В познатата история за Буратино намираме една приказка за кукления театър, за живота на неодушевените кукли, които по свой начин се нуждаят от човечност. Думите на режисьора проф. Славчо Маленов пред БТА са по повод премиерата по едноименното произведение на Алексей Толстой в Младежкия театър.
„Не вървим изцяло по сюжета на Толстой. Въпреки това е запазен духът на приказката, която, дори прочетена по този класически начин, кореспондира много добре със съвременните деца“, казва пред БТА актьорът Александър Йорданов.
„Самият главен герой, татко Карло, мечтае да се освободи от конюнктурните ограничения, от агресията, която съществува, иска да отиде и да сподели своето изкуство с хората. Това е доста общо казано, но куклите имат право на свой избор – да отидат при хората и да им върнат радостта – чрез оживяването на една нежива материя. Това е актуално и днес, тъй като все повече в кукления театър забелязваме живото присъствие. Все повече куклата бива избутвана на по-заден план. Затова според мен е много хубаво, че в „Буратино“ куклите накрая запяват „Ето, хора, вижте ни! Ние сме куклите и носим към вас радост и обич", разказва режисьорът.
По думите на проф. Маленов много е важно тази топлина да бъде споделяна: „И мисля, че всички хора, които се занимават с театър, се опитват да направят тази комуникация с публиката, която е в залата. Един спектакъл, колкото и да е хубав, става добър, когато комуникира със зрителя“.
„За да вляза в сърцето на татко Карло, по време на репетиционния процес много ми помогна това, че куклите имат нужда от ремонт – понякога трябва да се смени конец или да се подмени някоя друга част. Татко Карло се отнася с голяма любов и толкова много обич към куклите и към материала, с който работи. Всеки път, когато ми се налагаше да привържа някой конец, забелязвах все повече и повече детайли в куклите – колко са изящни и колко красиво са направени, и колко любов е вложена в тях, докато се създавани“, разказва пред БТА актьорът Димитър Иванов-Мич.
ТЕМИТЕ
Темите вълнуват всеки човек, тъй като творческата свобода винаги е била актуална, коментира проф. Маленов. „И днес, когато няма цензура, ние се съобразяваме с много неща, които са свързани с морала, доброто възпитание и така нататък. За мен актуалното в „Буратино“ е липсата на свобода. Театрите се превърнати в търговски дружества и не са толкова свободни в творческо отношение, защото се съобразяват с икономическата конюнктура“, допълва той
Според Александър Йорданов има една основна тема, свързана с децата, тяхното порастване, родителите. „За мен едно от най-важните неща е смелостта, която Буратино проявява, въпреки всичко, въпреки че току-що е създаден и знае какво го чака. Виждаме, че понякога това, че детето си пъха носа там, където не му е работа, е за добро“, смята актьорът.
МАРИОНЕТКИТЕ
„Интересното е, че използваме марионетки – система, която е загубила своята популярност в България, въпреки че до 50-те години на миналия век е била основна система в кукления театър. Постепенно, с навлизането на съветската култура в българския политически живот, тази система бива изтласкана и започват да доминират куклите на параван – ръкавичните кукли (явайките). Те са приоритет на работата на Сергей Образцов (1901-1992, руски и съветски драматичен артист, кукловод, режисьор, народен артист на СССР, от 1931 г. ръководи Централния куклен театър в Москва –  бел. а.)“, разказва проф. Маленов.
По думите му почти вече няма майстори в България, които могат да правят марионетки. „Самото кукловодене е доста трудно, заради конците, които се оплитат и късат. Но марионетката си е марионетка, неслучайно е наричана Кралицата на куклите“, допълва режисьорът.
Според Анна-Валерия Гостанян работата с марионетки изисква огромна прецизност и концентрация: Трябва да мислиш една-две крачки напред“. И преди съм играла с марионетки, но всяка нова кукла е като за първи път – знаеш системата, владееш я, но самият допир с новата кукла е научаване наново – да водиш някакъв живот, допълва актрисата.
В „Буратино“ сценографията, куклите и костюмите са на Силва Бъчварова, а композитор е Петър Цанков.

Репортер – Даниел ДимитровОператори – Борислав Бориславов, Даниел ДимитровМонтаж – Валя Ковачева