Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

В съвременния български книжовен език се използва изразът святая святих, който означава нещо най-скъпо, най-съкровено за някого и недостъпно за другите. Ето пример за употребата му в стихотворението „Недопята песен“ на Ив. Вазов: „Но, родино, за тебе пях! / Ти цяла беше в песента ми / и да открия не посмях / святаята святих в душа ми.“ 
В следващите редове ще изясня произхода, конструкцията и значението на този интересен фразеологизъм.
Изразът Святая святих първоначално означава най-вътрешната и най-святата част от скинията. Названието Святая святих е образувано по следния начин. В староеврейския език един от способите за изразяване на превъзходна степен е чрез повтаряне на името, но втория път това име се употребява в множествено число и е членувано, вж. напр. шир хаширим (шир в староеврейския език означава песен, а ширим – песни; ха в членът) – песен на песните, т.е. най-хубавата песен (така е озаглавена една от строзаветните книги); хавел хавалим (хавел в староеврейския език означава суета, а хавалим – суети), т.е. суета на суетите. По този начин е образувана и превъзходната степен кодеш хакодашим „Святая святих“ (вж. евр. кодеш – свят), т.е. Светиня на светините, Най-святата светиня.
Същият словообразувателен модел се среща и в другите класически езици, вж. напр. грц.  ῞Αγια ՙАγίων, лат. Sancta sanctorum, църковнослав. Свѧтâѧ свѧты́хъ (Евр. 9: 3) – Святая святих; грц. Κύριος κυρίων... Βασιλεὺς βασιλέων, лат. Dominus dominorum… Rex regum, църковнослав. Госпо́дь господе́мъ... Ца́рь царе́мъ (Откр. 17: 14), т.е. Господар на господарите... Цар на царете. Той се открива и в нашия език, като моделът на фразеосхемата е същ. име в ед. ч. + същото членувано същ. име в мн. ч. (вж. напр. празник на празниците, книга на книгите и др. под.). „В тези примери постоянният лексикален елемент е само предлогът на (или над), поставен винаги между две еднакви съществителни, от които второто е винаги членувано. Тази устойчива синтактична конструкция реализира винаги едно общо значение, независимо от значението на конкретните съществителни – тя означава твърде висока степен в характеристиката на съществителното име, напр.: юнак на юнаците – „изключително голям юнак“, глупак на глупаците – „много голям глупак“, и т.н.“ (Веса Кювлиева-Мишайкова. Фразеологизмите в българския език. С., „Народна просвета“, 1986, с. 16). 
Святая святих, т.е. Пресвятото място, е част от вътрешността на скинията. Вътрешността е разделена на две части чрез завеса (Изх. 26: 31/. Предното помещение е Святая, т.е. светилището, а задното е Святая святих (Изх. 26: 33). В Святая святих се намира Ковчегът на завета (Евр. 9: 4). Toй представлява дървена кутия, изработена от дървото ситим и обкована отвътре и отвън с чисто злато. Ковчегът е дълъг 2,5 лакти, а е широк и висок по 1,5 лакти. Върху похлупака му е сложена златна плоча, наречена очистилище. От двата края на очистилището са поставени златни херувими (Ковчегът е описан в Изх. 25: 10 – 21). Тук обитава Самият Бог, Който се намира в ослепителна и недостижима светлина.
(Следва)

Иво БРАТАНОВ