В анкета на британското списание „Autosport“, проведена през 2009 година сред 217 бивши и настоящи състезатели във Формула 1, той е избран за най-великия пилот в най-бързия керван в света. А Ричард Крейг озаглавява своя посветен на него бестселър „Месията на моторните спортове“. Самият той казва в едно от интервютата си: „Да бъдеш втори, означава да си пръв от загубилите“. Това е роденият преди 65 години Айртон Сена да Силва, носител на три световни титли във Формула 1, който остава завинаги на 34 години. На 1 май 1994 година Сена загива в състезанието за Голямата награда на Сан Марино (на пистата „Имола“) след удар в предпазната стена на завоя „Тамбурело“ със скорост около 297 км/ч.
Бъдещият крал на пистите е роден на 21 март 1960 година в Сао Пауло, Бразилия. Като малък Айртон има проблеми с координацията и този факт подтиква неговия баща да му даде карт с двигател от косачка с мощност от 1 к.с., когато Сена е 4-годишен. Тъй като по закон не може да участва в състезания по картинг, преди да навърши 13, печели първото си състезание на 1 юли 1973 г. Последват шампионски титли в картинга през 1977, 1978, 1979, 1980 и 1981 година.
През зимата на 1980 година напуска Бразилия, за да отиде във Великобритания и до август 1981 година вече участва в два шампионата - Townsend Thorensen и RAC Формула Форд 1600. Освен това възприема моминското име на майка си - Сена, тъй като да Силва е много разпространено в Бразилия, а Сена да Силва твърде дълго за изписване. Тъй като баща му го кара да се откаже от автомобилните спортове, той е принуден да търси спонсори, но тази му идея се проваля и през октомври обявява оттеглянето си. Завръща се обратно в Бразилия, където за кратко опитва да се занимава със строителната фирма на баща си. Там желанието му да се състезава става още по-силно и след като баща му му дава възможност за избор, Сена избира автомобилните спортове.
През февруари 1982 година Айртон вече се състезава в европейския шампионат, както и в шампионата Pace Petroleum. През 1983-та се състезава в британската Формула 3 и в 21 състезания печели 13 победи, 15 първи позиции и титла.
Стилът му на каране е безкомпромисен, граничещ с опасен. Според много анализатори, включително от Би Би Си, Сена е предефинирал възможностите на болид от Формула 1.
В личния си живот Сена е религиозен, харизматичен. И остава легенда завинаги. За това допринася и мистерията около най-необяснимия инцидент в историята на Формула 1, който все още е неразгадан и навярно такава ще си остане.
На 1 май 1994 година Айртон Сена угасва, когато е на върха на кариерата си. Ето как изданието „Autonews“ се опитва да възпроизведе случилото се по време на състезателния уикенд за Гран при на Сан Марино, както и последвалите го събития.
28 април - Сена пристига в Италия
11:00 - Адриана Галисто, приятелката на Сена, опакова багажа му, който е малък. Айртон не обича да се откроява и в куфара му има няколко тениски, бельо и Библия, с която той почти никога не се разделя.
13:00 - Сена напуска къщата, до която вече е паркирано такси за летището. Пилотът използва частния си самолет British Aerospace HS125, с който трябва да лети и след състезанието.
18:00 - Самолетът на бразилеца каца в италианския град Форли. Сена пристигна в Италия преди много от членовете на отбора поради факта, че има няколко задължения по рекламни договори. В Италия пилотът трябва да присъства на премиерата на нова марка, под която се произвеждат велосипеди - Senna.
22:00 - Сена се регистрира в хотел „Кастело“, където и преди това е отсядал, докато кара за тима на McLaren.
29 март - Инцидентът с Барикело
09:00 - Стартират първите свободни тренировки, като Сена успява да покаже най-добро време, изпреварвайки следващия в класирането с близо секунда.
13:04 - Квалификациите започват с първата катастрофа в този черен за автомобилните спортове уикенд. Рубенс Барикело излита от пистата и се блъска в стената. Сесията е спряна, а пилотът е закаран в болница. Сена напуска пистата и отива в лечебното заведение, за да посети своя сънародник. По-късно Барикело споделя, че Айртон е изглеждал „разтревожен и угрижен“. 
21:00 - Членовете на екипа вечерят в пълно мълчание. Сена е заровен в портфейла си, като разглежда снимки на годеницата си Адриана Галисто.
