Бригаден генерал /О.Р./ инж. Иван Иванов е изпълнителен директор на УМБАЛ „Канев“ от 2019 г. Той е роден през 1961 г. в Русе. Завършва средното си образование в Математическата гимназия в Русе, след това учи във ВНВАУ „Г. Димитров“ - Шумен, откъдето излиза с диплома за инженер по радиоелектронна, радиолокационна, радионавигационна и радиотелевизионна апаратура. Има магистърска степен по финанси и здравен мениджмънт от Стопанска академия „Д.А.Ценов“ - Свищов. 20 години от кариерата му минават в Министерство на отбраната на различни отговорни постове, свързани с подбора и назначението на кадри. След това заема ръководни и експертни длъжности във Военното училище в Шумен, в различни охранителни звена към Министерство на правосъдието. За около година е началник на отдел „Рентгенови системи“ в Митница Русе. От ноември 2018 г. е административен директор на УМБАЛ „Канев“. През юли 2019 г. е назначен за изпълнителен директор на болницата.

- Г-н Иванов, днес посрещате колеги от цялата страна за тържественото отбелязване на 160-годишнината на Университетска болница „Канев“. Какво е чувството да сте изпълнителен директор на първата гражданска болница в България?
- Човек, когато тръгва да заема определен пост, трябва да е наясно какво иска, какво може и какво ще направи. Да си директор на болница, не е самоцел. То е отговорност. Да си директор на медицинско лечебно заведение, е изключително голяма отговорност и към хората, с които работиш, и към региона, който обслужва. А да си изпълнителен директор на първата болница в България, от която е тръгнала болничната помощ в страната, е голяма отговорност и към хората, с които работиш, и към хората от съответния регион, и към историята. На следващия етап идва чувството за удовлетвореност, когато човек започне да вижда резултатите на своя труд. И смятам, че в личен план съм удовлетворен от това, което е направено. Тоест, изпълнил съм моя план до момента и смятам, че вървим в правилната посока.
- В ръководството на болницата сте вече 7 години. Как се промени тя във Вашите очи? 
- Когато като изпълнителен директор поех УМБАЛ „Канев“ през 2019 година, болницата беше с 3,5 млн. лева дълг, от които 2,5 млн. лева в просрочие. Но най-ценното, което имаше и има Голямата болница, беше и е човешкият ресурс. Хора, с които и до ден днешен работим. Някои си тръгнаха, други се пенсионираха, но в основата успяхме да запазим персонала. Това даде възможност да направим реформи, да стабилизираме болницата и
след първата година тя тръгна нагоре
Какво направихме за тези 7 години? Болницата порасна. Превърнахме я в модерна, просперираща и една от най-добрите държавни болници.
- Вие почти отговорихте на следващия ми въпроса, но все пак ще Ви питам. Какви бяха предизвикателствата, които трябваше да преодолеете, за да направите болницата такава, каквато е днес?
- Предизвикателствата бяха впоследствие. След като се запознахме с дейността в болницата, с материалната база, с наличието на персонал, се оказа, че в нея не са инвестирани никакви средства. Апаратурата, с която се работеше, беше изключително морално остаряла. Легловата база беше в много лошо състояние. Възнагражденията на персонала бяха изключително ниски, а изплащанията бяха забавени. След като успяхме, буквално казано, да си стъпим на краката, започнахме да работим по обновяване на медицинската апаратура. Така че благодарение на персонала на УМБАЛ „Канев“, който остана в болницата, успяхме да изградим едно наистина модерно лечебно заведение със съвременна, изключително модерна апаратура. Това ни даде възможност да привлечем повече пациенти и да повишим доверието на гражданите в Университетска болница „Канев“. Нашата цел е, когато хората имат нужда от болнична помощ, да дойдат в УМБАЛ „Канев“, защото тук
има специалисти и се практикува медицина, базирана на доказателствата
- В това отношение подадената ръка на филантропа Игнат Канев ли беше онази птичка на късмета, която ускори превръщането на болницата в съвременно лечебно заведение?
- Господин Канев беше катализаторът за промяна на атмосферата в отделенията. Както подчертах, в периода, в който поех болницата, тя беше в изключително тежко състояние. Ние нямахме средства за заплати, камо ли да реновираме отделения. И в този труден момент г-н Канев за две години изгради педиатрично отделение, отделение по хемодиализа, отделение по трансфузионна хематология и пред нас се откри хоризонтът на бъдещето в тази част. Да, апаратурата е важна, тя помага на лекарите да диагностицират и лекуват пациентите. Но не по-малко важна е и средата, в която болният ще бъде долекуван, след като се събуди от операция, или влезе за лечение в болницата. В този ред на мисли примерът, който ни даде г-н Канев, беше като червена лампа да продължим реновирането на отделенията. Имаше малко забавяне, защото, знаете, в периода 2020-2023 г. попаднахме в ковид криза, но дори и тогава при нас не спряха дейностите. Поехме щафетата от него и започнахме да реновираме отделенията и мога да кажа, че към днешна дата сме обновили 80% от цялата болница. И като казвам реновирали, това не означава боядисали, а буквално сме направили чисто нови отделения. Дори и след кончината на г-н Канев ние продължаваме да работим с неговото семейство. Тази година беше изградено чисто ново отделение по ушно-носно-гърлени болести със средства на фондация „Канев“.
