Д-р Фил Бъджел е завършил два от най-елитните университети във Великобритания - Университета в Дърам и Университета в Оксфорд. След като работи със социално слаби деца като учител и образователен психолог и като директор на държавен проект за деца със затруднения в обучението, става Главен инспектор за средните училища в Шефийлд. През последните 20 години д-р Бъджел е независим образователен консултант с ангажименти към някои от най-авторитетните образователни институции във Великобритания.
Над 20 години работи с учителите по английски език в МГ „Баба Тонка“ и техните ученици по редица теми, публикува материали на образователна тема и в авторитетното професионално издание „Аз-Буки“.

Отговорите на въпроса в заглавието са (най-малко) два: отсъствието на задълбочен анализ на резултатите от изпитите на учениците в следствие на „ужасяваща липса на умения в Министерството на образованието и науката“.** 
Аз съм възпитаник на образователна среда и култура, в която след това съм работил десетилетия и в която подобряването на качеството на образованието и повишаването на постиженията на училището са основните цели на всеки училищен директор. Те същевременно са ясен показател за цялостната посока на ръководене и управление на учебното заведение през определения мандат.  
Ако допуснем хипотетично, че ме бяха назначили за директор на МГ „Баба Тонка“ през септември 2024 година, какво можех да разбера за нивото на постиженията на последния випуск? В действителност, вестник „Утро“ би бил добро и полезно начало на изследването ми - там е публикуван репортаж от церемонията по връчването на дипломите на гимназията ***. Иформацията е следната: среден успех от дипломата за средно образование - 5.64, среден успех на държавните зрелостни изпити - 5.35
Разглеждайки темата по-подробно, бих открил, че от 95 ученици (от 102 завършили), за които училището разполага с информация (Фигура 1):
- 66 випускници (70%) продължават образованието си в университети в чужбина или в един от десетте най-добри университети в България; 
88 (над 90%) продължават образованието си в университети в чужбина или в български ВУЗ, класиран сред първите 20.**** 
Основната цел на празника на завършването, естествено, е абитуриентите да отбележат подобаващо успехите си и да се сбогуват с преподавателите си. Определено
това не е най-подходящият момент за неудобни въпроси
относно общото ниво на постигнатите резултати. Те, обаче, са изключително важни за училищните директори, учителите и особено за родителите на учениците от по-ниските класове в цялата община, които ще размишляват доста над това коя е „най-елитната“ гимназия за техните деца.
Данните, които са изложени по-горе, по никакъв начин не ми показват колко високи са постигнатите резултати в сравнение с други училища и випуски. Ако аз, в качеството си на новоназначен директор, желаех да установя реалната стойност на успехите на повереното ми училище, бих могъл да използвам няколко аналитични способа, които би трябвало да са лесно приложими:
- дългосрочно наблюдение или анализ на общото разпределение;
- сравнителен анализ между училищата; 
- оценка на развитието на учениците или приносът на училището.
1. Дългосрочно наблюдение или анализ на общото разпределение
Данните за последните десет години са представени в Фигура 2. Те, обаче, не са ми от полза. Оценките от дипломата за средно образование не показват никаква тенденция за това време - нито общо подобрение, нито понижение. Погледнато от друга страна, тук са ясно изразени два огромни недостатъка в естеството на оценяване на знанията чрез държавните зрелостни изпити (ДЗИ) през 2022 и 2023 година - неговата точност и надеждност, които са „поправени“ през 2024 година. Отново проблеми, за които училището няма никаква вина и влияние, но го засягат пряко!
2. Сравнителен междуучилищен анализ
Фигура 3 съдържа средните резултати от ДЗИ по блгарски език и литература (БЕЛ) на всички русенски училища за 2024 година. Могат ли въз основа на само тази таблица да се направят следните заключения - че МГ „Баба Тонка“ е водещото училище и че ПГСС „Ангел Кънчев“ е най-лошото училище в Русе? 
Разбира се, че не! Разликите в постиженията са силно проявена функция на естеството на учениците и на устройството и организацията на училищната система.
Фигура 4 илюстрира постиженията от нациоталното външно оценяване (НВО) по БЕЛ след 7. клас, положено от всички седмокласници в Русе (затъмнената част обхваща резултатите на учениците, които след това са били приети в МГ „Баба Тонка“). Устройството и организацията на училищната система, съчетани с липсата на какъвто и да е обширен анализ на данните от постиженията на учениците води до това, че единственият извод, който може да се направи е, че МГ „Баба Тонка“ приема ученици с високи постижения след 7. клас, които след това показват високи резултати и на ДЗИ след 12. клас при завършване на средното си образование.
Добре, но как изглежда цялостната картината ако сравним всички математически гимназии в България? Във фигура 5 са разгледани резултатите от ДЗИ по математика на всички математически гимназии в страната.
Сравнението помага ли? Ами, не, изобщо!
Отново, с риск да се повторя, настоящото устройство и организация на училищната система означава, че тези училища се различават доста по размери, намират се в общини със също чувствително различни големини и приемат ученици с широко вариращи характеристики - и, отново - не съществува задълбочено изследване на данните от постиженията на учениците.
3. Oценка на развитието на учениците или приносът на училището
Поради липсата на подробен анализ на оценките на учениците за цялата страна, този способ няма как да бъде отправна точка за моето изследване.
Доклад на Световната банка за реформите към училищна независимост в България. *****
В свой доклад от 2012 година Световната банка извежда заключенията, че:
- Въпреки силната необходимост за точно измерване на ефекта от проведените реформи, общ национален изпит за тази цел не съществува. Националните външни оценявания (които се утвърдиха в последните 15 години - б.а.) не са пригодени да отчитат образователното развитие на учениците във времето.
