Русе - най-големият български град по поречието на река Дунав и петият град по големина в България - е символ на отвореността на българина към различното и възприемчивостта към новото на фона на силни родни традиции. Защото това е градът, през който по река Дунав в българските земи идват различни неща от останалата част на Европа. Това каза генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев, който откри местната конференция в Русе по проекта на БТА „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“, който агенцията изпълнява с подкрепата на Европейската комисия.
„Избрахме за дата на конференцията деня след закриването на фестивала „Мартенски музикални дни“, защото те също са пример за това любопитство на българина към света с разнообразната програма от музикални произведения от всички краища на Европа - от Брамс и Дворжак на откриването до Верди на закриването редом до български автори и то в изпълнение на музиканти както от други народи, така и на българи, идващи във Фестивалния оркестър от 16 държави, където са водещи музиканти“, отбеляза Кирил Вълчев.
Той добави, че има други европейски държави, които само могат да вземат за пример космополитността, толерантността към различното и възприемчивостта към нововъведенията на българите в Русе.
„Това потвърждава и роденият в Русе Нобелов лауреат Елиас Канети в „Спасеният език“: „Русчук, в долното течение на Дунава, където съм се родил, беше чудесен град за едно дете и ако кажа, че той беше в България, давам непълна представа за него, тъй като там живееха хора от най-различен произход и само за един ден можеха да се чуят седем или осем езика“, отбеляза Вълчев.
В тази връзка той добави, че след Освобождението градът е най-многолюдният и най-модерен град в Княжество България, преди новата столица София да го надмине по брой на населението. Много от технологичните нововъведения от края на XIX и началото на XX век намират първото си приложение в красивия дунавски град, отчете Вълчев.
През 1878 г. Русе става първият град в България с градоустройствен план. За първи път в България се появяват бордюри, тротоари и улични газови фенери. През 1899 г. главните улици на града били покрити със закупените от Франция павета. Многобройните сгради - днес паметници на културата, са строени в модерните за времето си в останалата част на Европа архитектурни стилове необарок, модерн, неокласицизъм и сецесион, заради което Русе е наричан Малката Виена. Впрочем в един от архитектурните символи на града 0 Доходното здание - се провеждат и „Мартенските музикални дни“, каза още Вълчев.
Той отбеляза още, че в по-ново време, по време на социализма, пак в Русе се провежда първата публична демонстрация по европейски образец за граждански натиск - екопротестът на 28 септември 1987 г. на около 500 души с искане за чист въздух, и се създава Обществен комитет за екологична защита на Русе, зад чиято кауза застават редица български интелектуалци. Той получава подкрепа от други места в Европа.
Той отчете, че
през вековете „новото“ от запад в Европа понякога само е възродено „старо“, което е било по българските земи във времена преди да се появи другаде
по европейските земи. Търновската художествена школа - част от Палеологовия Ренесанс във Византия - остава изображения - образци за хуманизъм два века преди западноевропейския Ренесанс.
Генералният директор на БТА добави, че от времето на ранния български Ренесанс, изпреварил с два века западноевропейския, е и близката до Русе средновековна крепост Червен, от чиято история можем да вземем друго важно съвременно послание. През XIV век населението на Червен е около 10 000 души, при Освобождението е 2 000 души, през 1989 г. е почти 3 000 души, а днес в Червен живеят постоянно стотина предимно стари хора.
„Това трябва да ни напомни, че големият смисъл на всякакви вложения, включително от европейските фондове, трябва да бъде насочен към оставането на хората в България, включително в региона на Русе. Ако се насочват правилно вложенията в настоящето ни, не само ще остават в България нейните млади хора, но и мнозина напуснали я таланти ще се завръщат“, посочи Вълчев.
„Разказът за Европа е разказ за България и няма нищо по-лошо от преместването на разговора за Европа някъде далече от нас. Това издава ниско самочувствие и не отговаря на фактите“, каза известният журналист Бойко Василев.
„Преди години участвах в разговори в няколко български града за предстоящото ни влизане в Европейския съюз. Тогава видях, че лошият разговор за Европа прилича на разговор за Съветския съюз. Ние имаме всички основания да преместим този разказ за нас, за това което ние правим и за това, което можем още да направим“, каза Василев.
Журналистът изрази несъгласие с наложеното в нашия обществен живот впечатление, че европейците не са патриоти, а патриотите не са европейци.
„За мен това е поразителна грешка и именно град като Русе ще ни подскаже
- това е грешка и на времето, и сега. За големите български интелектуалци по Дунав такова разделение не е било възможно. Това е градът, където расте Елиас Канети, а Захари Стоянов, баба Тонка и синовете й създават идеята за България. Това се случва неслучайно тук, където идеята за Европа е най-силна. Тук се ражда идеята за българския патриотизъм и нищо не може да го отдели от Европа“, каза в заключение Бойко Василев.
„Област Русе наистина е пример за това как политиката на сближаване в Европейския съюз помага на регионите да се развиват и да подобряват качеството на живот на своите жители, защото през последните години чрез европейско финансиране в областта са реализирани редица проекти не само в инфраструктурата, но и в образованието, бизнеса и социалната сфера. Това каза заместник областният управител на Русе Георги Георгиев.
Георгиев отбеляза, че област Русе е много добре развита във всички сфери и е добър пример за модерен европейски регион с минало, настояще и бъдеще - както в културата, така и в индустрията.
„Нарочно споменавам тези две сфери, които на пръв поглед нямат много общо помежду си, но всъщност не е така - знанието е това, което ги обединява. В съвременния динамичен свят именно знанието се превръща в най-ценния ресурс, защото то буквално е двигател на иновациите, икономиката и социалните промени“, каза Георгиев.
