В Русе ще има паметник на първия български княз Александър I Фон Батенберг в градинката на площада, който носи неговото име, реши Общинският съвет на последното си заседание. Инициативата е на група известни съмишленици, които ще поемат всички разходи за осъществяването й: Нина Лишовска-Тодорова, Николай Белчев, Калоян Тончев, Емил Вичев, Камен Патриков, Пламен Бейков, Проф. Николай Ненов, Евелина Вичева-Айзнер и Николай Алексиев.
Александър I остава трайно свързан с Русе, беше основният мотив при вземането на решението. Предлагаме ви кратък пр еглед на връзките на княза с Русе и русенци.

На 16 април 1878 година Учредителното събрание приема Конституцията на Българското княжество и на 17 април 1879 година Първото Велико народно събрание избира Александър Батенберг за княз на възстановената българска държава. Любимият племенник на руския цар и родственик на английския двор получава телеграмата за избирането му на обяд, даден в руското посолство в Берлин по повод рождения ден на Александър II. Младият офицер от руската армия не е изненадан от новината - още през ноември 1878 година се появяват първите публикации във вестниците за неговата кандидатура. Той участва в Руско-турската война (1877-1878) в състава на Лейбгвардейския улански полк, в похода на Предния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко към Южна България. Награден е с „Георгиевски кръст“ IV ст. (18 юли 1877). Придаден е като офицер за свръзка към румънския княз Карл, с когото остават приятели до смъртта му. До възцаряването си служи в гвардейски корпус в Берлин.
„Мисълта да царува в една нова и неуредена още държава
и особено перспективата да живее в една източна страна, дето никакви прелести не очакваха неговата младост, не радваха княз Александра“ - пише в „Строители на съвременна България“ Симеон Радев.
 Преди да отпътува за България, младият принц се съветва с видни хесенски юристи относно мнението им за току-що приетата Търновска конституция. Хесенският таен съветник Менгес препоръчва на бъдещия княз да увеличи своята лична власт. 
След като се представя на руския император в летния му дворец в Ливадия, където на 4 май българската делегация му връчва акта за избирането му за княз, Александър Батенберг тръгва на посещение в столиците на Великите сили. Първо спира във Виена, сред това в Берлин и сформира своята свита, след което продължава към Париж, Лондон и Рим, откъдето тръгва за България. В пристанището на Бриндизи го чакат два руски парахода, с които пристига в Цариград. Аудиенцията при султана е кратка, а властите забраняват на многобройната българската колония да посрещне тържествено княза.
След нощно пътуване бурното Черно море на 24 юни в 11 часа параходът „Константин и Владимир“ влиза във Варненския залив. Младият княз преминава с каляска по украсените с гирлянди и флагове улици и възторжените викове на населението. А вечерта градът е осветен със своеобразна илюминация цветущо описана от кореспондента на вестник „Голос“:
„Господи какво се започна когато стана тъмно!
Кой турил фенерче под самите стрехи, кой при един плет запалил една бъчва със смола, а кой просто насред пътя наклал огън. Улиците тесни, криви - ту надолу, ту нагоре - народ се събира по тях в страшно количество, а сред тълпата ходят от всички страни коли, ей сега ще стъпчат някого. Към всичко това прибавете едно непрекъснато стреляне, като че в града става битка. Все мислех, че тези хора непременно ще изгорят града“.
На следващия ден князът пристига на русенската жп гара. И тук го посрещна неизброимо множество с  развети знамена, салюти, военната музика свири „Шуми Марица“. 
„Два пъти ми се е случвало да имам честта да видя с очите си Негово височество първия любим княз на България - Александър Батенберга - пише Захари Стоянов. Видях го аз за първи път на станцията на железницата в Русчук, когато господарят идеше в страната от Европа. Десният бряг на историческия Дунав рискуваше да потъне вдън земя от многобройното стечение на народа, надошъл от града и околията. Знамена с разни цветове се виеха над главите на радостното множество. Радостта, ентусиазмът, бе напечатан на всекиму отпред, на челото... Появи се тренът, окичен така също със знамена, 
изтръгна се из сърцето на всички: „Иде!“
Секи тури ръка на шапката си да приветствува гологлав при появяването на господаря, секиму се напълниха очите с искрени сълзи, засвири музиката „Шуми Марица“... Загърмяха топовете от насред Дунава, където бе спряла флотата, дигна се пушекът от близката там турска табия - и ехото на страшните гърмежи, придружено с радостните викове, излезли от десетки гърла тържествено прокламираха славата и изгубеното величие на България. Ех, че минута ли беше! Никога няма да я забравя“. 
Русенци са подготвили специална програма за височайшия гост
която предвижда нарочно изградена за целта арка, през която да мине княжеския кортеж, молебен в църквата „Света Троица“, посещение в мъжкото и девическото училище, а вечерта е организиран бал - нетипично за тогавашните българските нрави светско събитие.