- Общ национален изпит може да предостави лесен и еднозначен начин за проследяване на влиянието на реформите  върху качеството на образование. Резултатите от него трябва да бъдат общодостъпни, лесно разпространими, изследвани изключително подробно и изчерпателно, използвани за основа при изготвяне на бъдещи политики и план за развитие и съпоставими между годините и отделните класове. Тази подобрена система на оценяване трябва да бъде внедрена в разработвания подход за училищна независимост, но и, същевременно, придружена от отчетност и отговорност от страна на училището. 
- Национални оценявания са особено нужни за да се отчита прецизно развитието на учениците, действителния принос на училището и да се установи до каква степен всъщност местните власти и родителите са способни да търсят отговорност от училищните директори за поддържането на висок стандарт на обучение.
И все пак почти нищо не се е променило от 2012 година
Вестник „Сега“ се позовава пряко на части от доклад на Сметната палата, която бива окачествена като „единствената институция, дръзнала най-накраяада изрече проблемите в системата, от които всички страдаме“. 
Статията с недвусмисленото заглавие „Образованието получи червен картон. Ще сменяме ли играчите?“ прави следните изводи:
1. МОН откровено се проваля да изпълни задачата си да предостави висококачествено образование;
2. мерките и действията на МОН да осигури високо ниво на училищното обучение не носят нужния резултат и пораждат необходимостта от значителни допълнителни усилия, които да способстват справянето с наболелите проблеми в системата;
3. най-стряскащата част е липсата на достатъчно способен административен ресурс, който е жизненоважен за успешното провеждане на вече крайно неотложните драстични реформи.
Без зададени критерии няма качество
Очевидно е:
1. отсъствието на ефикасни образователни критерии за управление на нивото на обучение в училищата;
2. липсата на общи изисквания за анализ и обективна оценка на работата на училищата и въвеждане на съответните подобрения спрямо показаните изпитни резултати.
Сметната палата заявява, че това е силно наболял проблем:
1. водещ до „съществен риск за постигане на целите на училищното образование“;
2. поставящ под сериозно съмнение самата възможност за прилагане на мерки, целящи промяна на статуквото.
Прилагането на методологията за определяне на образователните постижения, спрямо модела на Световната банка, е отложено (колко неочаквано, нали?) поне до 2027 година. Оценката на Сметната палата е, че от страна на МОН „не са предприети адекватни и своевременни действия“ в тази насока.
Изпитите - явете се на теста, но забравете за анализа 
Сметната палата потвърждава впечатленията, че резултатите на НВО не се използват по никакъв начин, за да бъдат преразгледани и подобрени стратегиите за постигане на високо качество в училищното образование.
Отчетливата липса на необходимия квалифициран административен персонал се дължи на ниското заплащане и пълното пренебрегване на работни места за психометрици и статистици.
България не е в състояние да се възползва по никакъв начин от международни проучвания като PISA******.  Също така липсват, каквито и да е, подробни анализи  и изследвания на всеобщия упадък в постиженията и конкретни стъпки и предложения за справяне с тази катастрофална ситуация.
Сметната палата заключва, че:
a) липсата на административен ресурс, способен да анализира изчерпателно резултатите на учениците, води до невъзможността да се измери и оцени реалното равнище и да се изготвят мерки за повишаването му;
b) анализите на постиженията в средното, основното и началното образование и обучение са крайно непълни и с много лошо качество.
И така, защо аз все още не мога като (хипотетично) новоназначен училищен директор на МГ „Баба Тонка“ да определя колко високо в действителност е нивото в училището?
1. Сметната палата заключва, че липсва всякакъв задълбочен държавен анализ на данните от постиженията на учениците и това е просто следствие от ужасяващия недостиг на качествени кадри в МОН.
2. Аз съм дълбоко убеден, че липсата на всякакъв подробен анализ не е само последица от липсата на способност. Липсата на способност е пряко проявление на липсата на стремеж, на пълното отсъствие на политическа воля. Ясен, откровен и прозрачен анализ на резултатите от представянето на учениците би показал степента на провал на образователната система и жестоките отражения върху голямата част от учащите.  
По този начин МОН и всякакви други институции няма да могат да изопачават цифрите, съсредоточавайки се единствено и само върху малката част от българските учениците, които постигат блестящи резултати на състезания или продължават своето обучение в престижни университети в САЩ или Западна Европа. Всъщност, ще им се наложи да обясняват подробно защо 50% от 15-годишните българчета са функционално неграмотни и неуки.   
* Тази статия няма за цел да съди или критикува учениците, учителите или училищните директори; тя изразява укор към МОН за системното неизпълнение на задължения и липсата на адекватно и качествено управление.
** „Сега“, 8 юли 2024 г.
*** Математическа гимназия изпрати випуск със среден в дипломите 5.64. „Утро“, брой 9945 от 21 юни 2024 г.
**** Рейтинг на висшите училища в България за 2024 г.
***** World Bank. 2012. „A Review of the Bulgaria school Autonomy Reforms“. (Report No. 54890-BG). Washington DC: World Bank.
****** Какво точно ни казаха резултатите от PISA 2022 за бългаските ученици? „Утро“, брой 9842 от 22 яануари 2024 г.;  Програмата за межднародно оценяване на ученицте PISA 2022 - какво означават оценките? „Утро“, брой 9877 от 13 март 2024 г.

Д-р Фил БЪДЖЕЛ