Рубриката „Психология за всеки“ е предназначена да разяснява и прави достъпни различни теми от психологията за широката аудитория. В нея ще откривате статии, които разглеждат важни въпроси за личното развитие, подобряването на взаимоотношенията и методи за справяне с ежедневните предизвикателства. Тази рубрика има за цел да предложи подкрепа и насоки на всички, които искат да разберат по-добре себе си и хората около тях. Темите ще бъдат поднасяни на разбираем и практически насочен език, за да бъде психологията достъпна за всеки, който иска да обогати живота си и да се чувства по-свързан и устойчив.
„Вярвам, че психологическото познание е мощен инструмент за позитивна промяна“, казва Диана Балканджиева. Тя е магистър психолог и семеен терапевт. 
Базов психотерапевт по позитивна психотерапия и член на Дружеството на психолозите в Република България.
Преминала е обучения и специализации в областта на арт-терапията; семейни и бизнес констелации; консултиране при хранителни нарушения и емоционално хранене; НЛП (невролингвистично програмиране); работа с метафорични карти и коучинг за родители. 
За информация и контакт: телефон 0897 286 671 и https://dianabalkandjieva-psychologist.com/

Жестокостта и агресията не са нови за човечеството, но в последните години те сякаш се проявяват все по-често и с по-голяма интензивност. Видеа със садистично насилие се разпространяват онлайн, хората проявяват агресия на пътя, в училищата и в социалните мрежи, а обществото привиква към бруталността, сякаш тя е неизбежна част от модерния свят.
В допълнение към това, насилието над животни повдига въпроса за връзката между жестокостта към животни и агресията към хора. Последният случай от Перник, където двама души са обвинени в садистично отношение към животни, подчертава значимостта на този проблем. 
В тази статия ще направим психологическа дисекция на злото - ще разгледаме как се формира агресията, какви са корените на жестокостта, защо средата играе ключова роля в оформянето на насилниците и как можем да предотвратим ескалацията на насилието.
Добро и зло са фундаментални концепции, които оформят човешкото поведение и обществени норми. Въпреки това историята и съвременността показват, че дори добри хора могат да извършват зли деяния при определени обстоятелства. Американският психолог Филип Зимбардо изследва този феномен в книгата си „Ефектът Луцифер“, където анализира как ситуационните фактори могат да превърнат обикновени хора в извършители на жестокости.
„Ефектът Луцифер“ - когато обикновени хора стават жестоки
Филип Зимбардо подчертава, че злото не е вродено качество, а резултат от социални и ситуационни фактори. Неговият известен Стандфордски затворнически експеримент (1971 г.) демонстрира как обикновени хора могат да извършват жестокости, когато са поставени в определена среда. Доброволци, разделени на „затворници“ и „надзиратели“, бързо се адаптират към ролите си, като „надзирателите“ проявяват садистично поведение, а „затворниците“ изпадат в подчинение и депресия.
Какви са основните изводи от този експеримент?
Ситуацията е по-силна от личността - дори морални и добри хора могат да действат зловещо, ако бъдат поставени в среда, която насърчава такова поведение.
Обезличаването и загубата на индивидуалност - когато хората носят униформи или действат като част от група, те често губят личното си чувство за отговорност и извършват действия, които никога не биха направили индивидуално.
Силата на авторитета - хората са склонни да се подчиняват на властови структури, дори когато това означава да причиняват болка на другите.
Тези фактори могат да бъдат наблюдавани не само в експериментални условия, но и в реални исторически събития като Холокоста, геноцидите и дори съвременните военни престъпления.
Отвътре навън: Как се заражда агресията?
1. Философи и психолози като Фройд, Фром и Зимбардо разглеждат агресията като част от човешката природа, но с различни тълкувания:
Зигмунд Фройд вярва, че агресията е неизбежна, вкоренена в инстинктите ни (Танатос - стремежът към разрушение).
Ерих Фром разграничава защитната агресия (естествен отговор на опасност) от злокачествената агресия - насилие, мотивирано от удоволствие, контрол и садизъм.
Филип Зимбардо доказва, че средата може да превърне обикновени хора в насилници, ако съществуват подходящите условия.
2. Травмите и ролята на средата
Никой не се ражда садист - но човек може да бъде формиран от средата.
Травматично детство - децата, които растат в насилие или пренебрежение, често повтарят моделите на насилниците си.
Липса на емпатия - ако на едно дете не се преподаде състрадание, а вместо това вижда жестокост като „нормална“, то може да започне да възприема насилието като допустимо.
Култура на безразличие - общество, в което насилието не се наказва строго, насърчава агресивните индивиди да продължат с престъпленията си.
Агресията в съвременното общество
В днешно време агресията изглежда се увеличава - войни, политически конфликти, насилие по улиците, онлайн хейт и тормоз. Защо това се случва?
1. Дехуманизацията и дигиталната агресия
Социалните медии улесняват анонимността и дехуманизацията. Когато човек не вижда лицето на другия, е по-лесно да прояви жестокост - чрез обиди, заплахи или дори пропаганда на насилие. Това напомня за ефекта, наблюдаван в експеримента на Зимбардо - когато хората губят усещането за индивидуална отговорност, те стават по-жестоки.
2. Социално-икономически напрежения
Стресът, икономическите неравенства и несигурността за бъдещето засилват агресивното поведение. Когато хората се чувстват безсилни, те често търсят изкупителни жертви - било то чрез расова омраза, политическо насилие или социални конфликти.
3. Културата на страха и медийното влияние
Новините често ни заливат с негативна информация - престъпления, войни, корупция. Това създава усещане за враждебен свят, в който човек трябва да бъде агресивен, за да оцелее. Освен това, медиите понякога нормализират насилието, като го представят като забавление (филми, видеоигри, риалити шоута).