30 април - Смъртта на Раценбергер
12:00 - Втората квалификационна сесия е в разгара си. Сена успява да се превключи напълно към състезанието и за известно време да забрави за вчерашния инцидент, като подобрява резултатите си обиколка след обиколка.
13:12 - Пистата „Имола“ притихва, след като 24 часа след инцидента с Барикело се случва нова катастрофа. Този път тя е с фатален изход - австриецът Роланд Раценбергер се удря в предпазните огради с максимална скорост и загива.
13:20 - Сена до последно не може да повярва на случилото се. Той се качва в колата за безопасност и лично отива на мястото на трагедията.
15:10 - Квалификацията е подновена, но повечето пилоти решават да спрат сесията. Сена е един от тях.
1 май - Денят на трагедията
09:30 - По инициатива на Сена се провежда среща на пилотите, на която е решено да бъде създадена работна група по въпросите за безопасността.
13:00 - Бразилецът, който е майстор на измъкване от трудни ситуации, този път изглежда различно, като според най-близките му няма абсолютно никакво желание да участва в надпреварата.
14:17 - 17 минути след старта се случва третият инцидент за уикенда, който може да бъде наречен и „най-необяснимата катастрофа в историята на Формула 1“. Преминавайки високоскоростен завой, Сена излита от пистата и се блъска в оградата на пистата със скорост 297 км/ч.
14:19 - Състезанието е прекратено, а на кадрите, които обиколиха света, се вижда как пилотът е изваден от смачканата кола.
14:22 - Професор Сид Уоткинс - един от най-добрите лекари на онова време, пристига на мястото на инцидента. Черепът на Сена е натрошен, а изпод шлема постоянно тече кръв. Още тогава екипът от медици е наясно, че пилотът вече не може да бъде спасен.
14:25 - В боксовете на пистата шефът на Формула 1 - Бърни Екълстън, взима едно от най-спорните решения в историята на шампионата, което ще бъде обсъждано дълго време след това. Гран при на Сан Марино ще бъде подновено.
14:57 - 40 минути след трагедията състезанието е рестартирано. Михаел Шумахер печели, като след това признава, че това е най-горчивата победа в живота му. „Никога не съм имал по-кошмарен ден“, твърди германският пилот.
3 май - Първа версия за трагедията
Първата версия за случилото се, която се обсъжда в пресата, е пилотска грешка - загуба на контрол върху колата. Няколко дни по-късно обаче обвиненията се насочват към организаторите на състезанието. Факт е, че настилката на пистата „Имола“ е сменена малко преди това и много от пилотите се оплакват от лошо сцепление.
19 май - Появява се нова версия
Появява се нова версия за причината за смъртта на Сена - спукана от сблъсък с отломки по пистата гума. Техническата експертиза обаче не потвърждава тези твърдения.
Януари 1995 г.- официално е обявена причината за инцидента
Няколко месеца след инцидента е обявена официалната му причина. Сена е загубил контрол над колата заради счупена кормилна щанга. При сблъсъка с неравост, който изхвърля колата, детайл от окачването се чупи и пробива каската на пилота.
Декември 1997 г. - Подсъдимите са оправдани.
Съдът оправда бившия главен дизайнер на „Уилямс“ - Ейдриън Нюи и служителите на пистата „Имола“ Федерико Бендинели и Джорджо Поджи поради липса на доказателства. След 1994 г. колите от Формула 1, които Нюи ще проектира, са спечелили още 10 шампионски титли за различни пилоти.

Рекордите на Сена

Най-много последователни полпозиции - 8 (1988 година - Голяма награда на Испания, 1989 година - Голяма награда на САЩ), изравнен от Макс Верстапен през 2023-2024 година.

Най-много полпозиции в същото Гран При - 8 Голяма награда на Сан Марино (1985, 1986, 1987, 1988, 1989, 1990, 1991, 1994) наравно с Михаел Шумахер, който има спечелени 8 полпозиции на Голяма награда на Япония.  

Най-много последователни стартове от първия ред - 24 (1988 Голяма награда на Германия, 1989 Голяма награда на Австралия).

Най-много състезания, в които води през цялото време - 19.

Най-млад пилот с „Голям шлем“ (пол-позишън, победа, най-бърза обиколка и води цялото състезание) - 25 години, 10 дни (1985 Голяма награда на Португалия), подобрен от Макс Верстапен през 2021 Голямата награда на Австрия.

Най-млад трикратен световен шампион - 31 години, 227 дни (1988, 1990, 1991), по-късно подобрен от Себастиан Фетел.