Изследователят на историята на Русе Хачик Лебикян, който добавя убегнали на други детайли или надниква там, където прожекторите не са били насочвани, издаде нова книга - „Русенската поща (1879-2025)“. Изследването му е посветено на две кръгли годишнини. През 2025 година се навършват 90 години от откриването на Старата и 50 години от откриването на Новата поща, посочва авторът. Изданието излезе с финансовата помощ на аптечната верига „Астра“ и на фондация „Д-р инж. Иван Иванов“. Книгата вече се предлага в книжарница „Хеликон“, а официалното й представяне ще бъде на 15 май в Историческия музей. Освен множество добросъвестно проучени, установени и коментирани факти читателите ще намерят в нея богата фотоилюстрация и три интересни приложения. Те показват архивна карта на телеграфната и телефонната мрежа в България, както и плановете на Русе от 1896 и 1903 година. Предагаме ви кратки откъси от нея с изричното позволение на автора.

Ролята, която е изиграла Пощата, макар и само поддържаща, (в буквалния смисъл на думата) за моето семейство в едни много трудни времена за света и за България никак не е второстепенна. Преди 20 години издадох епистоларна книга с кореспонденцията от 158 писма между моите родители от преди да се родя. От дете знаех за съществуването на грижливо съхраняваната у дома десетилетия наред картонена кутия, съдържаща писмата между майка ми и баща ми от времето, когато той е отбивал редовната си военна служба и после, като войник през Втората световна война. Тези писма са пропити от искрената и чиста любов между годеници, а по-късно - и съпрузи.
Като войник баща ми е бил радиотелеграфист и веднъж успява да се свърже за малко с жена си по домашния й телефон. Писмата си получава редовно на различни адреси  - в първите години в 5-ти пехотен Дунавски полк-Русе, а през войната: поделение 616 Любимец, поделение 8507 Иглика, поделение 8590 Иглика, поделение 3789 Янтра. В Русе неговите писма също се получават редовно и от фронта, което говори за доброто ниво на Българските пощи, дори и в размирни времена. На 27 октомври 1944 г. тя му пише, че се тревожи, понеже от 16 октомври няма писмо от него, а му е изпратила колет. Когато го запечатвала с червен восък, той капва и изгаря пръста й. Обзема я някакво предчувствие и цял ден е неспокойна. В този момент съпругът й от два дни е настанен в болница в Горна Джумая (Благоевград), защото е ранен при атака на германските позиции при гр. Кочани (Македония) в състава на Четвърта армия, а оттам е изпратен на лечение в София.
Ценни сведения по въпросите на Пощата в Русе през годините се съдържат в спомените на Йордан Димов Йорданов - главен специалист по пощенските съобщения на града и окръга, работил в системата от 1941 г. без прекъсване. Той е роден през 1918 г. в с. Мусина, Великотърновски окръг, завършил е Телеграфопощенското училище в София през 1941 г. Разпределен е на работа в ПТТ станция - Тутракан, тогава към Русенски окръг. От 1946 г. е преместен на работа в Централната пощенска станция в Русе, където се пенсионира през 1979 г. Той пише спомени за съобщенията в Русе по поръчка на списание „ПТТР съобщения“ и отпечатани през 1965 г. Димов се насочва към добре запазените тогава архиви на Станцията, щатовете през различните години с имената на служителите, разпитва пенсионирани пощенци, издирва и намира много снимки. На него дължим и неизвестния досега факт, че първата пощенска станция в Русе след Освобождението се е помещавала в новото тогава турско училище „Руждие“.
