Кока с френско вино на Пембъртън. Как ви звучи? Като порочна смес на закоравял наркоман? Като мираж на изпаднал в наркотичен глад несретник? Като мечта на страдащ от непоносими болки болник? Ако сте в студиото на „Стани богат“ и сте избрали който и да е от тези отговори, вече чувате сирената за края на играта.
Верният отговор е, че това е първото название на прочутата „Кока-Кола“, създадена на днешния 29 март 1886 година не за удоволствие, а за лечение от аптекаря д-р Джон Пембъртън в Кълъмбъс, Джорджия.
В началото новата смес е продавана като лекарство срещу главоболие по пет цента за чаша. След забраната на алкохола в Джорджия през 1886 виното в рецептата е заменено с безалкохолен сироп.
Първите продажби са реализирани на 8 май 1886 година
в аптеката „Jacob‘s Pharmacy“ в Атланта, но стартът не е от най-обнадеждаващите. През първите 8 месеца се продават средно по 9 чаши на ден. Въпреки това аптеката продължава да държи „лекарството“ в асортимента си и тази упоритост скоро се отплаща. Газираната напитка започва да печели все повече почитатели заради властващото тогава убеждение, че газираното е много полезно за здравето.
Следващият важен момент е намесата на Франк М. Робинсън, съдружник и счетоводител на д-р Пембъртън, който смята, че две „С“ ще изглеждат по-добре в рекламите и не само предлага името Coca-Cola, а и създава характерния шрифт за изписването му.
И това е началото на похода за завладяването на света.
Пембъртън обаче не осъзнава потенциала на напитката
и започва да продава части от компанията си на други съдружници. Малко преди смъртта си през 1888 година той продава цялата останала част от компанията на Ейза Григс Кандлер от Атланта - човек с голям търговски нюх.
Кандлер продължава да изкупува останалите, докато не придобива 100% от компанията,
която му струва точно 2300 щатски долара
До 1892 година усетът на Кандлер към рекламата увеличава продажбите почти десетократно. Заедно с брат си Джон С. Кандлер, бившия съдружник на Пембълтън Франк Робинс и още двама нови съдружници Кандлер основава в щата Джорджия фирмата „Кока-Кола Къмпани“.
Търговската марка „Кока-Кола“, която се използва от 1886 година, е регистрирана в Патентното ведомство на САЩ на 31 януари 1893 година.
Компанията продължава да се разраства и през 1894 година в Далас е построена първата извън Атланта фабрика за производство на сиропа.
Първите бутилки идват на 12 март 1894. Кандлър се колебае дали да бутилира напитката, но тримата предприемачи (Дж. С. Мейфилд, А. О. Мърфи и Е. Х. Блъдуорт), които предлагат идеята, са толкова настоятелни, че той
подписва договор, с който им отстъпва контрола върху процеса
Неясният договор се превръща в проблем за компанията през следващите десетилетия. Нещата се усложняват още повече от решението на бутилиращата фирма да сключва договори с подизпълнители.
През 1919 година компанията на Кандлер продава фирмата „Кока-Кола“ на банкера от Атланта Ърнест Удръф и инвестиционна група за сумата от 25 милиона долара. След четири години синът на Ърнест - Робърт Уиншип Удръф, е избран за президент на компанията и така дава начало на неговото активно ръководство, продължило повече от шест десетилетия.
Преди да се включи в бизнеса с безалкохолни напитки, 33-годишният мъж от Джорджия се издига от продавач на камиони до вицепрезидент и генерален управител на „Уайт Мотор Къмпани“.
Ръководената от Удръф компания постига небивал търговски успех. Той
въвежда революционни похвати, някои от които се използват и днес
Например през 20-те години на ХХ век, компанията за първи път започва да използва картонена опаковка с 6 бутилки, като по този начин насърчава продажбите за вкъщи. През 1929 година идва още една революция в директните продажби - пълен с лед и отворен отгоре метален хладилен шкаф, които дава възможност в магазините винаги да се продава леденостудена „Кока-Кола“.
На своята 50-та годишнина напитката вече се е превърнала в национален символ.
За първи път „Кока-Кола“ напуска САЩ през 1900 година, когато най-големият син на Кандлър - Чарлс Хауърд Кандлър, взима със себе си шише сироп, когато заминава за Англия. Малко по-късно в Атланта получават поръчка за пет галона сироп, което е и първият експорт.
След няколко години са построени
първите заводи зад граница
в Куба, Панама, Филипините, Пуерто Рико и Гуам. През 1920 година във Франция започва да работи първата в Европа бутилираща компания.
В началото на Втората световна война един дефект се превръща в ефект с потенциал за милиарди - трудностите около доставянето на концентрата за „Кока-Кола“ в Германия довеждат до създаването на нова напитка - „Фанта“.
Когато САЩ влизат във войната, Робърт Удръф издава заповед „всеки военен да получи бутилка „Кока-Кола“ за 5 цента, където и да се намира и каквото да струва това на компанията“. Усилието да се снабдят въоръжените сили с „Кока-Кола“ се прави в момент, когато от щаба на главнокомандващия американските войски в Европа генерал Дуайт Айзенхауер в Северна Африка се получава спешна телеграма. Тя е с дата 29 юни 1943 година и съдържа искане да се изпратят материали и оборудване за 10 бутилиращи завода.
