Изключително важно е художествените музеи да се активират по отношение на трансфер на българско изкуство най-малко в западноевропейския контекст. Това каза изкуствоведът и директор на Художествената галерия в Казанлък д-р Пламен Петров, който беше гост на представянето на новия брой на списание ЛИК на Българската телеграфна агенция (БТА) на тема „Културното наследство на България пътува по света“. Той отбеляза, че българското изкуство е тясно свързано с този контекст, най-малкото защото много български художници са учили в Западна Европа. 
Д-р Петров изказа благодарност за поканата на представянето. "Благодаря и за възможността да прозвучи една доста тъжна констатация", каза той. И отбеляза, че ако с тракийското наследство и изобщо с далечното си минало, което като общество сме наследили и нямаме особена заслуга за него, България се представя наистина на много места по света, то по отношение на визуалните и изобразителни изкуства това не е точно така. По думите му констатацията е, че пътуването на българското изкуство по света и използването му като реклама и инструмент за привличане на публика е доста по-малко. Изкуствоведът посочи, че освен една голяма изложба през 1926 година в Прага, няма друго мащабно представяне на художествената ни култура. 
По тази причина Художествената галерия в Казанлък направи две важни крачки в тази посока - да покажем не само „Ахинора“, а и цялото изкуство на Иван Милев в Рим и Виена, посочи д-р Петров. Тогава установих горчивата истина, че всъщност това е първата самостоятелна изложба, която българската държава и в частност Художествената галерия в Казанлък организира на Иван Милев в Западна Европа, макар и голяма част от критиката приживе, а и днес, да го определяме като едно от лицата, с които можем да се представяме в Европа и по света.