4. Загубата на морални ориентири
Все повече хора живеят в общества, където традиционните морални и етични норми се размиват. Липсата на ясни граници между добро и зло прави насилието по-приемливо, особено когато е оправдано с „висши цели“ - национализъм, религия, идеология.
Как да се противопоставим на злото?
Зимбардо завършва книгата си с важно послание - ако ситуационните фактори могат да ни направят зли, то можем и съзнателно да създадем среда, която насърчава доброто.
Критично мислене и осъзнатост - всеки трябва да се запита: „Подвеждам ли се по груповото мислене? Дали ситуацията не ме кара да се държа по начин, който не отразява истинските ми ценности?“.
Гражданска активност и социална отговорност - когато виждаме несправедливост, е важно да се намесим, вместо да оставаме пасивни наблюдатели.
Образование и емоционална интелигентност - хората, които разбират собствените си емоции и мотиви, са по-малко склонни към агресивно поведение.
Позитивни модели на подражание - ако злото може да бъде заразно, то същото важи и за доброто. Трябва да се насърчават примери на състрадание, хуманност и етичност.
Теорията на Филип Зимбардо ни показва, че никой не е напълно защитен от злото - всеки човек може да стане агресор, ако средата го подтикне към това. Важно е да разберем тези механизми, за да не допускаме те да ни управляват. Днес, когато агресията изглежда все по-разпространена, отговорността за добротата не е само личен избор - тя е социална необходимост.
Агресията към животни и връзката й с насилието към хора
Жестокостта към животни е сериозен проблем, който често остава подценен. Психологически изследвания показват, че насилието над животни може да бъде предвестник на агресия към хора. Според криминалния психолог Благовест Божидаров, изтезаването на животни е психично отклонение и сигнал за бъдеща агресия. Той отбелязва, че хора, които проявяват жестокост към животни, често са били жертви или свидетели на насилие в детството си, а садизмът е свързан с желание за контрол и липса на емпатия. 
Случаят от Перник
През март 2025 г. в Перник бяха задържани 26-годишната Габриела Сашова и 35-годишният Красимир Георгиев по обвинения в жестокост към животни, довела до мъчителна смърт. Те са заснемали зверствата и са разпространявали видеата срещу заплащане в тъмната мрежа, предимно на чуждестранни клиенти. 
Психологът Мария Няголова коментира, че този случай е демонстрация на перверзия и липса на емпатия, морал и вина у извършителите. Тя подчертава, че не по-малко зло са и тези, които плащат за подобни видеа, като отбелязва, че около 1% от населението има предразположеност към подобна жестокост, но семейната среда и моралните основи са определящи за проявата й. 
Жестокостта към животни е предупредителен знак за по-сериозни престъпления, а случаят в Перник доказва необходимостта от по-строги закони и обществена ангажираност.
Психолози, криминалисти и социолози предупреждават, че много от серийните убийци и насилници започват с изтезаване на животни, преди да преминат към хора.
Криминалните изследвания
Проучванията на ФБР показват, че 70% от серийните убийци в САЩ имат в миналото си прояви на жестокост към животни.
Изследване на Американската ветеринарномедицинска асоциация разкрива, че 88% от децата, които са малтретирали животни, са проявили насилие към хора по-късно в живота си.
Според доклад на Националния институт по правосъдие в САЩ, насилието над животни е един от основните показатели за бъдещо домашно насилие и убийства.
Как насилието ескалира?
Изтезаване на животни в детството - много серийни убийци започват с насилие над животни още в ранна възраст.
Агресия към уязвими групи - жестокостта към животни често преминава в насилие срещу деца, възрастни хора и жени.
Тежки престъпления - в крайна сметка тези хора извършват убийства, изнасилвания и други насилствени престъпления.
Реални случаи: от насилие над животни до убийства
Тед Бънди, един от най-известните серийни убийци в САЩ, е измъчвал животни като дете. В зряла възраст убива най-малко 30 жени.
Джефри Дамър - от разчленяване на животни до канибализъм
Джефри Дамър е бил обсебен от разчленяване на животни още в детството си. По-късно убива и изяжда 17 души.
Бразилският сериен убиец Лукас Магно е заснемал видеа с изтезания на кучета, преди да убие 11 жени.
Защо насилието над животни се увеличава?
Интернет и тъмната мрежа - видеа с насилие над животни се продават в тъмната мрежа.
Липса на наказания - в България наказанията за насилие над животни са леки и рядко се прилагат.
Социална деградация - липсата на морални ценности насърчава агресията.
Как да спрем ескалацията на насилието?
1. По-строги закони.
2. Образование и превенция:
- уроци по емпатия и отговорност към животните в училище;
- психологическа помощ за деца, проявяващи жестокост.
3. Гражданска активност:
- сигнализиране за случаи на насилие над животни;
- кампании за промяна на общественото мнение.
4. Следене на потенциални насилници:
- криминални досиета за насилници над животни;
- психиатрично наблюдение на хора с прояви на садизъм.
Ако искаме по-сигурно и морално общество, трябва да разберем как се заражда агресията и да действаме още при първите й прояви.
Насилието не е просто личен избор - то е резултат от социална среда, травми и безнаказаност.
Затова, ако искаме да спрем престъпленията срещу хора, трябва да започнем с борбата срещу насилието над животни.
Въпросът, който остава пред нас: Ще продължим ли да игнорираме първите признаци на злото, или ще го спрем, преди да ескалира?

Диана БАЛКАНДЖИЕВА