Работа на черно остави работник без око и без обезщетение. При това с решение на съд, което вече е в сила и не подлежи на друго обжалване.
Случаят е учебникарски пример за това доколко липсва справедливост в държавата, която политиците наричат правова. Човекът ще трябва сам да понесе цялата отговорност за това, че заради безработицата и мизерията се е съгласил да реже дъски от стари сгради, колкото да изкара за хляба. Работодателят му е невинен и няма да извади и стотинка. Няма да го накажат дори за това, че е наемал хора без трудов договор.
Хвръкнал пирон ослепява работника
А.А. се хваща на работа през февруари 2008 година при частник, който го наел заедно с неколцина други работници. Трябвало да режат на циркуляр дървени греди, добивани при събарянето на стари сгради. Никой не си направил труда да предложи на хората трудов договор, но и те не напирали - страхували се, че ако си отворят устата, просто ще ги наритат.
На 11 февруари трябвало да работят до късно вечерта, защото имало поръчка и трябвало да нарежат 8 кубика дърва, за да ги доставят на клиента. Докато А.А. режел поредната греда обаче, острието на машината преминало през забит в нея пирон, който никой не забелязал в сумрака. Пиронът изхвърчал и попаднал в лявото око на А.А. Веднага отишъл да търси лекар, извадили пирона от окото му, но казали, че е нужна операция. Работникът се свързал с шефа и помолил за помощ - поискал само пари за здравните си осигуровки - да ги внесе, за да може да се оперира безплатно. Но работодателят му отказал.
Така А.А. бил принуден да изтегли два банкови кредита, общо за 2800 лева, за да си покрие осигуровките и да има за лекарства. Направили му операцията. Но въпреки това човекът ослепял с едното око завинаги.
А.А. напразно чакал работодателят да му даде някой лев за претърпяната болка. Не дочакал. Накрая се обърнал към съда. Поискал 24 000 лева обезщетение, но понеже бил без работа, без доходи и имоти, нямал как да внесе 4% държавна такса върху тази сума. Затова завел иска частично - за 1000 лева.
Логиката на съда не е като човешката
Делото тръгна в началото на тази година и мина през две съдебни инстанции. Според нормалната човешка логика нещата изглеждат съвършено ясни - има вреда, тя е нанесена, докато човекът е бил на работа, следователно отговорността трябва да се поеме от работодателя му.
Но се оказва, че в съда тази логика съвсем не е достатъчна. И нещата се обръщат нагоре с краката: работникът загуби делото и няма да получи и стотинка от работодателя си.
Спорът всъщност е в това дали А.А. има, или няма трудов договор. И в двата случая се оказва, че работникът все е на загуба. Защото ако има трудов договор - давността за търсене на отговорност от работодателя е тригодишна и той вече я е изтървал. А ако няма - пак лошо, защото пък тогава значи е сключил друг вид договор - за изработка. Според който пък работодателят му изобщо не може да носи отговорност за причинена вреда.
И двете съдебни инстанции са на различно мнение за това дали А.А. е бил на работа, или не. Но и двете са категорични, че шефът е невинен.
Две съдебни инстанции - с две различни мнения
В Районния съд разпитват не само пострадалия работник, а и колегите му. Всички обясняват, че са били наети на работа. И всички са категорични, че не са имали сключени трудови договори.
Работодателят също не отрича, че е извикал А.А. да реже дърва. И признава, че не е сключвал трудов договор, защото е счел уговорката за един от видовете „граждански“ договори - за изработка. Той се сключва, когато някой е нает да извърши определена работа, от него се иска еднократно да се постигне определен резултат. Но изпълнителят на този договор няма никаква зависимост от този, който го е наел, може да отиде когато реши на работа, да свърши задачата както намери за добре, без да дължи обяснения. Т.е. няма отношения на власт и подчинение, каквито са характерни за трудовия договор. 
Именно с тази логика Районният съд приема, че в случая са били налице именно трудови отношения. Но понеже злополуката е станала през 2008 година, давността за защита на такива трудови права е изтекла. Затова и А.А. губи делото в Районен съд.
Следва жалба пред Окръжен съд, който пък застава на съвършено различна позиция: че в случая няма трудово отношение, а договор за изработка между две равнопоставени страни. При който целият риск остава за сметка на поелия поръчката. За съдебния състав в случая не може да се говори за отговорност на работодател, нито за вина на този, който е повикал човека да му реже дървата. Защото той просто се е „самонаранил“, докато вършел някаква работа. Това решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Равносметката
От цялата работа излиза, че работникът сам се е оставил без око и сам си е виновен - други няма и няма кой да му дължи обезщетение.
Работодателят излиза напълно сух - няма да бъде наказан дори за това, че е държал хора без договор на работа.
А съдът е спазил закона, барабар с параграфа и буквата му. Независимо от различните тълкувания.
Случаят обаче е учебникарски пример за липса на справедливост и показва как се обезсмисля самата идея, че има смисъл в това да съществуват право и съд.
Но в България обикновено се казва, че право и справедливост са две различни понятия. И очевидно те все по-малко намират нещо общо помежду си.