Натрупали достатъчно опит, самочувствие и светски маниери, градските първенци умело поддържат създадената още през 60-те години на 19 век традиция - първият бал е през 1867 година и се състои в новопостроения първи „гранд-хотел“ в българските земи „Исляххане“. Десетгодишният опит в организиране на балове те демонстрират и пред новоизбрания княз.
Колоритният разказ на Екатерина Каравелова за състоялия се на 25 юни 1879 година бал в чест на Александър Батенберг ни въвежда в атмосферата на голямото празнично светското събитие. През лятото на 1879 година тя е 18-годишна, живяла е осем години в Москва, където завършва гимназия, придобива аристократични обноски, научава руски, немски, френски и английски език. Връща се през лятото на 1878 година и организира в родния си дом девическо училище.
Произнася на немски кратка реч при посрещането на княза, превежда при срещите му в мъжкото и девическото училище
Описва дамите в тоалети от Букурещ, които правят грациозни поклони при пристигането на княза, голямото червено кресло за княза, салона украсен с вечнозелени многогодишни растения, музиката свири валс, кадрил. Следващата среща на Екатерина Каравелова с княза в родния й град е на 6 септември 1885 година, при обявяване на Съединението.
На 26 юни 1879 година е в Търново и полага клетва пред ВНС като Александър I Български, княз на Княжество България.
През януари 1880 година Батенберг пътува за Дармщат  и Петербург. На 25-ти е в Русе на път за Букурещ. В изследването си „Неизвестни страници за българското масонство“ д-р Иво Жейнов изказва предположение, че пътуването на княза до румънската столица е свързано със създаването първата българска ложа „Балканска звезда“ - 
едва ли е случайно съвпадението
че в навечерието на височайшата визита, на 21 януари, в румънската столица са посветени в ложа „Хелиополис“ първите трима русенци. Тогава се случва неприятен инцидент - откраднат е един от куфарите на княза със секретната му кореспонденция. Издирването й се оказва безполезно до тогава, докато в руското консулство в Русе не са направени копия на документите. На 5 февруари българският княз вече е в руската столица и руският император организира в Зимния дворец тържествена вечеря в негова чест. Тогава е извършен и опит за атентат срещу Александър II, загиват 67 души от присъстващите, но коронованите особи закъсняват и не са наранени.  
И след шест месеца Александър Батенберг отново е в Русе
През юни 1880 година, по време на ритуал, на който инкогнито присъства и младият княз, въоръжена шайка напада ложата в дома на Иван Ведър. Основателят на масонството в България нарича първия българския държавен глава „Покровител на свободните зидари“. 
Известно е, че Александър Батенберг често е в Русе, тук посреща сръбския крал Милан Обренович, румънския Карол, шведския Оскар и други височайши гости.
През 1884 година на гости е и сестра му княгиня Мария фон Батенберг. В спомените си тя описва резиденцията на брат си в Русе: „...Стигнахме до двореца, който с едната си фасада гледа към улицата, а с другата към 
една красива градина с изглед направо към кея на Дунав
Сградата е средно голяма, хубава, с големи прозорци, салони и плосък покрив. Вътрешността й е много приветливо и светло обзаведена, с английски комфорт; на нивото на земята с врати към градината се намират два много добре подредени салона и голяма трапезария. Към горните апартаменти води хубава бяла стълба, покрита с килим, а малка трапезария разделя апартаментите на господаря и господарката. В тях живяхме Густав и аз: един голям салон, с вкус обзаведен, с привлекателна мебел от крепон, паркет, килими от Измир и висока красива камина, в която гори весел огън; в съседство една голяма хубава спалня в небесносин крепон, английски мебели и уредена баня, непосредствено срещу нея тоалетната стая за Густав, гардеробна и една хубава стаичка за Лина. От другата страна подобно разпределение в покоите на Сандро, но всичко в тъмни цветове и тежки платове. Рядко съм виждала по-хубав и удобен дом от този и Сандро живееше в него с желание“.
При заминаването от града сестрата на Негово Височество Княза изпраща до местното градско общинско управление благодарствен адрес:
„Господин кмет, като оставам гостоприемните огради на Ваший хубав град, моля Ви да благоволите да изразите на жителите от Русе моите най-живи и искрени благодарности, както и тези на съпругът ми и на брат ми Франц Йосиф за прелестний прием, който ни направиха. Ние ще опазим на всякога най-добрите и признателни спомени от всичките доказателства на симпатията, с която градът ни преизпълни. С благодарност оставайки Ваша - Мария графиня Ербах княгиня Батенбергска. Русе 24 септ. 1884 г.“.
След обявяване на Съединението Русия предприема кампания за отстраняването на първия български княз и той абдикира на 26 август 1886 година и заминава от Лом с параход за Виена.