Фотографията е изкуство, което разказва истории. 
Фотографията е среща на кръстовището между реалността, мига, любопитството, общата култура и въображението на автора.
Фотографията рисува цветната мозайка на живота, дори когато е черно-бяла. Или най-вече тогава. Защото за експресията и внушението се разчита не на цветните образи, а на цветната идея на автора.
Фотографията е и машина на времето - припомня какви сме били, какви промени са настъпили с нас и около нас, как са създадени например сградите, които следващите поколения приемат като даденост, все едно винаги са били на местата си. Или как се разрушават.
На тази памет е посветена специалната рубрика на „Утро“ - „Черно-бели мигове от цветната мозайка на живота“. В нея публикуваме интересни снимки на журналиста, автор на блестящи афоризми, изследовател на историята на Русе и общественик Хачик Лебикян, а той разказва тяхната история.

По утвърдена вече практика, след всяка политическа промяна у нас следва масово преименуване на улици. В края на 1991 година, един месец след като бе избран, кметът Асен Тасев подписа заповед, с която се възстановяват и преименуват имена на основни улици, площади и училища. На улица „Маршал Толбухин“ не й беше възстановено старото име „Николаевска“ (Великият княз Николай Николаевич е бил главнокомандващ на Действащата руска армия на Балканския полуостров), а беше „прекръсти“ на „Захари Стоянов“, въпреки, че улица с това име си имаше. За да стане по-сложно, тя също беше преименувана и стана „Пазарна“. Но историята не свърши до тук. След още един месец, малко преди Коледа, на „Маршал Толбухин“ й беше възстановено името „Николаевска“, а улица „Костенец“ в квартал „Здравец“  получи името „Захари Стоянов“. Хаосът беше пълен.
Няколко месеца по-късно съботната притурка „Русе днес“ на доскорошния вестник „Дунавска правда“, вече излизащ като „Утро“, отпечата само горната част на тази снимка с надписа: „PITTSBURGH CITY BANK“. Въпросът към читателите беше „Къде се намира надписа на снимката и с какво е свързан?“.
Загадката не ме затрудни, защото бях свидетел когато две години преди това там се снимаха кадри от филм за Дан Колов. Мястото е на днешната улица „Николаевска“, близо до занемарената сега сграда на бившия Държавен архив. Отговорът ми до редакцията беше, че знам къде е сградата, но не знам как да отговоря, защото не е сигурно какво е името на тази улица в момента. И ако не спечеля обявената от вестника награда - пакет качествено кафе, ще съдя Общината, която продължаваше да нарича улицата „Маршал Толбухин“.
Все пак спечелих наградата на вестник „Утро“ „с остроумието и проявеното чувство за хумор“.

Хачик ЛЕБИКЯН