Пощенска станция със стая за чужденци и 90 коня
Най-ранното описание на русенска пощенска станция е на английския лекар Уйлям Макмайкъл, който по време на пътуването си от Москва за Цариград в 1818 г. минава през Русе. Той пише, че били настанени в стаята за чужденци в пощенската станция. За прозорци се използвали големи отвори с дървени рамки, на които била опъната перфорирана пергаментова хартия, за да пропуска въздух и светлина. По думите на Макмайкъл Русенската пощенска станция имала 90 коня, а цените на пощенските услуги не са фиксирани, а зависели от фермана, който пътешественикът показвал. В пътните си бележки от 1827 г. друг пътешественик, Робърт Уолш, също съобщава бегло за пощенска станция в Русе.
 Според други източници в Русе е открита пощенска станция през 1843 г. Текстът на турското пощенско клеймо гласял: От пощенската станция в Русчук. На долната част е отбелязана годината - 1843. Тези печати са използвани и за запечатване на пратки с червен восък. След построяването на двете жп линии Русе-Варна и Цариград - Саранбей (гара Септември) пренасянето на пощата по тези линии  става вече с влак.  
 В Русе за първи път телеграф за военни нужди е създаден след Кримската война между Русе и Варна от френски инженери. За нуждите на Телеграфопощенската станция в Русе е издигната нова сграда, която се намирала западно от Вилаетското управление (днес СУ „Хр. Ботев“), между печатницата и затвора. По време на войната сградата сериозно е засегната от руските бомбардировки и станцията е преместена на Левент табия.   
През Руско-турската война, на 17 ноември 1877 г. в Свищов, а на 18 ноември с.г. и  в гр. Бяла,  са открити първите руски военни пощенски станции. На 15 февруари 1878 г. полевите пощи в Свищов и Зимнич са преместени в Русе и Гюргево.
След Освобождението
По най-стари сведения първата сграда, в която се е помещавала Русенската поща след Освобождението, е на днешната ул. „Рила“ 18. Там през 1877 г. е построено турското Девическо училище „Руждие“, с голяма каменна ограда. Вестник „Дунав“ пише, че във вилаета няма по-добра сграда от нея. „Руждие“ е втора степен на началните училища. Поради започналата Руско-турска война училището не е използвано по предназначение, в него са настанени турски войници.
На старите карти на Русе от 1896 г. името на улицата е „Пощова“, а на самата карта под номер ХХI е означено „Мюсюлманско училище“. Явно, тогава там вече не е имало поща, а е функционирало училището. Въпреки, че тя е пребивавала на това място сравнително кратко време, името на улицата остава до 1928 г., когато е преименувана на „Рила“. Сега сградата на ул. „Рила“ 18 е общежитие на Турската духовна гимназия.
Но на това място градската памет и до днес запазва спомена за Пощата. Точно отсреща на същата улица, на номер 11, има четириетажен жилищен блок, който се нарича „Пощенец“, построен през 60-те години на миналия век. Има сведения, че живеещите в него навремето са били служители, работили в Старата поща на пл. „Александър Батенберг“, а и мястото до нея е много близо.
Още след Освобождението Русе е свързан със следните пощенски трактове:
Русе-Бяла-Търново-Осман пазар (Омуртаг)-Шумен.
Русе-Разград-Каспичан-Варна.
Видин-Лом-Никопол-Свищов-Русе-Силистра (по р. Дунав).
Русе-Бяла-Плевен-Орхание (Ботевград)-София.
Първият началник на Телеграфната станция е руснакът Райберг, а след него началник постъпва Ермаков. Първият началник-българин от 1 март 1880 г. е Иван Тодоров от Габрово, бивш железничар в Румъния. Сменен е през 1881 г. при т.нар. Режим на пълномощията.

