Най-масовата асоциация с европейската зелена сделка е за чист въздух и преход към възобновяеми енергийни източници, но най-очакваният ефект е покачване на цените на стоки и услуги, показва проучване на „Алфа рисърч“. Данните бяха представени от софийския офис на Европейския съвет за външна политика. Проучванията са проведени през януари 2021 г. и през май 2023 г. и съчетават количествени и качествени изследователски методи. Извършени са чрез подход с набиране на мини представителна за столицата извадка по признаците пол, възраст, образование и политически нагласи. Участниците са на възраст от 18 до 60 години. Допитаните са попълнили количествен въпросник, след което са участвали в информационен ден, а след него отново са попълнили въпросника.
Изводите от резултатите от двете проучвания са, че хората оценяват темата за климатичните промени като изключително важна и биха дали висока подкрепа климатичните политики да са приоритет в програмите на политическите партии, каза Мария Симеонова, ръководител на софийския офис на Европейския съвет за външна политика. Данните показват още, че всеки трети не познава и не знае нищо за Плана за възстановяване и устойчивост, а 76% не познават българските политики по климата. От климатичната политика не се интересуват 8,4% от запитаните. Според близо 85% от участниците най-очакваният ефект от зелената сделка е повишаване на цените на стоките и услугите.
На въпрос какво биха направили в близко бъдеще, за да намалят замърсяването на природата и за да намалят вредните емисии 31,2% отговарят, че вече са направили топлоизолация на дома си, за да намалят потреблението на енергия за отопление, 26,7% вече събират отпадъците разделно, 23,9% вече са намалили употребата на пластмасови продукти, 20,1% вече рециклират старите си дрехи и др.
През последните 20 г. се промениха много неща в поведението на партиите и в контекста на темата за зелената сделка показват тежки дефицити и последствия, каза политологът Владимир Шопов. Повечето партии свикнаха да се позиционират спрямо повърхностни консенсуси, които се изграждат в обществото по изкуствен начин и нямат връзка с по-дълбоките социални нагласи. Когато се спомене думата „преход“ се активизират интересни нагласи, защото повечето хора не възприемат българската политическа и управленска система като способни да се справят с преходи. Така веднага се създава дистанция и резервираност, защото, когато се заговори за енергиен преход, тези пластове веднага се активират, допълни Шопов.
Енергията от възобновяеми енергийни източници се разраства, особено соларната енергия, каза Юлиян Попов, бивш министър на околната среда и водите. По думите му страната ни трябва да инвестира в различни форми за съхранение на енергия, в батерии и др. в страната ни липсват инвестиции за научни изследвания и иновации, които по думите му трябва да бъдат 2% от Брутния вътрешен продукт, а не 0,2% както е сега. Според него начинът да се намалят цените на електроенергията е да има агресивно изграждане на възобновяема енергия. По думите му до 2030 г. в България соларната енергия ще се утрои, а вятърната ще бъде с 5-7 пъти повече в сравнение със сегашните стойности.