Има едни специални моменти в църковните литургии, особено в празничните богослужения, когато човек, дори и да е израсъл във времената на червените пионерски връзки, се чувства като издигнат от неведома сила над бренното, тленното, земното и усеща вълшебна сила. Тя припомня за онова, което дори и великите ядрени физици знаят, че съществува - въпреки (или може би тъкмо поради) научните закони: онова, което кратичко се нарича душа. Това се случва, когато към литургичните слова на свещениците се присъединява църковният хор. И пронизителната сила на „Тебе поем, Господи“ и „Хвалите имя Господне“ се понася от църковния балкон срещу олтара, постепенно набира звучене и завладява със смирената си, но могъща сила пространството и хората в него. 
Във Велика събота, малко преди полунощ, когато русенският храм „Свети Георги“ ще бъде отново пълен с вцърковени русенци, събрали се да посрещнат Възкресение Христово, за потапянето им в магичното и вдъхващо надежди чудо на възкресението ще допринесе и хорът при храма. Осмина мъже - четирима тенори и четирима баритони и баси, под ръководството на Евгени Ганев ще направят празничната литургия още по-въздействаща и още по-магична. „Много е добър нашият хор, той е най-добрият в Русе! Да е жив и здрав маестрото!“, казва предстоятелят на храма отец Владимир. 
А Евгени Ганев, когото мнозина в Русе познават като дългогодишен солист на Русенската опера, предпочита да обърне разговора към хоровата формация и да разкаже за неговото създаване и историята му. „Дължим този хор на Добромир Добрев, Бачо Добри, основател и диригент на мъжкия камерен състав, който днес носи неговото име. Създава го в началото на 90-те години на 20 век при църквата „Св.Николай Мирликийски“. 
Първоначално той сформира певческо дружество от 14 души, група за концерти, и само след три месеца репетиции в Дома на културата получават покана за турне във Франция, където да изпълнят православни песнопения. Още в първите три години правят 11 турнета, жънат успехи и адмирации. Солисти са именити гласове от Русенската опера - тенорите Златан Маринов и Димитър Кюркчиев и басите Евгени Ганев и Стоян Стоянджов. 
През 2000 г. Бачо Добри претърпява автомобилна катастрофа и за известно време прекъсва работата си със състава, но след като го изписват от болницата, през 2001 година създава мъжката камерна хорова формация към храма „Св.Николай“. Евгени Ганев, който дотогава изпълнява сола с певците, се присъединява към певческия състав от 2002 г. А от 2010-а е диригент на формацията. Шест години по-късно хоровият състав преминава към църквата „Св.Георги“. На видно място на храмовия балкон, откъдето звучат гласовете на певците, е поставен портретът на Бачо Добри. Преди четвърт век той разписва репертоара на състава и ние още пеем тези творби, обяснява Евгени Ганев. И допълва: „Беше изумителен човек. Притежаваше най-богатата нотна библиотека в страната. Отиде си от този свят през 2005-а“. 
Всъщност, ако надникнем по-дълбоко в историята, ще видим, че днешният хор в „Св.Георги“ е наследник на старинна и богата традиция. През далечната 1894 г. Атанас Паунов създава любителски певчески хор при църквата „Свети Георги“. Това е вторият църковен хор в Русе. Първият е катедралният към храма „Св.Троица“ - роден е през 1870 г., което според изследователя на църковното хорово дело Николай Станев го прави 
първия в България църковен хор
При това сформирането на църковния хор предшества с една година създаването на Доростоло-Червенската епархия. В своята книга, посветена на катедралната хорова формация, Николай Станев описва първите изяви на състава, който е бил изцяло мъжки. Основателят е Тодор Хаджистанчев, учител, писател, композитор и възрожденски деятел. Станев цитира спомените на хориста Михаил Хаджикостов: „През 1870 година по инициатива и под председателството на учителя Тодор Хаджистанчев няколко младежи съставихме Певческо дружество, което си постави задача да подготви един църковен хор за българската църква. Тодор Хаджистанчов беше дошъл от Белград, гдето беше учил богословие, и той пое диригентството на хора. В хора се записахме около двадесет момчета и започнахме да се събираме всяка вечер в бащината ми къща. След като научихме добре църковните песни, започнахме да пеем редовно на всяко богослужине в катедралната църква „Света Троица“. 
А именитият издател Христо Г.Данов малко по-късно разказва в своя „Летоструй“: „Млади занаятчийчета и търговчета в Русе съставиха една дружинка под името „Черковно певческо дружество“, което има намерение да замени гръцкото пение в черква с народно българско и да подпомогне и народното просвещение с притуряние разни полезно поучителни книги, гдето найде за нужно това. Дружеството брои повече от шестдесет членове и доста е успяло засега в церковното пение“.
Самият Тодор Хаджистанчов обяснява в своето списание „Слава“: „За нас са нужни още повече подобни дружества, защото виждаме, че 
в църквите ни се пее тъй, щото оня, който пее, и той сам не разумява какво пее
а що по-малко слушателите“. 
Църковният хор е важен елемент от празнични и важни за русенци събития. Той съпровожда с песнопения погребението на Ангел Кънчев на 6 март 1872 г. А на 11 март посреща екзарх Антим Първи: „Гражданите, певческият хор и учениците наели локалното параходче „Сиере“ и отишли половин час над града да посрещнат парахода с екзарха. Когато параходът „София“ се задал цял окичен със зеленина от чимшир, учениците почнали да пеят „Многая лета“, певческият хор пеел стихове, съчинени от Петко Р.Славейков за случая. Възторжените викове „Да живее негово блаженство Антим Първи!“ се разнасяли по двата дунавски бряга, белите кърпички се развявали във въздуха, фесовете се мятали. Посрещачите били тъй възбудени, щото като се натрупали все на едната страна на параходчето, щели да го обърнат в Дунава...“.
