Фотографията е изкуство, което разказва истории.
Фотографията е среща на кръстовището между реалността, мига, любопитството, общата култура и въображението на автора.
Фотографията рисува цветната мозайка на живота, дори когато е черно-бяла. Или най-вече тогава. Защото за експресията и внушението се разчита не на цветните образи, а на цветната идея на автора.
Фотографията е и машина на времето - припомня какви сме били, какви промени са настъпили с нас и около нас, как са създадени например сградите, които следващите поколения приемат като даденост, все едно винаги са били на местата си. Или как се разрушават.
На тази памет е посветена специалната рубрика на „Утро“ - „Черно-бели мигове от цветната мозайка на живота“. В нея публикуваме интересни снимки на журналиста, автор на блестящи афоризми, изследовател на историята на Русе и общественик Хачик Лебикян, а той разказва тяхната история.

Този изкоп пред тогавашния Универмаг е от 1980 година и е предназначен за изграждащия се подлез за безопасно движение на пешеходци през голямото кръстовище пред Централна гара. Авторите на проекта с ръководител арх. Венелина Бучуковска са предвидили просторна  зала с размери 18/72 м. с мраморна настилка, а тавана - с алуминиеви профили и помещения - информационен център, гардероб, павилион за продажба на вестници и други периодични издания, магазин за цветя, кафе-сладкарница, телефонни кабини, бръснарски и фризьорски салони.
Подлезът имаше четири входа и изхода - към жп гарата, улица „Николаевска“ /тогава „Маршал Толбухин“/ и два към улица „Борисова“ /тогава „Георги Димитров“/.  В стълбищата бяха вградени отоплителни инсталации против заледяване. В продължение на години той беше най-хубавият и единствен по рода си в града.
Вместо през 1981 година, както беше предвидено, беше завършен през 1984 година - в чест на 40 годишнината на 9 септември 1944 година. През първите 5-6 години от влизането му в експлоатация този подлез, за разлика от всички останали в града, превърнати в тоалетни, злокобни и страшни за преминаване места, беше чист, уютен и приятен, в него кипеше живот. По-късно се затвори единият вход към улица „Борисова“, крадци отнесоха алуминиевите профили и осветлението от тавана, магазините бяха закриха и този подлез заприлича на всички останали. После дойдоха проблемите с неспирните течове... И вече малцина се осмеляват да преминават през него. Макар че на на неговия фон подлезите под бул. „Ген. Скобелев“, включително и най-новият при Математическата гимназия „Баба Тонка“, представляват просто едни тунели.

Хачик ЛЕБИКЯН