„Много неща са свързани с Европа, но всъщност ние сме Европа
Като част от Европейския съюз и като част от собствената си работа, се вписваме във всички важни процеси, и с нашите усилия днес изграждаме нашата Европа“, припомни директорът на Регионалния исторически музей в Русе проф. Николай Ненов.
Той подчерта, че музеите са и образователни институции и даде пример, че русенският музей от 22 години посреща британски студенти по археология.
„Темата за Европа и образованието е много важна, за нас е изключително важно е нашите съвместни ангажименти с Европа да продължат и ние да работим колкото може по-активно с различните европейски институции.“ Това каза зам.-кметът на Русе Енчо Енчев.
Той обърна специално внимание на финансираната от ЕК  програма „Еразъм+“. „Тя дава възможност на много образователни дейци и ученици да обменят опит и практика в други страни. По този начин те запознават Европа с нашите традиции, а смятам, че в образованието ние имаме с какво да се гордеем. Освен това те се запознават с някои нови практики, които и ние бихме могли да усвоим“, каза зам.-кметът.
Енчев обърна внимание и на ролята на европейските програми за подобряването на материалната база на нашите учебни заведения. Той подчерта, че общините нямат възможност да финансират големи инфраструктурни проекти.
Зам.-кметът даде и няколко примера за ползите от европейските средства в образованието. По думите му предстои Русе да се изгради младежки център на стойност около 4 милиона лева. Ще бъде ремонтирана сградата на Основно училище „Отец Паисий“, което е паметник на културата, за близо 3 милиона лева. Ще се извършат ремонти на три детски градини и на двете средношколски общежития в общината.
„Това са над 20 милиона лева, които ще влязат в обновяване на материалната база на образованието в нашия град.
Това е непостижимо за нашия бюджет без да имаме европейско финансиране
Радвам се, че България е в Европейския съюз и че ние също имаме принос към европейските ценности и можем да ползваме европейските фондове, за да осигуряваме по-добро образование на подрастващите“, обобщи Енчо Енчев.
„Русенският университет работи много активно по европейските програми. За периода 2014-2020 година имаме успешно изпълнени над 20 проекта с европейско финансиране“, каза ректорът на висшето учебно заведение доц. Десислава Атанасова.
Сред тях тя открои създаване на център за върхови постижения „Университети за наука, информатика и технологии в е-обществото“. По него са били вложени 3 милиона лева в изграждане на инфраструктура, а съвсем скоро се очаква да започне изпълнението на втората му част, която е за развитие на изследвания и за връзките с бизнеса.
„В рамките на новия програмен период на програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ сме базови партньори в един нов център за компетентности за „Синьо, иновативно и устойчиво управление на крайбрежната морска и речна околна среда и ресурси“. Проектът е в процес на оценка, надяваме се на успешно приключване в рамките на месец. По първоначална оценка за нашия университет са предвидени около 8 милиона лева“, каза Атанасова.
От миналата година учебното заведение изпълнява проект за 12 милиона лева, по който е предвидено допълване на инфраструктурата му за научни изследвания в областта на седем научни изследователски групи.
Резултатите от европейските проекти са полезни не само за университета, но и за града
заяви доц. Атанасова.
„Област Русе е на първо място по брой ученици в дуална система на обучение. Това се дължи именно на проекти по европейските програми, в които са участвали и участват и към момента педагогически специалисти и ученици от региона“, каза началникът на Регионалното управление на образованието д-р Росица Георгиева.
„Това означава още, че имаме много тясна връзка между образованието и бизнеса. Това помага както на бизнеса за ранното откриване на кадри в съответната сфера, така и за повишаване уменията на учениците, защото тя започват да работят в реална работна среда“, каза още д-р Георгиева и отбеляза, че училищата и детските градини на територията на областта имат дългогодишен опит в работата по европейски проекти.
Партньорствата по програмата за трансгранично сътрудничество между България и Румъния прерастват в приятелства, затова е важно взаимното доверие между бенефициентите при изпълнението на проекти. Това каза председателят на асоциация „Еврорегион Данубиус“ Лили Ганчева, която от 23 години е мощен двигател на трансграничното сътрудничество между България и Румъния.
„Всички говорим за осъществени и в момента изпълняващи се проекти, но аз искам да обърна внимание на един по-различен аспект от този процес. Става въпрос за титаничния труд по подготовка на тези проекти. Когато се открие покана за внасяне на проекти по програмата за трансгранично сътрудничество между България и Румъния, да се идентифицира съответния партньор. Тук е ролята на „Еврорегион Данубиус“, отбеляза Ганчева.
През периода 2014-2020 година
в област Русе са изпълнени 1311 договора с обща стойност на безвъзмездната финансова помощ 196 165 698 лева
Бенефициентите по тях, някои от които имат ангажимент и за съфинансиране, са 1021, съобщи управителят на Областния информационен център в Русе Диана Аврамова.
„Община Русе успя да изпълни ред проекти, като обнови и образователната си инфраструктура, ремонтира училища, детски градини, социални институции. Община Бяла успя да реставрира моста на Колю Фичето, в Две могили се реновира професионалната гимназия“, каза  Диана Аврамова.
Тя коментира и проектите по Плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да приключат до средата на следващата година. Част от тях предвиждат технологична модернизация на фирми, STEM кабинети за училища, енергийна ефективност на различни сгради, изграждане на инфраструктурни обекти и др.