Преподобният Йосиф е роден в Сицилия през 816 г. в гръкоезично семейство, но още като дете фамилията се преселила на полуостров Пелопонес заради започналите набези на арабите, довели до завладяването на Сицилия. Като юноша отишъл в Солун да се учи при книжовника богослов свети Григорий Декаполит. Към 840 г. двамата отишли в Цариград и участвали в преодоляването на иконоборството.
Йосиф дори бил пратен от патриарха за преговори в Рим, но по пътя арабски пирати го отвлекли на остров Крит. Там бил откупен от християни и се завърнал в Цариград. Учителят му Григорий вече бил починал, а Йосиф живял още много години в столични манастири, като се отдал на християнска химнография. Създал множество поетични творби в мерена реч за октоиха (осмогласника) и минея (месечника) - наброяват се стотици канони (оди в девет песни). Най-известен е канонът му към акатиста на Света Богородица, където авторът я възхвалява с различни определения и образи: неизгаряща къпина, неувяхваща роза, благоуханна ябълка, всесветъл облак, гълъбица и други. Починал в мир в 886 г.
Никита бил българин от албанските земи. Родил се във втората половина на XVIII век. Млад отишъл послушник в руския манастир "Свети Пантелеймон" на Атон и станал монах. След години се оттеглил в скита "Света Анна", където заживял като подвижник в непрестанна молитва и безмълвие. Но един ден решил да излезе от Света гора и да пострада за вярата си. Той отишъл в Сяр (Серес) и започнал да проповядва в града, и по селата, като пред християни и мюсюлмани изтъквал превъзходството на християнската вяра над исляма, дори похулил техния пророк като измамник. Веднага бил заловен, жестоко измъчван и осъден на смърт. Обесили го на Велика събота, 4 април 1808 г., а тялото му три дни останало на бесилото.