Инвестицията на фондацията за 7 години в периода 2018-2025 г. е около 2 млн. лв.
в строителни дейности в болницата. Правим всичко възможно да продължим да се развиваме в името на тези, които се нуждаят от нас, както ни е завещал г-н Канев.
- Разбира се, вие не разчитате само и единствено на помощта на фондация „Канев“. Днес Университетска болница „Канев“ е оборудвана със съвременна, високотехнологична апаратура. Продължава и модернизацията на отделенията в битово отношение. На колко възлизат инвестициите и как ги осигурихте?
- В периода 2020-2025 г. УМБАЛ „Канев“ със собствени средства е закупила апаратура за 10 265 000 лв., извършени са ремонтни дейности за 8 633 000 лв. Имаме сключен нов рамков договор за още 4 млн. лв. за следващите две години за довършване на обновяването на всички отделения в болницата. Как ги осигурихме? С много работа. И основно с повишеното доверие на пациентите в нивото на лечебно-диагностичната дейност на УМБАЛ „Канев“. Цифрите са красноречиви - през 2023 г. през болницата са преминали 26 324 пациенти, през 2024 г. - 27 658. За сравнение ще дам една от големите държавни болници в България - УМБАЛ Бургас, която е с 540 легла, ние сме с 516 легла. При тях са минали 25 и 26 хиляди, тоест - по-малко от нас. За повишеното доверие на пациентите към нас свидетелства и фактът, че през 2023 г. в болница „Канев“ са лекувани 3940 пациенти от други области, а през 2024 г. - 5159. Самите цифри показват, че доверието на пациентите към нас се повишава. И това е следствие от добрата апаратура, добрата комуникация и добрите условия. В тази връзка искам да споделя, че миналата седмица в УМБАЛ „Канев“ беше доставен
единственият по рода си в България лазер за урологични операции
Тоест, в тази област ние вече сме на светлинни години преди всички други болници в България.
- Насищането на болницата с модерна апаратура, от една страна, е грижа за пациента и стремеж да му бъде предоставено най-съвременно лечение. От друга, може ли да се приеме като начин за задържане и стимулиране на висококвалифицираните специалисти?
- Процесът е двустранен. Купува се апаратура, когато има кой да работи с нея. Във всяка инвестиция трябва да търсим добавената стойност, която тя ще донесе. Това е финансовата гледна точка. Другата гледна точка е, че когато имаш прекрасни специалисти, но не им осигуриш необходимата апаратура, това означава, че спираш развитието им. Ние имаме привилегията в Университетска болница „Канев“ да работят едни от най-добри специалисти в съответните области и заради това нашата политика е да купуваме най-доброто, което е на пазара. По този начин предоставяме условия на лекарите, които искат да работят при нас, а на пациентите предоставяме качествена медицинска грижа. Затова направихме модерна хибридна операционна, която е шестата по рода си в България. Затова купихме в отделението по кардиология 4D ехокардиограф, който е петият по рода си в България. Затова купихме и споменатия лазер за урологични операции, който е първи по рода си в България. Затова за хирургичното отделение взехме
ендоскопски модул с изкуствен интелект, който е един от първите по рода си в България
Отделението по образна диагностика е оборудвано с изключително съвременна апаратура, която дава уникални възможности. Правим всичко това, за да имат нашите пациенти най-високо ниво на диагностика и лечение. И защото имаме съответните медицински специалисти.
- Да, Вие неведнъж сте казвали, че те са голямото богатство на болницата и се гордеете с тях. 
- Това е най-големият ни капитал. Ако тях ги няма, каквато и апаратура да купим, дори да бъде ултрамодерна, тя няма да бъде използвана. Така че нашият капитал са нашите кадри.
- Имате добро сътрудничество с факултет „Обществено здраве и здравни грижи“ на Русенския университет, болницата е клинична база за подготовка на нови медицински кадри. Това ли е начинът за привличане на млади специалисти по здравни грижи? Недостигът им е проблем за всички лечебни заведения в страната, как се справяте вие?
- Успяхме да привлечем млади лекари специалисти в болницата.
