Рубриката „Психология за всеки“ е предназначена да разяснява и прави достъпни различни теми от психологията за широката аудитория. В нея ще откривате статии, които разглеждат важни въпроси за личното развитие, подобряването на взаимоотношенията и методи за справяне с ежедневните предизвикателства. Тази рубрика има за цел да предложи подкрепа и насоки на всички, които искат да разберат по-добре себе си и хората около тях. Темите ще бъдат поднасяни на разбираем и практически насочен език, за да бъде психологията достъпна за всеки, който иска да обогати живота си и да се чувства по-свързан и устойчив.
„Вярвам, че психологическото познание е мощен инструмент за позитивна промяна“, казва Диана Балканджиева. Тя е магистър психолог и семеен терапевт. 
Базов психотерапевт по позитивна психотерапия и член на Дружеството на психолозите в Република България.
Преминала е обучения и специализации в областта на арт-терапията; семейни и бизнес констелации; консултиране при хранителни нарушения и емоционално хранене; НЛП (невролингвистично програмиране); работа с метафорични карти и коучинг за родители. 
За информация и контакт: телефон 0897 286 671 и https://dianabalkandjieva-psychologist.com/

Способността да се поставите на мястото на другия е един от най-важните компоненти на интелигентността и показва нивото на зрялост на човека.                                                                                                                        Аугусто Кюри