Макар и предшествано от указание пратките да не изместват военните доставки, искането включва и три милиона пълни бутилки „Кока-Кола“ и запаси за производството на същото количество два пъти месечно. Скоро инженер на компанията заминава за Алжир, за да открие първия от 64-те бутилиращи завода, влезли в действие по време на Втората световна война. Заводите са
разположени в максимална близост до бойните линии в Европа и Тихия океан
На фронтовете, на които воюва армията, се изпиват над 5 милиарда бутилки „Кока-Кола“, без да се броят наливните количества от напитката.
„Кока-Кола“ не само повдига бойния дух на армията, но за пръв път прониква в много страни и става символ на американския начин на живот.
От 40-те до 60-те години на ХХ век светът се променя с невероятна бързина, а компанията се адаптира към новостите и продължава да расте. И когато всичко изглежда гладко и безоблачно, един трус едва не я срива до основи.
През 1985 по време на силна рекламна кампания „Кока-Кола“
прави опит да промени рецептата
на напитката по идея на изпълнителния директор Роберто Гоизуета.
Търговският провал на лансираната „New Coke“ е тежък удар за ръководството, което дори за миг не е допускало, че ще се изправи на ръба на пропастта. Новата формула предизвиква буря от недоволство. Гей Мълинс от Сиатъл основава организацията „Old Coke Drinkers of America“, която се опитва да съди компанията и лобира за публикуването на формулата на старата „Кока-Кола“. Така на 10 юли 1985 се връща старата рецепта под името „Coca-Cola Classic“.
Точната рецепта на „Кока-Кола“ е
легендарна търговска тайна
Оригиналното копие на рецептата се пази в главния трезор на „Сън Тръст Банк“ в Атланта, Джорджия. Съществува мит, че само двама души имат достъп до рецептата, като всеки знае само половината от нея. Истината е, че макар „Кока-Кола“ да има правило, ограничаващо достъпа само до двама души, всеки от тях знае цялата формула (така че да не бъде изгубена при внезапна смърт на единия от тях), а има и други, които са знаели процеса на създаването й.
Името на напитката идва от листата от кока и плодовете от кола, използвани като ароматизатор. Основните съставки са вода и захар. Други предполагаеми компоненти са карамелът, кофеинът, фосфорната киселина, сок или масло от зелен лимон и ванилия. Отличителният вкус идва най-вече от смесването на захар и масла от портокал, лимон и ванилия. Останалите съставки променят съвсем слабо вкуса.
В оригиналната рецепта
стимулиращият ефект на напитката се предизвиква от естественото съдържание на кокаин в листата от кока
и на кофеин в ядките от кола. От 1929 кокаинът се извлича от листата чрез обработка, оставяща физиологически незначителни следи, а количеството на кофеина е намалено. Според сайта на „Кока-Кола“ напитката „не съдържа кокаин или други вредни субстанции и кокаинът никога не е бил добавян компонент на „Кока-Кола“.
Друга противоречива съставка на „Кока-Кола“ е кофеинът, съдържанието на който е предмет на съдебни спорове от 1920-те. През август 2005 година литър „Кока-Кола“ съдържа максимум 150 милиграма кофеин. За сравнение същото количество кафе съдържа между 280 и 750 милиграма кофеин.
Любопитна е и
историята на „контурната бутилка“
Тя започва през 1915 година като реакция срещу нарастващия брой имитатори.
Дружеството кани няколко от големите стъкларски завода да разработят бутилка със следните изисквания - да е така характерна, че да бъде моментално разпозната и дори сляп човек да може да я идентифицира.
Предизвикателството е прието от „Root Glass Company“. Идеята за дизайна на бутилката се ражда при вида на рисунка с разрез на какаово зърно. След упорита работа неповторимото шише е патентовано на 16 ноември 1915 година. Защитата на авторското право е до 1937 година, след което „Кока-Кола Къмпани“ го придобива. През 1960 година „контурната бутилка“ е регистрирана като търговска марка.
Първите големи „семейни“ бутилки се появяват през 1955 година и се радват на радушен прием, металните кутии, разработени първоначално за армията, се появяват по магазините към 1960 година, а през 1977-а излиза първата полиетиленова бутилка.
Специално внимание заслужава рекламата на „Кока-Кола“, която
има влияние не само върху американската, а и върху световната култура
превръщайки се в олицетворение на всичко добро или всичко лошо според гледната точка.
Всеизвестно е, че на стратезите на компанията дължим образа на Дядо Коледа - едно от най-трайните клишета в съвременния свят. Друг подобен образ са коледните светещи камиони, които неизменно внушават топлина, уют и празнично настроение. Самият начин на правене на реклама от „Кока-Кола“ влияе за развитието на тази индустрия още от края на 19 век - рисунки, стихчета, лозунги, клипове, томболи с отпечатани под капачката символи на награди и парични суми, интерактивни игри - всичко това е изпробвано от стратезите от Атланта, при това с такъв успех, че производители на какво ли не неизменно са се заразявали и са повтаряли печелившите модели.
Постепенно стратегията на маркетолозите добавя към директните реклами спонсорството на културата и особено на спорта. Сътрудничеството с Международния олимпийски комитет започва през 1928 година. 50 години по-късно „Кока-Кола“ става спонсор на световното първенство по футбол в Аржентина и оттогава участва активно във всеки Мондиал.
Днес „Кока-Кола“ се смята за най-престижна търговска марка в света. Колко ли би бил изумен и щастлив д-р Пембъртън, ако можеше да види как неговият „лечебен сироп“ е покорил света!
По материали от интернет