За последните четири години сме привлекли около 70 специализанти
тази година имаме 17. Но най-тежък е въпросът с медицинските сестри, тоест специалистите по здравни грижи. Недостигът е в цялата страна и причините са комплексни, една от които са възнагражденията. Ние бяхме първата държавна болница, която през август месец 2023 г. повиши заплатите на медицинските сестри от 800 лв. на 1500 лв., миналата година ги повишихме с още 20% и основната им заплата стана 1800 лв. Радвам се, че работим добре със здравния факултет и че можем и ние да ползваме, не само другите лечебни заведения, част от медицинските кадри, които завършват. Изборът на работна среда е личен и ако не сме успели да привлечем повече кадри, значи сме работили малко в тази област. Това е и една от основните задачи, които са поставени на главната медицинска сестра, на специалистите за връзки с обществеността и човешки ресурси - да успеем да покажем на тези бъдещи здравни кадри какво работим, как го правим, каква е средата, за да ги привлечем и финансово, и битово.
- Първият професор по медицина в Русе - д-р Пенчо Косев, е един от доайените на болницата, шестима са доцентите, които работят в нея и са хонорувани преподаватели в университета. Това означава, че насърчавате научното развитие на кадрите. До каква степен то допринася и за развитието на болницата, не само за научната кариера?
- Ние сме университетска болница и за нас е изключително важно да произвеждаме и хабилитирани лица. През изминалите години, особено заради ковид кризата, тази дейност беше оставена на заден план. Сега се връщаме отново на нея и в следващата година се надявам, че ще имаме поне още двама доценти - д-р Стоян Генадиев, началник на отделението по съдова хирургия, е пред защита, пред защита е и д-р Боян Валентинов от Клиниката по ортопедия. Това е личен план за развитие, ние даваме възможност на всички. Когато някой иска да се усъвършенства, през последните години болницата има политика да плати курсовете и обученията, за да даде шанс за развитие на нашите медицински специалисти. Изработили сме и
стипендиантска програма за подпомагане на лаборанти, специалисти по здравни грижи и акушерки
на които плащаме семестъра, за да се обучават, ако те нямат тази възможност.
- С добри специалисти и с модерна апаратура в конкурентна среда. Как се чувствате в тази среда?
- Чувствам се прекрасно. Конкуренцията не е лоша дума, тя е нещо хубаво. Нещото, което ме притеснява, не е конкуренцията, тя е двигателят. Ние нямаме проблеми между лечебните заведения в града, пазарът на труда е огромен. Успяхме да привлечем пациенти и от други окръзи. Успяхме съвместно с УМБАЛ „Медика“, Белодробната болница и Комплексния онкологичен център да направим Русе изявен център на здравеопазването. И мисля, че е добре да помислим за единна здравна програма за развитие на лечебните заведения и какво ще е мястото на Русе като център на здравеопазването в новия Северен планов район.
Иначе за конкуренцията ще кажа следното: когато се готвите за едно голямо състезание и тръгнете да бягате на пистата, винаги трябва някой отстрани, който да ви дърпа. Човек трябва да има стимул, за да върви нагоре. Ако си единствен на пазара, нямаш мотивация да се развиваш повече. Така че приветствам това, което прави УМБАЛ „Медика“, за мен е в плюс, в плюс е и за гражданите на Русе.
- В момента върви основен ремонта на Спешното отделение, което трябва да се превърне в модерен приемен център по всички правила на добрата медицинска практика. Предстои и изграждане на площадка за кацане на медицински хеликоптер. За какво още мечтаете в развитието на болницата? 
- Тази година приключихме изготвянето на голям проект, който беше внесен в Министерство на здравеопазването. Той е за изграждане на нова топла връзка на УМБАЛ „Канев“, която да направи болницата модерна, достъпна, с информация, регистратура, охрана, аптека.
Върху нея ще има хеликоптерна площадка на нивото на хирургичния корпус и интензивните отделения
В момента разработваме проект за енергийна ефективност. Искам тази болница да стане първата в България, която да бъде отоплявана и охлаждана с геотермални води. В момента върви проектирането и смятам, че в следващите три години това ще стане факт. Както и хеликоптерната площадка.
- Как искате да изглежда болницата след 10 години, когато ще отбелязваме нейната 170-годишнина? 
- Искам да изглежда 10 пъти по-хубава от сега. Това, което сме поставили като начало, да бъде довършено, да има млади и добри специалисти и да има два пъти повече пациенти, които да посещават тази болница. Накрая искам да изкажа своята благодарност на всички лекари, специалисти по здравни грижи и санитари, които са в болницата и със своя неуморен труд денонощно се грижат за здравето и благоденствието на нашите пациенти и подпомагат тази болница да бъде това, което е. Защото, подчертавам, това е най-ценният ни капитал. Без тях няма да има нищо.