Ако преди десет години думата емпатия се използваше основно в академични и психологически среди, днес тя е навсякъде - в социалните мрежи, в рекламите, в корпоративните стратегии, в политическите речи и дори в ежедневните разговори. Но защо тя стана толкова популярна и дали хората наистина разбират нейното истинско значение? Какво всъщност означава да бъдеш емпатичен и защо липсата на емпатия може да се окаже сериозен проблем?
Какво е емпатия?
Емпатията е способността да разбираме и усещаме емоциите на другите хора, като ги поставяме в контекста на техния личен опит, без да ги пречупваме през собствените си предразсъдъци. Това не означава просто да съжаляваме някого (което е съчувствие), а да можем да „влезем в неговите обувки“ и да изпитаме онова, което той изпитва.
Пример за емпатия е, когато виждаме приятел, който изглежда потиснат, и вместо просто да му кажем „Ще се оправиш“, му задаваме въпроси като „Как се чувстваш?“ или „Искаш ли да поговорим за това?“. 
Друг пример е, когато разбираме защо някой е реагирал остро в дадена ситуация - защото може би е под силен стрес - и не бързаме да го осъждаме.
Как да разпознаем истинската емпатия?
Емпатията e:
Активно слушане, без да прекъсваме или да налагаме мнението си.
Способността да попитаме „Как се чувстваш?“ и да изчакаме отговора с разбиране.
Предлагане на подкрепа, а не на бързи решения.
Как хората разбират (и често бъркат) емпатията?
Макар че думата емпатия се използва масово, често се разбира погрешно. Някои я бъркат със:
Съчувствие - да изпитваш съжаление към някого не е същото като да разбираш как се чувства.
Съгласие - емпатията не означава винаги да се съгласяваш с другия, а просто да го разбереш.
Жертвоготовност - емпатията не е да поемеш чуждите проблеми като свои, а да подкрепиш човека по начин, който му е полезен.
Как емпатията се противопоставя на нарцисизма
Докато емпатията означава „Аз разбирам и усещам как се чувстваш“, нарцисизмът е „Аз съм най-важният, твоите чувства не ме засягат“.
Емпатичният човек слуша, съпреживява и уважава чуждите емоции.
Нарцисистът очаква внимание, но не го дава. Той минимизира чуждите проблеми и поставя себе си в центъра.
Какво не е емпатия
Емпатията не е:
Празни думи на съчувствие - казването на „Разбирам те“ без реално разбиране не прави някого емпатичен.
Да проектираме собствените си чувства върху другите - ако някой преминава през труден период, не означава, че изпитва същото, което бихме изпитали ние.
Сляпо съгласие - емпатията не означава, че трябва да се съгласяваме с всяка гледна точка, а просто да разберем защо човек я има.
Как да разпознаем емпатията (и липсата й)?
Емпатичните хора умеят да слушат активно, задават въпроси, проявяват търпение и предразполагат към споделяне. Те не бързат да дават съвети или да сменят темата, а също така не омаловажават чувствата на другите.
Липсата на емпатия се познава по липсата на интерес към чувствата на другите, по осъждащото отношение, неспособността да се поставиш на чуждо място и склонността да се реагира с грубост или безразличие.
Може ли емпатията да се „събуди“
Да! Макар някои хора да се раждат по-естествено емпатични, емпатията е умение, което може да се развива. Четенето на литература, която разказва за човешки емоции и преживявания, активното слушане, работата върху собствените емоции и дори медитацията могат да помогнат за развиване на по-дълбока емпатия.
Какво е противоположно на емпатията
Противоположното на емпатията е безразличието и егоцентризмът - когато човек се интересува единствено от себе си и не му пука какво изпитват другите.
Кои хора са лишени от емпатия?
Има хора, които поради различни психологически или неврологични фактори изпитват силна липса на емпатия. Това може да включва лица с нарцистично разстройство на личността, психопати или социопати, както и хора с тежки травми, които са ги направили емоционално дистанцирани.
„От какво имаш нужда?“ - най-важният въпрос, свързан с емпатията
Въпросът „От какво имаш нужда?“ е не просто вежливост или любезен жест - той е дълбоко свързан с емпатията и е един от най-важните въпроси, които можем да зададем. Чрез него не просто изразяваме интерес, а даваме на другия пространство да изрази своите истински емоции и потребности.
Този въпрос е толкова мощен, защото:
1. Дава пространство на човека да изрази своите истински нужди.
Вместо да предполагаме какво е най-доброто за някого, този въпрос му позволява сам да идентифицира какво би му помогнало. Понякога хората просто искат да бъдат изслушани, а не да получат решения.
Пример: Ако приятел споделя, че е много изморен и стресиран, вместо веднага да му предлагаме: „Трябва да си вземеш отпуск!“, по-добре е да го попитаме: „От какво имаш нужда в момента?“. Може би той просто иска някой да го изслуша или да изпие кафе с приятел.
2. Показва уважение към личния избор.
Всеки човек е различен и има уникален начин за справяне със своите проблеми. Когато питаме „От какво имаш нужда?“, ние показваме, че не налагаме нашето виждане, а уважаваме индивидуалните му потребности.
Пример: Ако близък човек преживява загуба, не всички се нуждаят от същия тип подкрепа. Един може да иска да бъде оставен сам, а друг да има нужда от компания.
3. Помага да избегнем неподходящи или нежелани действия.
Понякога, в желанието си да помогнем, правим неща, които не са полезни за другия. Този въпрос предотвратява подобни грешки.
Пример: Представете си, че ваш колега е претоварен с работа. Ако директно му предложите да поемете част от задачите му, той може да се почувства неудобно. Вместо това, ако попитате „От какво имаш нужда?“, може да се окаже, че най-много би му помогнало просто някой да го изслуша или да му направи чаша кафе.
4. Стимулира саморефлексията и самопомощта.
Понякога хората дори не са се замисляли от какво точно имат нужда, докато не ги попитат. Този въпрос ги кара да се вгледат в себе си и да идентифицират своите истински потребности.
Пример: Ако приятел е раздразнен и му кажете „От какво имаш нужда?“, той може да осъзнае, че просто му трябва малко време за почивка, а не да обсъжда проблема в детайли.
5. Засилва връзката и доверието.
Когато питаме някого от какво има нужда, показваме, че ни е грижа и че сме до него по начин, който наистина е полезен. Това изгражда по-дълбоки и автентични взаимоотношения.
Пример: В партньорските отношения този въпрос може да предотврати много конфликти. Вместо да гадаем защо партньорът ни е разстроен, можем просто да попитаме: „От какво имаш нужда сега?“.
Въпросът „От какво имаш нужда?“ е прост, но изключително мощен. Той дава свобода, уважение и възможност за истинска подкрепа. Вместо да предполагаме, да съветваме или да поемаме контрола, по-добре е просто да попитаме - и да чуем отговора с внимание и разбиране.
Следващия път, когато искате да помогнете на някого
просто го попитайте: „От какво имаш нужда?“. Това може да промени начина, по който общувате, и да направи подкрепата ви много по-ценна. 
Защото понякога най-доброто, което можем да направим, не е да даваме съвети, а просто да бъдем до някого по начин, който той наистина има нужда. 
Емпатията е модерна, защото светът има остра нужда от нея. В епоха на нарцисизъм, повърхностна комуникация и нарастваща социална изолация, способността да разбираме другите е по-ценна от всякога.
Но въпросът остава: Използваме ли емпатията правилно, или просто я превърнахме в моден термин? 

Диана БАЛКАНДЖИЕВА