Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

Краеъгълен (крайъгълен) камък означава най-важната, най-съществената част на нещо, основата на нещо. Фразеологизмът води началото си от Книгата на пророк Исая: „ затова тъй казва Господ Бог: ето, Аз полагам на Сион в основата камък, – камък изпитан, краеъгълен, драгоценен, здраво утвърден: който вярва в него, няма да се посрами“ (Ис. 28: 16). Тези пророчески думи Господ Иисус Христос отнася към Себе Си (вж. Матей 21: 42; Марк. 12: 10; Лук. 20: 17). Св. св. Петър и Павел също така свързват предсказанието на пророк Исая със Спасителя (вж. Деян. 4: 11 и Римл. 9: 33), защото Иисус Христос е основата на новата Сионска крепост – на новозаветната църква.
Фразеологизмът краеъгълен (крайъгълен) камък се употребява и в други езици, например в руски (краеугольный камень), украински (нарiжний камiнь), полски (kamień węgielny), чешки (základí (úhelný) kámen), словашки (základný kameň), немски (der Eckstein), холандски (hoeksteen), английски (cornerstone), норвежки (hjørnestein, grunnstein), френски (pierre angulaire), португалски (pedra angular), испански (piedra angular), италиански (pietra angolare), албански (guri i qoshes; guri themeltar), новогръцки (ὁ ἀκρογωνιαῖος λίθος) и турски (temel taşɪ).

Иво БРАТАНОВ