14 март е паметен ден в следосвобожденската история на България. Но не е свързан с героични битки или съкрушителни загуби, а с ясно заявена държавна воля. Това е първообразът на познатия призив „Изберете българското“, който през последните десетилетия се превърна в марка за търговски изложения. Разликата е, че на 14 март 1897 това не е призив, а влязъл в сила закон. Закон за задължително носене на дрехи и обувки местно производство от държавните чиновници. След като приема конституция по европейски модел, по същия начин гради стопанството и градоустройството си, страната решава да насърчи собственото си производство.
Това е време на въодушевление и подем
и правителствата на България вземат различни мерки, за да осигурят закрилата и развитието на икономиката и на предприемачеството у нас. Протекционизмът е водещ в българската икономическа политика и при всички правителства от този период. Целта била с този Закон за задължително носене на дрехи и обувки местно производство от държавните чиновници да се подкрепи производството и търговията с български дрехи и обувки. 
„Законът за задължително носене на дрехи и обувки местно производство от държавните чиновници е приет във време на преходен период и установяване на нови обществени отношения след Освобождението“, казва  историкът Иван Петрински, който разглежда в детайли предпоставките, идеята, решението, ефектите от него и възможният паралел с други исторически периоди, включително сегашният. Законът е напълно обясним за тогавашното време - за България и българското стопанство това е времето, в което 
страната ни се нуждае решително от обновление, модернизация и промяна на стопанските правила
посочва Петрински.
Важно е да се знае, че този закон се отнася само за чиновниците, които са на държавна работа - този, който получава издръжка от собствената си държава, е добре да се грижи за нейния разцвет, обяснява историкът. По това време законът обхваща няколко десетки хиляди души. Колко е важна стъпката, подчертава фактът, че по това време левът е почти равен на златния франк. 
Този закон до голяма степен се съчетава с друг закон, който датира от 1894 година - Законът за насърчаване на местната промишленост. Това е първият закон в следосвобожденска България, който утвърждава политиката на протекционизъм. Двата закона вървят ръка за ръка. Днес това би било невъзможно, защото противоречи на смисъла на Световната търговска организация, но за 19-и век такива мерки не са били особено странни и неочаквани. За младата българска държава обаче протекционизмът е единствената възможност за оцеляване на националната индустрия.
Законът за задължителното носене на местни дрехи и обувки е внесен в IХ Обикновено народно събрание от Иван Евстатиев Гешов във времето, когато първоначалното натрупване на капитала приключва и България утвърждава капиталистическото развитие след дългата феодална зависимост от Османската империя.
Най-голям дял в индустриалното производство след хранителната има текстилната промишленост
Тя и кожарския отрасъл съставляват около 34% от общото производство. Подобна е картината и в развитието на търговските отношения.
През 1897 г. управлява правителство начело с Константин Стоилов, дошло на власт след кабинета на Стефан Стамболов и подкрепено от Народната (съединистка) партия. Тя обединява голяма част от консерваторите от Северна и Южна България. Освен това партията има силната подкрепа на най-богатите търговско-банкерски кръгове в страната - Гешови, Губиделникови, Бурови, Яблански и др. За нейното укрепване важна роля изиграва и присъединяването на популярните български писатели Иван Вазов и Константин Величков.
Освобождението на България заварва българските земи практически незасегнати от световната индустриална революция. Има редица фактори, които ограничават възможностите за индустриализация на новоосвободеното Княжество. Берлинският договор намалява териториално страната и почти унищожава съществуващите икономически връзки между Тракия, Мизия, Добруджа и Македония. Страната е натоварена с режима на капитулациите и свободната търговия, задължена е да плаща дългове, останали от Османската империя, и годишен данък на Високата порта. Липсата на възможност да се сключват търговски договори с останалите държави също задържа развитието ни. Възстановяването, стабилизацията и модернизацията на българската индустрия върви бавно.
Законодателството се стреми да влезе в синхрон с модерните времена, но и това е бавен процес
Населението намалява - изселват се хиляди мюсюлмани, които дотогава купуват много местни занаятчийски изделия. Все по-често градското население предпочита вносните стоки, които в повечето случаи са и по-евтини. Това дава отражение най-вече върху занаятите в областта на облеклото. Успоредно с пропадането на старото занаятчийско производство се развива и фабричната индустрия. Изграждат се множество фабрики за вълнени платове, прежди, гайтани и др. В тях работят разорените занаятчии. Освен изградената преди Освобождението текстилна фабрика в Сливен, там през 1880-а е създадена и текстилната фабрика на Саръиванов, Кювлиев и Попович. През 1881 година е открита кожарската фабрика на Матесич & Елеч в Русе, както и фабриката за пашкули на А. Шопов и Сие в Станимака (Асеновград); 1882 година - текстилната фабрика на Ив. К. Калпазанов в Габрово; 1883 година - текстилната фабрика „Александър“ в Габрово, 1886 година - текстилната фабрика „Бъдащност“ в Самоков и т.н. Създават се и предприятия с чужди капитали.
Именно това подчертава Иван Евстатиев Гешов в „Изложение на мотивите към Законопроекта за задължителното носене на местни дрехи и обуща“: „С него преди всичко би се осигурили ония две важни наши индустрии за платове и кожи, които най-много капитали са ангажирали и най-много работници употребляват“.
През първите години след Освобождението в България липсва и научно-икономическо дружество. Началото е поставено през 1894 година в София, когато е създадено Българското икономическо дружество. Именно негово дело е законопроектът за задължителното носене на местни дрехи от държавните служители.
Законът се ползва с огромна подкрепа както от политиците от управляващата партия и опозицията, така и от обществото
Това е изключително нетипично като цяло за българския обществен и политически живот. Но от анализа, приложен към законопроекта, става ясно, че той ще повлияе добре не само на производителите, но и на обикновените хора, защото ще осигури работа и приходи на много работници, заети в тези отрасли. Косвено законът подпомага и други сфери на икономически интереси - стабилизира се скотовъдството, което осигурява поминък на значителна част от населението в селските райони.
Според разчетите след приемането на закона в страната ежегодно ще остават 3 милиона лева. Към този момент това е огромен дял от националната икономика, като се има предвид, че общата стойност на кредитите от БНБ за 1897 година е 5 милиона лева.
Законът е кратък, само в 6 члена. Първият от тях определя за кого е задължителен - държавните, общинските и окръжните чиновници и служащи, които получават заплати, както и народните представители. Те се задължават по време на изпълнение на служебните си ангажименти да бъдат облечени с дрехи и обувки родно производство.
Вторият член регламентира
глобите за неизпълнение - от 10 до 60 лева във време, когато сумата за месечна издръжка на четиричленно градско семейство е 67 лева според БНБ
Член 3 задължава Министерството на народното просвещение да проучи възможността да се въведе задължителна униформа в училищата и тя да бъде задължително произведена в България. Ефектът от това би трябвало да прибави значителна сума към прогнозните 3 млн. лв.
Член четвърти засяга търговците - те са длъжни да продават родно производство облекла и обувки, в противен случай ще бъдат глобени от 100 до 1000 лева и ще бъдат наказвани със затвор от 1 до 6 месеца.
Член пети от закона дава 6 месеца срок на всички да се съобразят с изискванията му, а член 6 регламентира създаване на правилник за прилагането му.
Законът влиза в сила на 14 септември 1897 година. Практически не е отменян и е бил валиден до 1944 година, когато комунистическият преврат отменя цялото предходно законодателство. 
По материали от интернет