Свещеномъченикът Василий бил свещеник в град Анкира (днешна Анкара, столица на Турция) в средата на четвърти век. Това било времето на арианството, което си спечелило поддръжка от императорския двор и започнало да преследва православните вярващи. Затова и свещеник Василий, добре образован и смел защитник на вярата, претърпял много страдания и преследвания от арианите при император Констанций (337-361 г.).
Като голям поддръжник на православието и истински пастир на християнската община в Анкира, той станал цел на арианските стремежи за надделяване. Дори Цариградският патриарх Евдоксий, арианин, му наложил забрана да свещенодейства и едва впоследствие друг събор на епископи в Палестина му върнал правото да извършва светите тайнства.
А Василий не само свещенодействал, но открито изповядвал правата вяра и живеел богоугодно, като разяснявал истината за християнството и мнозина изваждал от заблудата. А когато престола заел Юлиан Отстъпник (361-363 г.), наречен така заради отказа си от християнството и стремежа си да възстанови езичеството като официална религия, започнало гонение против християните в цялата империя.
Свещеник Василий веднага се обявил срещу това безумие и открито започнал да го изобличава. Същевременно с проповедите си в храма и в частни разговори с вярващите ги утвърждавал във вярата. Затова по нареждане на управителя Сатурнин той бил заловен и хвърлен в тъмница.
Когато цар Юлиан дошъл в Анкира, той бил уведомен за свещеника Василий и заповядал да го доведат при него. Опитал се да го спечели с увещания и обещания, но светецът само показал твърдост и дори в лицето изобличил императора. Тогава той заповядал да го измъчват, макар да било ясно, че Василий няма да се отрече от Христос и да се върне към идолите. След поредица изтезания го убили мъченически на 28 януари 363 г.