Археолози откриха голяма варовикова погребална камера на неизвестен древноегипетски фараон близо до град Абидос, Египет, датираща отпреди около 3600 години, предаде Ройтерс.
Откриването на гробницата на седем метра под земята в древния некропол беше съобщено от музея на Пенсилванския университет и египетски археолози. Това е второто обявено за тази година откритие на гробница на древен египетски фараон.
Погребалната камера е разположен на около 10 км от река Нил. Когато археолозите я намират, тя се оказва празна - очевидно отдавна разграбена от иманяри. Името на фараона, погребан някога в нея, първоначално е било записано с йероглифни текстове върху входа на камерата, заедно с нарисувани сцени, изобразяващи сестрите богини Изида и Нефтида.
„Името на владетеля фигурира в надписите, но не е оцеляло след посегателствата на древните разбойници на гробници. Сред възможните фараони са двама, които познаваме от паметниците в Абидос. Те са управлявали през тази епоха, но гробниците им така и не са открити“, каза професорът по египетска археология от Пенсилванския университет Джоузеф Вегнер, един от ръководителите на разкопките.
Освен украсения вход, погребалната камера се е състояла от редица други помещения, които са имали петметрови сводове, изработени от глинени тухли.
Гробницата датира от Втори преходен период, който продължава от 1640 г. пр.н.е. до 1540 г. пр.н.е. и свързва епохите на Средното и Новото царство, когато египетските фараони са едни от най-могъщите личности в региона.
Гробницата на неизвестния фараон е построена в по-голям погребален комплекс на по-ранен и могъщ фараон на име Неферхотеп I. Архитектурата ѝ показва връзки с гробници от Средното царство и по-късния Втори преходен период, уточни Вегнер.
Вторият преходен период започва почти едно хилядолетие след построяването на пирамидите в Гиза край Кайро, в които се намират гробниците на някои фараони от Старото царство. Много фараони от Новото царство са погребани в Долината на царете близо до Луксор, включително Тутанкамон, чиято гробница датира от XIV в. пр.н.е., а цялото ѝ съдържание е открито през 1922 г.