Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

Фразеологизмыг манна небесна означава голямо благо, получено даром. Той е свързан с библейския разказ за храната, която Бог е давал всяка сутрин на евреите по времето, когато те са странствали в пустинята след изхода от Египет. Във връзка със същия разказ се намира и фразеологизмът чакам като манна небесна, означаващ „чакам, очаквам някого или нещо, жадувам за нещо с голямо, огромно нетърпение, с голямо желание“.
Книга „Изход“ посочва, че след напускането на Египет „заропта цялото общество Израилеви синове срещу Моисея и Аарона в пустинята“ (Изх. 16: 2). Причина за този ропот е бил гладът, изпитван от евреите (Изх. 16: 3). Тогава Бог е започнал да изпраща храна за народа – вечер е изпращал множество пъдпъдъци (Изх. 16: 12 – 13), а на сутринта е давал манна (Изх. 16: 14). В Изх. 16: 14 тя е представена като „нещо дребно, зърнесто, ситно като скреж по земята“.
Никой от израилтяниете не е знаел що е то. Моисей им е обяснил, че това е хляб, даден от Господа за храна (Изх. 16: 15 – 16). Господ е заповядал да събират от нея по гомор на човек (гоморът е купа, равняваща се на една десета част от ефа, срв. Изх. 16: 36; ефата е съд, достатъчно голям, за да побере човек, вж. Зах. 5: 7). Излишък от тази храна не е имало, нито е бил изпитван недостиг от нея (Изх. 16: 18). Събраната манна е трябвало да бъде изяждана до сутринта. Някои не са послушали това нареждане и са запазили част от манната, но на сутринта тя е червясала и се е вмирисала (Изх. 16: 20). В шестия ден народът е събирал двойно повече от тази храна – по два гомора за всекиго. В събота не е трябвало да се събира манна, а и Господ не е изпращал от нея (Изх. 16: 22 – 28). Тези, които въпреки Божията заповед са излизали да търсят манна, не са могли да я намират (Изх. 16: 27). Събраното от предния ден количество обаче в събота не се е разваляло (Изх. 16: 24).
Манната е била като кориандрово семе, бяла, а на вкус е била като медена питка. Един гомор манна е бил поставен в златен съд пред ковчега на свидетелството (Изх. 16: 31 – 34; cpв. Евр. 9: 4). Израилтяните са се хранели с манна в продължение на 40 години, докато са стигнали до границите на Ханаанската земя (Изх. 16: 35).
В Пс. 77: 24 манната се нарича „хляб небесен“, а в Пс. 77: 25 – „хляб ангелски“, защото е имала превъзходни хранителни качества и при това е била направо изпращана от Бога. Фактът, че тя е била достатъчна за всекиго измежду израилтяните, има и възпитателно значение. То в обяснено от св. ап. Павел така: „13. Не че искам да бъде на другите леко, а вам тежко, но за изравнение; 14. Сегашният ваш излишък да допълня техния недостиг, за да послужи и техният излишък при вашия недостиг, та да има равенство“ (2 Кор. 8: 13 – 14; срв. Изх. 16: 18).
Предполага се, че името манна произлиза от евр. ман, което означава дар. Съществува обаче и друго предположение – от евр. ман ху (т.е. „Що е това?“, вж. Изх. 16: 15), тъй като този въпрос е бил задаван от израилтяните, когато Бог е изпратил за пръв път манна.
Някои изследователи посочват, че в долината около Синай и досега има един вид манна, която се събира през м. юни от някои дървета. Арабите я наричат мед. Съществуват и други видове манна. Библейският разказ обаче не се отнася за някой от тях, а за едно чудо: 1. Бог е изпращал манна само тогава и само дотогава, докато е имало нужда от нея; 2. тя не се е събирала от дървета или от растения, а се е срещала навсякъде, където и да отиде Божият народ; 3. тя е била в много голямо количество: 4. на следващия ден тя е червясвала и се е вмирисвала; 5. в събота не се е появявала, а на предходния ден е падала двукратно повече и това количество не се е разваляло през съботния ден.
Фразеологизмът манна небесна се употребява и в други езици, вж, напр. полски manna niebieska и чешки nebeská mana. А ето и съответствията на фразеологизма чакам като манна небесна в няколко езика: 1. руски как манны небесной ждать: 2. украински чекати як манни небесноi; 3. cловашки čakatʼ ako mannu z nebа; 4. френски manne désirer ardemment; 5. португалски esperar como o maná do seu; 6. испански esperar como el maná celestial; 7. италиански aspettare che la manna piova dal cielo.

Иво БРАТАНОВ