Катедралният хор посреща първия Доростоло-Червенски митрополит Григорий, приветства генерал Тотлебен, съпровожда завръщането на костите на Георги С.Раковски от Румъния на 2 юни 1885 година. 
През 1880 г. катедралната хорова формация вече е ръководена от Атанас Паунов, който няколко години по-късно ще създаде хора при храма „Св.Георги“. Паунов е родом от Шумен, завършил е музикално образование в Санкт Петербург, в Русе го кани Тодор Хаджистанчов. От 1888 г. е учител по музика в русенската Мъжка гимназия. Успоредно с работата си като диригент и по формирането на втория църковен хор той издава учебник по пеене с множество литографии и съставя сборник с училищни песни. 
Първите десетилетия на 20 век са белязани от изключителен интерес към хоровото пеене и в частност към църковното хорово пеене. 
Сакралното музикално изкуство намира благоприятно поле за развитие 
в закопнялата за добродетели и равновесие българска душевност, в която са стаени пориви към изкуство и възвишеност. Храмовите хорови състави включват десетки певци, започват да се изявяват и жени, в репертоара доминират творби на български, руски и сръбски композитори. Сред певците има и известни личности, които намират за свое призвание и принадлежност акапелното изпълнение на творби на Добри Христов, Емануил Манолов, Петко Стайнов, Пьотър Чайковски, Дмитрий Бортнянски, Пьотър Турчанинов, Александър Архангелски.  
Формациите наброяват 80, дори 100 хористи, а по времето, когато в Русе живее и работи диригентът Иван Сорокин, завършил московската консерватория, хорът в „Св.Троица“ достига до 120 души. Сорокин идва в България като белоемигрант, а преди това създава хор дори и в емигрантския лагер в Галиполи. В Русе пристига от Плевен, а междувременно е поканен в Париж от тамошната емигрантска общност, за да сформира техен хор и да дирижира хора на кубанските казаци. 
Сорокин води певците на „Св.Троица“ 10 години, до смъртта си през 1937-а
 Днес времето на многобройните хорови ансамбли очевидно е останало в миналото. Все по-трудно се намират хористи, констатира безрадостно Евгени Ганев. Самият той признава, че неговата тяга към песнопенията датира от 1976 г. Когато Борис Христов направи записите на песнопения в храма „Александър Невски“, веднага си купих плочата, казва той. А когато през 1980 г. влиза в ролята на Пимен в оперната постановка на „Борис Годунов“ - с Никола Гюзелев в ролята на трагичния руски владетел и с Иван Дяков като Варлаам - тя се превръща в поредния знак за неговата посветеност на сакралната музика. „Радвам се, че в последната година към нас се присъединява Нели Петкова от Русенската опера, с нейното солиране във „Во царствии твоем“ на Добри Христов звучим още по-въздействащо. Тя прекрасно се напасна с нашите певци, включва се и нейният съпруг Теодор Петков и това е чудесно. Инак, при нас основно пеят хористи от „Дунавски звуци“, добавя Ганев. 
Един от тези хористи е д-р Божидар Николов, личен лекар на стотици русенци.
„Църковният хор е нещо много специфично. Не могат да сформират хор хора, които не могат да пеят. А църковен певчески състав могат да направят и хора, които не са вярващи в популярния смисъл на думата. Но задължително трябва да уважаваш вярата. Аз се влюбих в това пеене, когато преди 30 години за първи път чух в Дома на културата „Йоан Кукузел“. 
Внезапно усетих, че просто не мога да си поема въздух - това, което звучеше от сцената, беше зашеметяващо 
Тогава изпитах онова чувство - че едва ли не си се възнесъл... И така се чувстваха всички в залата“, казва д-р Николов. 
Хористите от „Дунавски звуци“ често участват в спектаклите на операта, така дошла при доктора поканата от Евгени Ганев да пее в хора към храма. Освен дарбата да пееш, да си музикален, степента на вярата е много важна, за да можеш да се проникнеш от песнопенията, казва той.
„Между нас в състава няма атеисти. Не бива да се изпада в радикализъм нито в едната, нито в другата посока. Има един огромен процент хора, които не са страстни богомолци, но не са и атеисти. И все пак вярата е нещо много важно - може и да не е напълно осъзнато, но в някакъв момент тази потребност възниква и с времето става по-силна и по-ценна. Защото когато човек се стреми към съвършенство, когато иска да се спаси, да се запази и издигне, е много трудно да живее без вяра. Според Шопенхауер щастието се гради на три компонента: вяра, любов, изкуство“, разказва д-р Николов.
Негови най-любими песнопения са „Милост мира“ на Чайковски и „Хвалите имя Господне“ на Добри Христов. И „Отче наш“ - творбата на Николай Кедров е любима и на Евгени Ганев, който цени много и „Святий Боже“ на Чайковски и „Разбойника благоразумнаго“ на Петър Динев. 
Църковният хор на „Св.Георги“ се готви да вплете своята дарба и чиста емоция в празника, който очакват всички християни. В нощта на събота срещу неделя хористите ще обиколят храма заедно с енориашите и свещениците, а после ще отнесат в домовете си искрицата на запалената пасхална свещ. А десетките русенци, участвали в празничната литургия, ще отнесат със себе си и просветление, в което ще звучат и достолепните песнопения на онези осмина мъже от балкона на храма, докоснали с музика и слово сетивата им.