди запалянковци, които задръстваха тротоарите край трасетата, а състезателите създаваха кумири сред зрителите с майсторството и смелостта си. Любимците на публиката бяха не супермени с гладиаторски костюми, а най-обикновени наши съграждани с оръфани кожени якета и панталони.
Русенци ги обичаха не заради техните световни постижения, а за емоциите, които създаваха и за тяхната всеотдайност.
Завинаги в паметта на по-възрастните ще останат имената на Йордан Цветков, Димитър Марчев-Митиката, Иван Манолов, Иван Стоянов-Войничето, Борис Цветков, Степан Крикорян-Грандито.
През 50-те и 60-те години мотоциклетни състезания се провеждаха на циментовата писта на Колодрума, на дъртраковата писта на стария стадион „Локомотив“ и градски крос. Маршрутът на кроса беше - старт и финал пред Съдебната палата, Дълбокият път, Железничарската баня (около днешния ръбоват наследник на предишния Вит мост), покрай Католическата църква, по днешната улица  „Княжеска“, покрай Театъра и ул. „Гладстон“.
През следващите десетилетия заради безопасността на публиката мотоциклетните състезания се провеждаха извън центъра на града - на мотопистата в квартал Средна кула, а след построяването на булевард „Дружба“, сега „България“, но все още познат и като Международното шосе; на пътен възел „Волов“, сега „Христо Ботев“ (възможното объркването се дължи на прекалено честата смяна на имената на улиците).
Снимката „На старт“ е от началото на 70-те години на мотопистата в Средна кула.
През лятото на 1978 година в Русе се проведе  републиканско първенство по мотоциклетизъм на шосе. Отидох на състезанието с моят фотоапарат „Зенит-3“ и телеобектив „Таир-3“ с фокусно разстояние 300 мм., който позволява снимане на по-едри планове от по-голямо разстояние. Застанах на един скат под Международното шосе срещу десен завой. Бях си поставил за цел да снимам моторите с кош. Взаимодействието на двамата състезатели, особено на завоите, ми беше интересно. Измежду многото снимки имаше няколко успешни. Изпратих една във вестник „Авто мото свят“, бях я озаглавил „Полет“, защото балансьорът бе с опъната дясна ръка. Снимката не беше публикувана, затова изпратих друга с три двойки мотоциклети на същия вираж за илюстрования спортен вестник „Старт“. Снимката ми „3х2“ бе публикувана на 14 ноември 1978 година като участваща във фотоконкурса.
Каква бе изненадата ми, когато на следващата година - 1979-а, в брой 2 на „Авто мото свят“ видях снимката ми „Полет“ под заглавие „Снимка с коментар“. Там редакцията обясняваше защо тя не е била поместена досега, въпреки че притежава всички положителни качества - фотографията е на професионално равнище, уловеният момент е твърде характерен за шосейните състезания и пресъздава както динамиката и напрежението на надпреварата, така и смелостта на участващите в нея състезатели.
Защо тогава тя не илюстрира информацията за това състезание?
В бележката се обяснява, че причината е разкопчаното яке на балансьора, легнал на сантиметри от земята - какво би се получило, ако то се закачи някъде при тази висока скорост? А задължение на съдиите е да спират и отстраняват такива лекомислени мотоциклетисти, които нарушават изискванията на правилника.
За съжаление, точно тази снимка не можах да открия в моя фотоархив. Остава ми вестникарската от „Авто мото свят“. 

Хачик ЛЕБИКЯН