Необходимо е цялостно преосмисляне на Законопроекта за веригата на доставки на земеделски продукти и храни поради предвидената безпрецедентна държавна намеса в търговията с храни, която ще навреди на пазара, пише Сдружението за модерна търговия (СМТ) в становище, адресирано до министър-председателя Росен Желязков, министъра на земеделието и храните Георги Тахов и министъра на икономиката и индустрията Петър Дилов.
Сдружението изразява своята подкрепа за усилията и инициативите на българското правителство за подобряване на функционирането на веригата на доставки на земеделски продукти и храни, но смята, че законопроектът, изготвен от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) не постига тази цел. Напротив, той подменя принципите на пазарна икономика с държавна регулация на всеки аспект от отношенията между субектите по веригата на доставки на земеделски продукти и храни. Свободата на договаряне се подменя с контролирани от държавата търговски условия, които облагодетелстват производителите (продавачи) на земеделски продукти и храни и съответно ощетяват останалите участници във веригата на доставки - купувачите, преработвателите и търговците, а в крайна сметка и потребителите. На практика законопроектът цели да определя едностранно асортимента от стоки в магазините, цените, на които продават всички субекти по веригата на доставка, и лимит на промоциите на продукти към крайни клиенти, отбелязват от СМТ.
Според Сдружението е необходим предварителен анализ и детайлна оценка на въздействието преди да се пристъпи към подобни драстични мерки на замяна на пазарните принципи с регулация. При всяко положение държавната намеса би довела до увеличаване на разходите за правене на бизнес и допълнителен риск при работа с български производители, което ще намали тяхната конкурентоспособност, противно на преследваните цели, предупреждават от СМТ. 
На следващо място допълнителните разходи ще поставят под натиск цените на българската земеделска продукция, което може да даде тласък на инфлационни процеси в период, в който потребителите са особено чувствителни, а България е на крачка от влизане в еврозоната. На този етап законопроектът не адресира по никакъв начин тези рискове и дори не ги остойностява. Налице са концептуални дефицити на законопроекта, които не могат да бъдат разрешени само с редакционни промени, посочват от Сдружението за модерна търговия.
От СМТ припомнят, че въвеждането на максимални надценки противоречи на решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) от 2019 г. по повод предходен законопроект за допълнение на Закона за защита на потребителите, с който се целеше определяне на максимални надценки на определени хранителни стоки. Решението на КЗК от 2019 г. съдържа подробен анализ на ефекта на максимални надценки върху конкуренцията на пазара. КЗК е изразила опасения, че определянето на максимална надценка ограничава ценовата конкуренция между търговците на дребно, включително риск всички да определят надценка, която е равна или много близо до максималната, с което би се получил аналогичен ефект на този на забранено споразумение за фиксиране на цени.
БТА припомня, че по-рано днес дванадесет браншови организации излязоха със съвместно становище, адресирано до премиера Росен Желязков и ресорните министри относно проекта за Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни. В становището се отбелязва, че предложеният законопроект не съответства на правото на Европейския съюз и може да доведе до сериозни негативни правни и икономически последици за България.
Подписалите становището подкрепят идеята да се потърсят начини за подкрепа и засилване на пазарната позиция на земеделските производители, но това следва да е в посока създаване стимули за коопериране и подобряване на защитата от нелоялни търговски практики, а не чрез кризисни мерки, които биха застрашили функционирането на веригите на доставки и продоволствената сигурност.