Мачът „Дунав“ - „Ботев II“ /Пловдив/ преди седмица спокойно може да бъде вписан за едно семейство, а и за футболната история, в графата „Паметен“. Защото вратарите на двата отбора бяха братя. Даниел Николов бранеше рамката на русенския тим, а Антони - на пловдивския. Специалистите са единодушни - двете момчета са много талантливи и ги чака страхотно бъдеще.
Но кой може да познава най-добре рожбите си, освен майката! Затова „Утро“ разговаря с Нели Николова, жената, дарила с живот братя Николови. С две висши образования - от Стопанската академия в Свищов и Националната спортна академия, тя работи в спортен център „Рени Бахчеванова“.
„Винаги съм спортувала. Когато бях ученичка, ме канеха в Спортното училище в Пловдив, но виждах живота си по различен начин. Майка ми Атанаска Недева беше много добра лекоатлетка и хандбалистка. Като ученик съпругът ми Николай тренираше волейбол. Честно казано, никога не съм си представяла, че футболът - този странен за мене спорт, ще е част от дните в моето семейство“, разказва г-жа Николова.
Съдбата обаче си знае работата. Момчетата й са подчинени отрано на футболната магия.
„И двамата са родени през декември, когато Дани ще навърши 20, а Тони - 17 години. Няма да забравя кастинга под егидата на детска градина „Пинокио“ и ФК „Аристон“. Обичайно е децата да търсят изява като полеви играчи, но 
Дани отсече от първия момент: „Аз ще съм вратар!“ И тръгна към вратата
Тони започна по-късно - беше 6-7-годишен. В началото беше крило, после защитник, докато и той избра ръкавиците. Мотивите му бяха любопитни - екипировката на вратарите била по-различна и ги отличавала от другите футболисти. Беше в 1 клас, когато се премести в „Дунав“, разказва г-жа Николова.
Тони, забележете, е едва 13-годишен, когато се мести в Пловдив. Управата на „Ботев“ обявява кастинг за вратари и детето решава да се пробва в най-добрата школа за играчи на този пост в България. Представянето му в 5-дневните проби впечатлява треньорите, а и той самият решава: „Хареса ми! Ще остана!“.
И го прави по средата на 7 клас. Къде е Русе, къде е Пловдив... Особено за едно дете, озовало се на стотици километри от родителите си.
Само че възниква „малък“ проблем - малката му тогава сестричка Ева, която днес е на 9 години, е безутешна, че батко й е толкова далеч.
„Плака половин година и непрекъснато питаше кога Тони ще се върне. Беше стрес за всички вкъщи. Да, 
той беше още дете, но винаги е бил много смел
И Дани е такъв. Двамата са самостоятелни от малки. Грижат се за екипировката си, перат ръкавиците си, въобще - подредени момчета“, отбелязва гордата майка.
Тони изкарва 8 клас в Пловдив, но идва друга покана - да премине в ЦСКА 1948. Така заминава за София и едва на 14 години брани вратата на „червените“ в първенството на Югозападната Трета лига. В мъжка дивизия! На 14 години!
„Беше със счупен пръст на крака, но тръгна към София. Направи силен сезон, междувременно играеше и за отбора с футболисти до 17 години. Ревността на треньорите в „Ботев“ /Пд/ обаче беше много силна. В Пловдив го считаха за техен. Така и го наричаха - „нашето момче“. Бяха толкова настойчиви, че Тони се съгласи да се върне при ботевци. И е щастлив. Тази зима например беше на лагер в Анталия с мъжкия отбор. 50 тренировки за две седмици! В „Ботев“ има всичко за развитието на вратарите“, казва г-жа Николова.
Тя е категорична, че двамата братя се обичат. Имат общи теми и има за какво да си говорят - основното са футболът, играчи, треньори, отбори, схеми, стилове.
Когато имат възможност, тренират заедно, съветват се, окуражават се
Всеки следи как се представя другия“.
А какво правят през свободното си време?
„Какво свободно време? Те са толкова заети, че не знам как издържат! Тони е ученик в Спортното училище и е на индивидуална програма. Това значи, че трябва да усвои целия материал задочно и после да се яви на изпити. Дани е студент в НСА. Често му се налага да пътува. И то в режим на тренировки. Добре е, че щабът на „Дунав“ разбира за какво става дума и му съдейства, когато се налага. Правят се компромисни схеми, за да се съчетаят уроците с тренировките и мачовете“, разказва г-жа Николова.
Вярно ли е, че Дани е пропуснал абитуриентския си бал, защото решил, че трябва да бъде на линия за поредна тренировка?
„Нямам точни спомени, но със сигурност не беше на тържеството в училище. Няма го на нито една от общите снимки“, признава майката на дунавския вратар.
Братя Николови са толкова млади, но 
вече не липсват оферти дори за преминаването им в отбори от чужбина
Тони вече е подписал първи професионален договор с „Ботев“, Дани е с два контракта в „Дунав“. Чужбина? Може би е късно, може би рано? На дневен ред са „Ботев“ и „Дунав“!
Каква истина съдържа приказката, че добрите вратари са „пердета“?
„О, да. В това отношение Тони е по-голямото „перде“. Ето, допусна 4 гола в мача срещу „Дунав“, но направи 8 спасявания. Той и Дани са много самокритични, а и са наясно, че вратарите трябва да притежават много други качества. Наистина съм горда, че имат смелостта да избягват моменти на самосъжаление, а и съм ги възпитавала да не се оправдават със съотборници. Смело мога да кажа - Тони и Дани са момчета със силен характер. Дани беше със счупен нос, стисна зъби и не се огъна. Друг е въпросът, че, нали знаете - когато отборът бие, героите са много. Когато загуби, виновникът е вратарят“, дава пример специалистът по кондиционна подготовка в „Рени Бахчеванова“.
И това е самата истина - вратарският пост е най-неблагодарният във футбола, макар че максимата „Добрият вратар струва колкото половин отбор“ не е измислена случайно.
Идоли? 
Дани е почитател на „Реал“ /Мадрид/. Впечатлен е от кариерата на Буфон. Тони следи с интерес френския вратар на „Милан“ Майк Менян
 А какво е отношението към футбола на другите мъже в родата?
Дядото по бащина линия Данчо Алексиев и бащата на талантливите вратари Николай няма как да не са в час. Двамата са привърженици на ЦСКА, но на първо място за тях са мачовете на „Дунав“ и „Ботев“.
 Дани и Тони със сигурност ще стигнат много далеч. Имат всичко - талант, интелект, воля да вървят напред с цената на много труд. Неслучайно може би двамата четат основно мотивационни книги. Съдбата е в техните ръце и те го знаят най-добре. 
А на стадионите в Русе и Пловдив винаги ще е една жена, която написа преди седмица на цветна брошурка: „Аз съм майката на двамата вратари!“
И една чаровна Ева, която има батковци за пример.