Броят на списание ЛИК на тема „Културното наследство на България пътува по света“ има три послания. Едното от тях е, че това е брой за паметта за самата памет. Това каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев, на представянето на новия брой на списанието в сградата на Националния археологически институт с музей при БАН в София.
„Пътуващото българско наследство има много по-дълга история. Първата новина, която ще прочете в този брой, е от 1958 г. за изложба в Швейцария. Този брой разказва за повече от 60 такива изложби през близо седемте десетилетия, за които архивите на БТА пазят снимки и информация“, добави Вълчев.
В България, а и на Балканите, ние, до голяма степен, крепим своята културна идентичност върху миналото си, а именно – върху наследството си, каза доц. Георги Лозанов, главен редактор на списание ЛИК, на представянето на новия брой в сградата на Националния археологически институт с музей при БАН в София.
„Ние имаме история, но тази история много зависи от това дали институциите могат да я съхранят и да разкажат така, че да остане в паметта на съвременниците“, каза още доц. Георги Лозанов.
„Има нужда да представяме нашето културно наследство в чужбина, но не сме в състояние да изнесем цялото си културно наследство от даден период някъде в чужбина. И това, което представяме, може да накара хора да дойдат тук, на място, за да се запознаят със загатнатото от изложбите ни в чужбина“, каза доц. д-р Маргарит Дамянов. Той е куратор от българска страна на отминалата изложба в музея „Гети“, свързана с представянето на Древна Тракия в Лос Анджелис.
Самите изложби в чужбина са важни за това, което показват като факти, но са важни и с това, което очертават като тенденции. Тези тенденции, които се очертаха, са видими за нашите колеги в чужбина. Това каза проф. д-р Тотко Стоянов от катедрата по археология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". По думите му, понякога има спор за концепциите - какво, доколко и как да се показва на тези изложби в чужбина, което е естествено, защото самите изследователи, които участват в тези изложби, имат различни виждания.
Важни са артефактите и това, което ние представяме в чужбина, каза проф. Михаил Заимов. Той отбеляза, че от 2018 г. контактува с Джефри Спиър, учен от много голяма величина, куратор на „Гети“. „В процеса на тези контакти видях, че г-н Спиър пази плаката от изложбата от 1987 година от „Метрополитън“ и бях учуден от това нещо. И той ми каза: „Знаеш ли, аз бях толкова впечатлен от тази изложба, че всъщност това е една от причините аз да съм това, което съм“, разказва проф. Заимов. И отбелязва, че това е една перспектива не наша навън, а отвън към нас и към всички, които повдигат дебати трябва ли, не трябва ли българските артефакти да пътуват по света.
/ДД