Хачик ЛЕБИКЯН

Размишления за Старата поща

Старата пощенска палата в Русе е строена по проект на арх. Ангел Момов (1892, Добрич - 1970, София). Тя е последният по време строеж, оформящ южния фланг на площад „Княз Александър Батенберг“ - забележително пространство, излъчващо достолепие, поетична атмосфера и историческа гордост не само на регионално, но и на национално ниво. Неговото застрояване започва след 1880 г. и завършва с издигането на Пощенската палата. Последвалият втори, почти 70 годишен период се характеризира с благоустройствени дейности, реконструкции и реновации на Александровския площад. За щастие историческите бури са пощадили това интересно място и политическите безумия са го отминали, без го наранят сериозно. Ситуирана срещу Мъжката гимназия „Княз Борис“ (сега „Христо Ботев“), Старата поща, както русенци  наричат творбата на арх. Момов, е достоен контрапункт на великолепната училищна сграда на арх. Петко Момчилов. Нейният силует и архитектурен образ е академичен пример за сполучливо ситуиране и обемно - пространствена връзка между сградите-шедьоври на Окръжно управление (сега Исторически музей) на арх. Фридрих Грюнангер и Търговско-индустриална камара (сега Регионална библиотека), рожба на арх.Никола Лазаров.  
Русенската поща е една от най-модерните за времето си сгради на съобщенията в България. Създадена е в годините на утвърждаващия се в Европа модернизъм, но в архитектурно отношение се усеща влиянието на стиловете „ар деко“ и „неокласика“. Състои се от четири съединени едно с друго двуетажни тела, разположени по страните на правоъгълник и са увенчани  с класически четирискатен керемиден покрив. Двете надлъжни тела - северното, ориентирано към площада и южното - с поглед към вътрешнокварталното пространство, ограничено от булевард „Ген. Скобелев“ и ул. „Княз Александър Дондуков-Корсаков“ са свързани чрез паралелопипеден обем с двускатен покрив, разположен в средата на заградената правоъгълна площ. Забележителна е фасадата към площадното пространство - двуетажен обем, който в източния и западен край преминава симетрично в едноетажни тела с плосък покрив. Фасадната композиция е  изследвана педантично и амбициозно. Авторът е подходил към пропорциите и детайла с професионална вещина  и ренесансова прецизност. Представителна предсградна тераса с ширина около 4 м. обхваща северната фасада по цялата дължина и осъществява прехода между прилежащия тротоар и сградата. Денивелацията от около 1,20 м. се преодолява откъм площада чрез парадно стълбище, водещо към трите входни портала. Осем двуетажни пиластрови колони със стилизирани бази и капители разчленяват централната фасадна стена, в средната част на която са разположени три арковидни ниши с входни врати - майсторска изработка от дърво, включваща плътни и остъклени части. Сградата се отличава със строително изпълнение от високо качество и с каменни части - покривни корнизи, рамки около  прозорци и врати, които представляват елементи със семпъл, но  изискан детайл. Характерни са двата  антефикса във вид на грифони, положени симетрично върху краищата на каменния покривен корниз. Забележителни са  пиластровите рамки от търкана мозайка около ъгловите части на сградата и особено изпълнението на т.нар. „влачена мазилка“, чиято технология изисква опит и майсторство. Отделянето на мазилката от мозаичните фасадни рамки чрез ивица от отлично изпълнена гладка мазилка е проява на висок професионален и художествен усет. Градоустройственото разположение, солидните строителни материали  и естетическите качества на сградата я превръщат във феномен, който наричаме устойчива архитектура. В случая устойчивостта е намерила  признание в отредения й статут - недвижим единичен архитектурно-строителен  обект на културата от местно значение.
Днес Старата поща е собственост на частни лица. За съжаление репрезентативната северна фасада е забулена наполовина от остъклените пристройки на кафе-бар, който е заел две трети от представителното външно стълбище. Върху източната едноетажна част е монтиран безвкусен и елементарен балконски парапет от железни профили, боядисани в бяло. Забележителните фасадни врати са премахнати и през засводените ниши се влиза в игрален дом, като се преминава през кафе-бара. Прекъснат е грубо деликатния визуален преход от пощата към площада, към цветните лехи, фонтана и скулптурните момичета на Любомир Далчев. Случайностите на несвършващия преход са на път да превърнат Старата пощенска палата в гротеска. Опонентите ми ще кажат, че стъклените пристройки  са временни и някога ще бъдат махнати. Бих ги попитал кой е разрешил и допуснал лепнатите безобразия върху снагата на този паметник на културата. Ще им отговоря, че временни са само хората, постоянни са безпросветността на прононсираните случайници и безотговорността на овластените институции и печалните резултати от тях.

Арх. Венцислав ИЛИЕВ