Над 50 изследователи, общественици и студенти участваха в кръгла маса на тема „Смяната на имената на мюсюлманите в България през тоталитарния режим. Лични истории – 40 години по-късно“ . Събитието се състоя в хибриден формат и предостави възможност за включване на говорители и слушатели от цяла България, а също и от Турция, Полша, Словения, Великобритания и САЩ, съобщават от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ-БАН), които бяха домакини на дискусията.
Форумът бе иницииран по повод провеждането на последната кампания по преименуването на мюсюлманите в страната в рамките на т.нар. „Възродителен процес“ през 1984 – 1985 г. Кръглата маса постави фокус върху разказа и преживяванията, представени от съвременници на процесите или от архивни документи. Участниците разгледаха теми като детските спомени, срам и травми, през символиката на името и неговото значение за личността и твореца, до различните форми на натиск, асимилация, отзвукът в международни институции като ООН. Обсъдени бяха и проблемите в съвременните интерпретации и изучаване на асимилационните кампании спрямо мюсюлманските общности, проведени през социалистическия режим.
„Посветихме кръглата маса на няколко големи тематични полета като спомените и забравата, паметта и травмата, личните истории в историческите извори, последиците от тези политики в живота на потърпевшите,“ казва доц. д-р Мила Маева, част от организационния екип. „Това събитие имаше за цел да представи и анализира културните модели и наративните форми, които участват в процеса на споделяне на спомени. Дискутирахме и важния изследователски въпрос как спомените на хората, групите и общностите допринасят за изграждането на идентичността и как се артикулират индивидуалните и колективни спомени за случилото се сред мюсюлманските общности днес,“ допълни доц. д-р Йелис Еролова, също член на екипа.
В допълнение на историческия дебат, етноложкият и антроположкият поглед към темата, свързана със смяната на мюсюлманските имена, показа, че държавните политики и личните истории са еднакво важни не само за индивидуалния спомен, но и за културната памет на обществата, отбелязват от института. Присъстващите на кръглата маса слушатели от различни мюсюлмански общности, жертви на проведените асимилационни процеси, споделиха своите лични преживявания на случилото се, като се явиха и своеобразен коректив на изследователите относно обективността на случилото се, допълват от ИЕФЕМ-БАН.
/ ГН