Имам среща с часовникар, много точен човек, Бохос Саркисян, разказвам на приятели. А те ми отговарят с намигване: естествено, че е Саркисян, няма да е Георгиев, я! И са абсолютно прави. Най-добрите бижутери и часовникари са именно наследниците на арменския праотец Хайк, победил злия асирийски владетел Бел в епична битка, за да спечели свобода за народа си.
Един от най-точните мъже в Русе е Бохос Саркисян или Бубу, както го знаят всички. Точен е във всички възможни употреби на тази дума - като човек, приятел, рибар и естествено часовникар, който цепи секундата на две.
Точно тази нощ всички ще трябва да превъртим стрелките на часовниците си и да преминем към лятното часово време. То не е естествено, а е въведено по икономически причини, обяснява майсторът часовникар. В стремежа си да изпреварим времето, ще ни се наложи да спим по-малко и ще сме сънени в първите три дни, докато свикнем.
За съжаление
можем да врътнем стрелките на часовника, но не можем да изпреварим времето
обобщава Бубу. Иначе технически е по-лесно да избързаме с час, отколкото да се върнем назад пак с толкова. Причината е в часовниковите механизми.
Има часовници, които са с датникови системи и те от 21 часа започват да се „приготвят“ за прехвърляне на датата в 0 ч. Ако пък на циферблата има прозорче и за деня, от 1 до 3 ч сменят и това показание. Хората с такива часовници трябва да се съобразяват с механиката и есенно време, когато се връщаме назад, да не пипат часовниците си от 21 ч до 15 ч., обяснява прилежно часовниковият доктор.
После се гмурва в спомени за отминалото време. Бях в осми клас, 1978 г., когато мечтаех за касетофон, пък можеше и да е български „Огоста“ или „Октава“. С връзки баща ми намери „Унитра“ за 145 лева, а от първия ден тази машинка влачеше. Погледнете сега докъде стигна техниката - даже касети не знам да се продават някъде. Да не говорим за домашните телефони, за които всички копаехме задължително 50 метра трап за кабела.
Иска ми се да видя какво ще е напред и изобщо не ми се връща назад
категоричен е Бохос.
Когато погледне в миналото обаче, с благодарност си спомня за детството и учителите му в часовникарския занаят. Като истински русенски арменец от арменския квартал Бубу учи в 12-то основно училище „Месробян“, после „П.К.Яворов“. Всички будни момчета по онова време трябвало да имат професионално образование, затова и бъдещият майстор е приет в Механотехникума - най-доброто училище за техничари тогава, пък и баща му бил там учител по практика. В техникума получава най-ценните си знания за металите и материалите. След казармата било задължително да започне работа като майстор в „Дунавска коприна“, но това изобщо не било по сърцето на арменеца. Не ме влечеше да работя с железа и стругове, не можех да работя зад портал, зодия Козирог съм - свободолюбив характер, затова напуснах безславно, разказва Бохос.
През това тежко за него време на трудова дисциплина, в живота му влиза Софи - наследничка на стар часовникарски род, в който всички мъже са часовникари. На младия зет Бубу му е безкрайно интересно да гледа как тъстът му Антраник Бейкян човърка стотиците миниатюрни частици с пинсети, гледа през лупата и сверява времето. Той ми даде да направя първия си будилник „Слава“ и чак сън не спах да стана и да видя дали още върви, спомня си с усмивка майсторът.
Това се случва през зимата на 1986 г. и оттогава
пред очите на Бубу се гонят стрелки и фини зъбчатки
Решил, че това ще е занаятът му, и се записал на специализиран курс. След това положил успешно изпити и го приели на работа в тогавашния комбинат за местна промишленост и битови услуги „Здравко Чампоев“. През лятото на 1987 г. Бубу сяда на работното място на друг известен майстор - Левон Пехливанян, баща на общинския съветник Бедрос Пехливанян.
Още в първия ден ми дадоха 10 будилника за ремонт /новите правеха само будилници/ и аз направих 5 от тях. Обаче на следващия ден ми дават още 10, а аз наистина не смогвах, спомня си прохождането в професията Бубу. Огромната натовареност наложила да си носи работа за вкъщи, тъй като планът трябва да се изпълнява, а и
било недопустимо гражданите да се оставят да спят до късно
без часовник. Тогава нямаше мобилни телефони и във всяка къща дрънчаха поне два будилника, които все пак се чупят, обяснява ситуацията майсторът. Чак две години по-късно на масата пред Бохос започват да се редят за ремонт и ръчните часовници.
Ако пазиш часовника си и се грижиш добре за него, не би трябвало да се разваля и след 20 години. Профилактиката е много важна, казва като истински доктор Саркисян.
Самият той е привърженик на механичните часовници, макар кварцовите да държат лидерството по точност. Тяхното навлизане става след 1990 г., но години наред батериите за тях са огромен дефицит. Повечето от дигиталните пък изобщо не ставали за ремонт и истинските ценители бързо се отказали от еднодневките.
Въпреки времената и модата, часовникът си остава признак на престиж, като особено силно това важи за мъжете.
Стилът на един мъж се познава по обувките и часовника
на ръката му, затова и много клиенти гледат часовникът първо да е модерен и марков, а чак след това се интересуват от точността. Сега са актуални големите циферблати с много стрелки, механични и с класическите кожени каишки, въвежда в тенденциите на бижутата познавачът им и допълва, че най-добрите си остават швейцарските „Омега“, „Ролекс“, „Лонжин“, „Тисо“, на които цените могат да надминат тези на новите автомобили.
В ерата на мобилните телефони много от клиентите на Бохос вече избират часовника като бижу, а някои от тях дори купуват по няколко модела - ежедневен, официален, за спорт, с различни каишки и верижки. През ръцете на майстора са преминали хиляди екземпляри, дори и златни. На ръката му цъка швейцарски екземпляр на „Тисо“, който сваля само когато е за риба. Всъщност най-голямата страст на майстора е риболовът.
Времето не можеш да го спреш, но ми се е искало да стане така само
когато съм на язовир Жребчево и рибата ми кълве -
неописуемо усещане е, признава Бубу и поглежда към пръчките, подредени в ателието му редом до часовникарските инструменти. Освен че им разбира на рибоците, Бубу е майстор и в кухнята с улова.
Часовниковите механизми комбинират в себе си почти всички науки. Те са хилядолетен човешки опит на върха на пръстите, затова когато се говори за тях, е все едно да се говори за изкуство. Всяка частичка трябва да е на мястото си, да има свободата да се движи и да си върши работата, за да е точен часовникът, споделя ювелирът и сравнява малките бижута с хората и обществото. И дава пример с 
Швейцария - каквито са им часовниците, такава им е и държавата
На Бубу му е малко криво, че нито синът, нито щерката потеглили към професията му на перфекционист, но пък е доволен, че децата му са професионалисти всеки в своята област. Сарко е магистър фармацевт, а Ани - ветеринарен лекар. Взели са частично професията на мама Софи, която е лаборант и е на „ти“ с химията.
Сега на Бохос му предстои да твори в ателието си и да се потруди над прекрасния часовник на библиотеката. Той е човекът, който прави всичко, за да възстанови разкошният немски часовник от 1922 г., а гласът му да оглася Малката градина пред някогашната Първа гимназия, докато Бубу и Софи разхождат малката си внучка Изабел Саркисян.