В навечерието на Световния ден на здравето и Деня на здравния работник в България Университетска болница „Канев“ в Русе отбелязва своята 160-а годишнина. В Държавен архив-Русе е запазен отчет на д-р Методи Попов с кратка информация за болницата, която ще предоставим на читателите в пълен вид.
Д-р Методи Попов първоначално е лекар-ординатор (1909-1919 г.) в Държавна болница „Надежда“-Русе, предшественик на настоящата болница, а от 1919 година е старши лекар и управител. Сведенията, които той дава за историята на болницата са от Годишен санитарен отчет на Русенската първокласна държавна болница „Надежда“ за 1925 година - преди точно 100 години. В отчета той пише:
„В град Русе за пръв път се открива болница от Мехмед паша в 1865 г. В 1870 г. една богата черкезка построила със свои средства в същата болница обособено отделение за жени. Болницата първоначално е била с 40 легла и се е управлявала от турски лекар, по народност грък - д-р Анастас Агеласто.
През м. февруари 1876 г. болницата минава в български ръце и за лекар е назначен д-р Паскал Бисеров
От 18 май 1879 г. Русенската болница става държавна и за старши лекар бива назначен д-р Стоян Радославов. Тя е била старо и полусрутено здание на ул. „Александровска“ (на нейно място е построено Средното държавно столарско училище, сега ПГДВА „Йосиф Вондрак“ -б.а.).
На 6 ноември 1900 г. Русенската държавна болница се премества в новопостроената масивна постройка, в която се помещава понастоящем. Основният камък на сегашната модерно построена болница е положен през май 1895 г., а на 6 септември 1900 г. са преместени болните от старата болница в нея.
До м. ноември 1907 г. болницата е имала 2 отделения, едно вътрешно (терапевтическо) и едно хирургическо, и двете с по 50 легла. От тая дата се отваря трето отделение: Очно-ушно отделение с 30 легла. С определение от Дирекцията на Народното здраве от 26 април 1909 г. под номер 2123 се открива при болницата и четвърто отделение - Кожно-венерическо с 50 легла. В бюджета за 1921 г. се предвижда и пето отделение - Гинекологическо-Акушерно, което се открива на 1 ноември 1921 г. и е с 30 легла.
В бюджета за 1921 г. се предвижда кредит за Русенската държавна болница и за шесто отделение -
Гръдноболното и през м. май 1922 г. бива открито и гръдноболното отделение с 30 легла. Така щото понастоящем Русенската болница има шест отделения: Хирургическо с 80 легла, Вътрешно - със 70 легла, Кожно-венерическо - с 60 легла, Очно-ушно-нос отделение - с 30 легла, Гинекологическо-родилно отделение с 30 легла и Гръдноболно - с 30 легла. Всичко Русенската болница е с 300 легла“.
Д-р Попов дава и списъци на управителите, старшите лекари и ординаторите, работили в болницата от създаването й до 1925 година Според неговите данни управители са били:
1. д-р Анастас Агеласто от 1865 до 1876 година,
2. д-р Паскал Бисеров от 1876 до 1879 година,
3. д-р Стоян Радославов от 1879 до 1887 година,
4. д-р Стефан Пенчев от 1887 до 1889 година,
5. д-р Никола Странски от 1889 до 1893 година,
6. д-р Иван Тодоров от 1893 до 1900 година,
7. д-р Юрдан Георгиев от 1900 до 1919 година,
8. д-р Методий Попов от 1919 г. досега (1925 година).      
Старши лекари през този период са били:
1. д-р Парашкев Стоянов от 1899 до 1900 година,
2. д-р Христо Колчев от 1891 до 1907 година,
3. д-р Илия х. Иванов от 1908 година,
4. д-р Иван Тодоров от 1908 година досега,
5. д-р Димитър Семерджиев от 1907 година досега,
6. д-р Злати Корабов от 1909 година досега,
7. д-р Методи Попов от 1919 година досега,
8. д-р Енчо Тонев от 1922 година досега,
9. д-р Йоаким Шипковенски от 1924 досега. (Уточняваме, че отчетът е правен през 1925 година и лекарите може да се продължили работа и след тази година.)   
Информацията за развитието на болницата, дадена от д-р Попов, е ценна макар, че е сбита и кратка. От нея се вижда, че
от началото на миналия век до средата на 20-те години болницата се разраства с четири нови отделения, а легловата база се удвоява
От документ, съхраняван в личния фонд на д-р Васил Казанджиев (Ф. 1557), един от дългогодишните завеждащи Рентгенологичното отделение в болницата (от 1936 година до пенсионирането си) разбираме, че на 1 ноември 1919 година със съдействието на д-р Методи Попов за обслужване на болните е получен преносим рентгенов апарат, предаден след разформироването на подвижната военна болница при 5-та Дунавска дивизия. Апаратът е немско производство и е предаден заедно с бензинов агрегат за електрическото му захранване.
В Държавен архив-Русе се съхраняват личните фондове на много лекари, отдали живота си на каузата да помагат на хората. Разбира се не всички от тях са работили в Русенската държавна болница, но със своя професионализъм са оставили следа в историята на русенското здравеопазване. Такива са:
д-р Стефан Христов Баев, започнал работа в Русенската болница като старши лекар в Хирургическо отделение през 1945 година. През 1947 година специализира урология в Медицинска академия-София, а от 1952 до 1957 година е ръководител на Русенската болница, където организира и ръководи Кръводарителски център;
д-р Невена Келчева започнала работа в Окръжна болница-Русе като младши ординатор в Хирургическото отделение в края на 1944 година, през 1951 година придобива специалност „Акушерство и гинекология“, а през 1953 година завършва Института за специализация и усъвършенстване на лекари в София по гинекологична онкология. От 1953 година д-р Келчева е завеждащ Онкологичен кабинет, от 1963 година завежда Гинекологично отделение, а от 1965 до 1975 година е окръжен акушер-гинеколог на Русенски окръг;
д-р Георги Захариев, започнал работа през есента на 1946 година в Окръжна болница-Русе и специализирал вътрешни болести, заместник главен лекар на болницата;
д-р Роман Доганов постъпва като лекар в Първостепенна окръжна болница-Русе през 1948 година, специализира „Сърдечни болести“ и взема специалност „Кардиология“ през 1950 , завеждащ Терапевтично отделение на болницата и основоположник на клиничната ревмокардиология;
д-р Цено Георгиев работи като околийски лекар в Русе, ординатор и първи главен лекар в Окръжен онкологичен диспансер-Русе, през 1955 година взема специалност „Уши-нос-гърло“ и от 1963 година до пенсионирането си през 1980 година е завеждащ отделение „Уши-нос-гърло“ при Окръжна болница-Русе;
д-р Петър Хинков е стажант-лекар в Окръжна болница-Русе, специализира в Детската клиника в София, след което работи като старши ординатор и завеждащ Трето детското отделение на Окръжна болница-Русе;
д-р Милка Стрезова работи като лекар по гръдни болести в Окръжна болница-Русе.
Повечето от тези лекари са получили медицинското си образование във Франция, Австрия, Швейцария, Русия, Германия, но се завръщат в родината, за да приложат тук наученото и да помогнат за развитието на българската медицина.

Таня ВЕЛИКОВА
гл. експерт в Държавен
архив-Русе